Емануил А. Видински - Море от гълъби

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОРЕ ОТ ГЪЛЪБИ

Емануил А. Видински

web

Историята започва на малък площад в късното лято пред една софийска църква. Влиза в нея по-скоро случайно. Пали свещ, сяда за няколко минути на един от столовете и се наслаждава на прохладата. Разглежда стенописите по опушените стени. Малко преди свещта да догори в ръцете му, става, духва я и я хвърля в кофата до големите свещници, наполовина пълна с догорели свещи. Появява се усещането за вина. Трябваше да я забоде в някои от свещниците и да се помоли. Но сега е късно. Когато излиза от църквата, първото нещо, което вижда, са многото гълъби пред входа й. Не помни да са били там и преди. После вижда нея. Застанала вдървено в средата на площада, оградена от гълъбите. Гушнала е някак сковано дамската чанта на гърдите си. Той тръгва през морето от гълъби към нея. Морето се отваря пред стъпките му и се затваря след тях. Тя се стряска, когато я заговаря. Казва й, че ако бе отишъл да й купи цвете и сега й го поднесе, може да реши, че е продавач на рози или някой луд. Затова идва при нея да й каже, че би й подарил цвете. Тя го гледа все така стреснато. Мълчи. Но не роза, добавя той след малко. Защо, пита тя. Той поглежда ръцете си и осъзнава, че целите са полепнали с восък. Започва да отмахва люспите. Защото е тривиално ли? Не, помисля си той. Не, казва. Защото е задължаващо. Сега тя се усмихва. Има разстояние между зъбите. Той си представя как свисти димът от цигара между тях. Пушите ли? Не. Трябва ли? Би Ви отивало. Разсмива се, като отмята главата си назад. Чантата на гърдите й се размества и той вижда, че се е опитвала да прикрие голямо петно върху бялата си блуза. Забелязва погледа му. Той се усмихва и отлепва още една люспа восък от пръстите си. Умълчават се. После тя казва: Ще дойдете ли с мен да си купя нова блуза? Той вдига очи. Не чакате ли някого? Той няма да дойде. След това тръгва през морето от гълъби, което се отваря пред стъпките й и се затваря след тях.

02.09.2009