|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСЕНЕН Даниела Колева На Светослав Пейчев (Simon Martin) “Ако всеки стих беше шедьовър, ако всеки роман беше откритие, ако всяка пиеса намираше сцена, ако творецът управляваше света?” - тоя натрапчив въпрос го водеше към пазарчето, където освен дреболии се продаваха и стари книги. След него те щяха да отидат на бунището, а така някой ще чете... - По две за лев, чичка, по две - рекоха двамата букинисти. - Я да видим какво ни носиш - единият хвана торбата и извади книгите. Бързичко, професионално отся продаваемите и избута няколко, заедно с неговите две... рожби. Той преглътна. Бяха издадени не толкова отдавна, но явно не се помнеха. - Тези дяд... чичка не стават! Виж, ако имаш от розовите книжки, от онези забравените любовни романчета, може - върна торбата, като изсипа в шепата му дребни монети. - Имам още книги и... албуми с репродукции на старите майстори, живопис и модернистите, също. - Ааа, тях по два лева може - каза по-високият и додаде - абе, ти да не си някой неуспял художник? - Не, аз думите ... такова, албумите бяха на жена ми. Сега само ми напомнят за нея. Стисна шепата и си тръгна. Настигна го гласът на единия: - И донеси албумите, ще ти платим повече! Наоколо миришеше на кебапчета и хора, а него го привличаше миризмата на хартия. А му се скиташе, отново му се скиташе по покривите на думите. Запъти се към близката градинка, седна на отдалечена пейка и извади тефтер. Напираше отвътре, трябваше да пише. Знаеше, че тази рожба ще е последната му, но в нея ще остави цял себе си. Осени го началото и той заситни по листа: “Човек се ражда безсъзнателно сам, гол и ревящ. Накрая приключва живота си облечен, осъзнато сам и замлъкнал ...” * * * - Да бъде мир на праха му - рече свещеникът. Някой добави: - И да е светло името му. Неколцината опечалени хвърлиха по буца пръст.
© Даниела Колева |