Даниела Колева

web | Криворазбраната европеизация

Първа сцена

Сцената представлява зала с множество стелажи, пълни с книги, от средата и назад са разположени маси и столове за четене. Зад тях има параван, който отделя помещение в дъното на сцената.

В предната лява част на сцената има масивно старо и тежко бюро. Подобно бюро има и в дясната част, но по-навътре към читателските маси. В дясната част, към авансцената има две стари каталожни шкафчета. Непосредствено до тях, на колоната има портрет, а в близост до него спрял часовник. Мястото на действието много напомня обществена библиотека.

Тъмна сцена.

На сцената влиза силует и оставя на бюрото плик, след което излиза от сцената. Сцената постепенно става светла. Влиза София. Застава на средата в неглижирано облекло (дълга провиснала пола, липсващо копче на блузата е заменено с брошка от изкуствени камъни, чорапогащникът е с бримки). Слага ръце на кръста. Оглежда се доволно, собственически, въздъхва блажено.

Софка: Ех, каква красота, каква подреденост, каква хармония създадох тук! (Разхожда се между стелажите, попоглагжда книгите, побутва столовете.) Колко души приютих, колко мъдрост раздадох, колко духовност прикътах! Е-е-х! (Отива до портрета на стената, попоглажда рамката, гледа го с благоговение, пак въздъхва доволно.) Е-е-х, какъв живот е тука! Вожде мой!... (В този миг вижда плика в срещуположния край на сцената, на бюрото. Грабва го и трескаво чете.) Какво?!? Нов... нов ръководител... европей... (Втурва се към портрета на вожда, започва да го гали.) Как така? (Готова да заридае.) Как нов... вожд? (Гледа листа.) Каква европеизация? Ти така зорко бдеше, кой, кой ще посмее да те замени? (Хваща се за сърцето.) Как? (Хуква към лявата част на сцената и излиза като изпуска писмото. Вика.) Куше? Куше-е?

На сцената се появява кокотката Куша. Трака с високите си токчета, ходи предвзето, разтърсва коса и се парфюмира на всяка крачка.

Куша: Я, моят антураж още не се е появил! (Фръцка се наляво, надясно по сцената. Вижда листа. Взема го, оглежда се, чете, изумление се появява по лицето й, после страх и ужас.) А-у-у! (Започва да вика.) Софче-е... Софийо-о... Къде си?

София се втурва на сцената.

София: Куше-е, сестро, видя ли писмото?

Куша: Видях... (Подава й го, тя го оставя на бюрото, двете се хващат под ръка и отиват до портрета на вожда, почти коленичат и заридават.) Какво ще правим сега?

София: Нов щяло да има, нов вожд, европейски. (Виква.) Не ща нов! (Портретът пада. Отдолу лъсва петолъчка. Те свещенодействено го поставят.)

София: Не ща нов! С тоя ни е добре!

Куша: Беше ни добре! (Поправя я.)

Както си стоят потресени, влиза младо момиче, оглежда се. Те я виждат, изправят се, обръщат се към нея и я измерват с погледи отгоре до долу.

София: Ти трябва да си новата?

Новата: Ами, май да, аз съм последната новодошла.

Софка: Аз съм София, тя е Калуша. Софка и Куша.

Новата: Мъдрост значи, аз съм Виолета.

Софка: Да... тук е събрана всичката мъдрост по тия земи, това е храм на мъдростта. Но сега сме кахърни. Щели да сменят вожда, да идва нов, европеизация някаква.

Новата: Е, че какво, не е лошо, промяната е движение, гледайте мъдро на...

Софка и Куша (в един глас): Как?

Софка: Ти нищо не разбираш! Ний на тоя вожд дължим всичко!

Куша (добавя): Всичко, дори живота си...

Софка: Ти стой тук! Ще ни помагаш. Сега разглеждай, свиквай, ние отиваме да кажем на другите. И пази! Да не вземе да се появи отнейде тази европеизация, че не сме готови да я срещнем. (Излизат.)

Новата обикаля, разглежда. Сяда зад бюрото и разлиства вестниците, които си е донесла. Влиза баба Тотка.

Баба Тотка: А, миче, добър ден! Аз съм баба Тотка, често идвам. Ти коя си? Как ти е името?

Новата: Аз съм Виолета.

Баба Тотка: Как?

Новата (по-високо): Виолета.

Баба Тотка: Как, как, че не дочувам?

Новата (крещи): Ви-о-ле-та!

Баба Тотка: А-а-а, добре, Теменужка, значи по нашему, аз малко недочувам, ама рекох да не си, чакай, кво беше, да не си евро... евроку... абе, да не си пизацията? Аз недочувам, ама чух, Софка и Куша хукнали като луди... някаква пирзация щяло да идва?

Новата: И аз така чух.

Баба Тотка: Ама ти, като си толкова младо, що си тук?

Новата: Ами не знам, и аз почвам да се чудя!

Баба Тотка: Е, нищо, нищо, и аз се чудех, ама... свиква се. (Слага книги на бюрото.) Я ми дай нови книги.

Новата: То май нови няма.

Баба Тотка: Дай каквито има, за любов да пише.

Виолета й струпва пет-шест книги, тя ги доближава до носа и очилата си, взема ги.

Баба Тотка: Аз и недовиждам. Хайде, със здраве!

Излиза от сцената. Виолета става, отива по-назад на сцената, зачита заглавията на вестниците на глас.

Новата: "Безкрайна младост", "Четвърта възраст", "Глума", "Разбойническо дело". Ама тия вестници са от миналия век! Отпреди... (Започва наум да смята, а към сцената се носят стъпки и гласове. Тя се връща на мястото си зад бюрото.Чуват се скандирания.)

"Много сме, силни сме, млади сме!"

На сцената се появяват с маршова стъпка София, Куша, Душко Бездушков и неколцина старци. Сядат по масите. Софка се възправя пред тях, попоглежда портрета на вожда и почва с прискърбен тон.

Софка: Другà... Братя и сестри! До нас дойде вестта, че... (подсмърча) един призрак броди над огнището ни родно - призрак европейски. (В този миг портретът на вожда пада и отдолу лъсва петолъчката.)

Софка: (бясно измерва Душко отгоре до долу): Душко Бездушков, колко пъти рекох да го заковеш тоя портрет както трябва, да не пада!

Душко Бездушков: Да, мъдрост моя, извинявай, слънценосна. Сега... (Отива до портрета, обърсва го с опакото на ръкава си и го закача. Връщайки се на мястото си, измърморва.) Но нали сега ще има нов? (Софка го изглежда убийствено и съска. Влиза младеж с рапърска стъпка, облекло и поведение. Обръща се към Софка.)

Младежът: Изкюз ми, уеър из дъ тойлет?

Софка: Ъ?

Младежът: Казвам хелоу готина, де е кенефа, де сте скатали писоара?

Софка (Софка се окопитва и виква): Това е институт с национално културно значение! Тоалетната е отвън!

Младежът: О'кей, о'кей, само не викай, че ми разваляш слуха! (Излиза.)

Софка се окопитва още повече.

Софка: Млади! Тоалета не могат намери! (Пауза.) Та значи призрак европейски се чака да пристигне и в нашия културен институт, наречен още европеизация. Трябвало да станем европейци, демек да се цивилизуваме по европейски. Да сме били като другите народи, хм, щели да ни пращат евроармагани от европеизацията. Да се приобщим към тях. (Настрана.) Притрябвало ми е да се приобщавам!

Старец: И кога ще дойде евро... как й беше името?

Софка: Европеизация! Щом се приготвим! А тя ще ни наблюдава! (Софка намества очилата и чете от писмото.) "...И ще Ви се явя, когато сте готови." Тъй пише.

Старец: А как ще си хортуваме с нея?

Софка: Ще ни пратят свръзка.

Друг Старец: Каква ще бъде свръзката? Ятаци ще има ли?

Софка: Не (въздъхва), партизанлък...

Новата: Мисля, че от познатия ви партизанлък в класическа форма, няма да има нужда. Техните партизани се наричат еврокомисари. Преди сте имали политкомисари, сега ще имате еврокомисари.

Софка (заядливо): Ти откъде знаеш?

Новата: Поживяла съм по Европата, та съм наясно. Вероятно ще ви пратят...

Софка (прекъсва я): Да, разбрах, директиви ще пратят по компютор, по мрежа някаква. Само да не ни емнат сега и мрежа да им плетем! (Старците роптаят.) Интермрежа де, тъй де...

Новата: Тя тая мрежа вече е изплетена. (Влиза пчеличката Мая и вика отдалече.)

Мая: Армаган ви нося! Европеизацията иде! (Всички се стряскат, освен Виолета и почват да се тюхкат.) Армаган ви нося! (Стоварва кашони на бюрото. Новата се премества леко встрани.)

Старците (вкупом): Къде е? Къде е? (Скупчват се около бюрото, избутват Виолета и дърпат кабели, като се чудят кое къде да мушнат. Намесва се и Софка.)

Новата (леко настрана, избутана пред бюрото на авансцената): Америка е открита преди пет столетия, но не пречи пак да я открием!

Суетят се, усукват се в кабелите, препъват се. Софка се ядосва, гледа злобно, обръща се към Новата.

Софка: Да, ама тоз компютор наш човек го е изобретил!

Новата: Знам, но в Америка, и американец печели от него!

Софка: Я, ела, помогни, не ме поучавай! (Правят й място да свърже компютъра.)

Старец: Ц-цъ-цъ! От тоз телевизор ли ще ни командва еврокурзацията?

Новата: На тоз телевизор му се вика монитор, това е клавиатурата, това мишката...

Софка: Мишка ли? За какво ни е мишка?! Ние тука ей такива (показва с жест) плъхоци си имаме! Мишки ще ми пращат!

Новата: Тая "мишка" командва ком...

Софка (прекъсва я): Хе, хе, де се чуло и видяло мишка да командва! Тя тая европеизация съвсем ще е закъсала щом мишки я управляват! (Портретът пада отново. София хуква, вдига го, целува го, понечва да го закачи.) Ех, вожде наш, как хубаво ни беше с тебе. (Слага портрета под мишница. Обръща се към останалите.) Всички в моя кабинет, немедлено! Ще поставям задачките по случай посрещането на европеизацията! (Обръща се към Новата.) Ти, Гергино...

Новата (прекъсва я): Виолета съм.

Софка: Е, все там - Теменужка, Гергинка, остани тук да вардиш, може да дойде някой... диверсант. (Старците се вайкат и шепнат, отстъпвайки към дъното на сцената, където зад паравана е Софкината одая.)

Старците (всички): Ау, ау, европирзацията да не би... (Всички са зад паравана. В контражур се вижда Софка права, даваща наставления, ръкомахаща.)

Новата е сама, разхожда се, разглежда книгите, взема една, сяда зад бюрото и се зачита. Влиза баба Тотка.

Баба Тотка: А-а, миче, пак добър ден! Аз тез книги съм ги чела! Дай ми едни такива хубави кат "Нонкината любов", как ти беше името?

Новата: Виолета.

Баба Тотка: Да, бе, Теменужка, Нушка, помня! Та казвам да ми дадеш едни такива любовни, значи две-три книги, като "Простата Мария", дето пише едно и също в тях, нали ме разбираш, за любов, ама едни и същи.

Новата: Ами то в повечето книги пише за любов.

Баба Тотка: А?

Новата (високо): За една и съща любов пише по книгите! (Подава й други книги.)

Баба Тотка: Ти чела ли си ги тез книги?

Новата: Не съм, аз не чета за любов!

Баба Тотка: Ко, а? Не четеш за любов?! (Учудено.)

Новата: Не чета, аз я практикувам. (На себе си.) Аз все пак съм във възраст за практикуване.

Баба Тотка: Ти булче ли си?

Новата: Не съм! (Леко възмутено.)

Баба Тотка: А?

Новата (виква): Не съм! Мома съм!

Баба Тотка: А-а, тъй ли? (Потрива ръце.) Шъ тъ уженим! Тука има едно момче, пуетче, какви стихове пише само! Ще сте си лика прилика!

Новата: Не ща да ме...

Баба Тотка (прекъсва я): Шъ тъ оженим! Де е Софка, де са другите?

Новата: Там. (Посочва.) В Софкината одая.

Баба Тотка (навежда се към бюрото): Таз книга (дърпа книгата, но Виолета я спира с ръка), дето я четеш, каква е? Кой я е написал?

Новата: Еразъм Ротердамски.

Баба Тотка: Кой?

Новата (високо): Еразъм!

Баба Тотка (недочула): Нарязан! (Вайка се.) Ех, ех, нямало майка му как да го кръсти, завалийчето... Как се казва книгата?

Новата: "Възхвала на глупостта"!

Баба Тотка: "Възхвала на хубостта"! Като я прочетеш, ще ми я дадеш, и аз съм била хубава! (Врътка се, кокетничи по сцената. Виолета я гледа изумено.) Отивам при Софка да чуя за тая курзация, ама ще ти проводя пуета, шъ тъ уженим ний, шъ тъ уженим! (Отива зад паравана.)

Новата (суети се, обикаля): Къде съм? Какво е това? Къде съм попаднала?

Влиза Мая, бършейки пода с дървен прът и парцал.

Мая: В културен институт от национално значение!

Новата: Ти защо си тук?

Мая: За да бърша прахта на института и да го мия, да не въди мухъл, плесени, че може и да гъбяса! А ти защо си тук?

Новата: Домъчня ми за мястото, в което съм родена. От дете живея по чужди земи с баща ми и жена му. Той е дипломат. (Движейки се сред стелажите хваща книга и зачита.) "Като слънцето и въздухът за всяко живо същество" (Хваща друга.) "Идеологическа диверсия" (Оставя я, взема друга.) "Марксистко-ленинска естетика", "Моралният облик на младото поколение" (Пита се.) То младо поколение има ли тук?

Мая: Пръждосало се е отдавна! Освен ние с тебе да се преброим за младо поколение.

Виолета: Да... Срещала съм съотечественици... обикновено мият чинии, а по света има много чинии за миене... и не само чинии.

Мая: А ти, все пак, защо се върна тук?

Новата: Да видя родината. Да преценя накъде е помръднал тоя народ - към поумняване, или към оскотяване.

Мая: Е, тук съм сигурна, че ще намериш отговора.

Новата (хванала е друга книга): Чуй това! (Чете.) "Който не работи, не трябва да яде" е неизкоренимият източник за силата на социализма, неунищожимият залог за неговата окончателна победа."

Мая (замисля се): А сега как ще бъде? Който най-малко работи, или изобщо не работи...

Новата (прекъсва я): Вероятно най-много ще лапа...

Мая: Ега ти оправията!

Мая е измила пода и излиза от сцената.

Новата (взема друга книга): "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (Пита се.) "Що е европеизация и колко ли ще издържи у нас?"

Старците и Куша излизат от стаята на Софка и сядат по масите, захващайки старите си вестници. Куша се обръща към Виолета.

Куша: Виолетке, иди при Софка на аудиенция. (Виолета отива зад паравана. Куша вижда вестниците. Грабва ги.)

Куша: Я, нови вестници, съвсем, съвсем преснички, Виолетка ги е донесла. О-х-о-о, каква голяма кръстословица! (Старците се размърдват, оставят старите вестници, готови да я слушат.)

Куша (чете): Израстък, издънка, с четири букви.

Първи старец (високо и гордо): Член!

Втори старец: На коя партия? Ако е на нашата, може!

Първи старец (жално): Коя е нашата?

Втори старец: Как коя? Партията на вожда!

Първи старец: Ама на кой вожд, на тоя, дето го свалиха (сочи мястото на портрета), или на европи...

Куша (прекъсва го): Без скверни думи! Тихо! Чета нататък! "Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека." (Пауза.)

Трети старец: Комунизъм! (Високо и откривателски.) Комунизъм!

Куша: Не, не става! Започва с "Х" (Гадае.) ...хула, хула, не, това е злословие, оплювка, хума... става, но е мазна глина, а трябват още букви, хуманоид, не, не, още букви...

Първи старец: Хуманизъм! (Откривателски подскача от стола. Всички кимат.) Хуманизъм! Хуманизъм, че какво му беше лошо на комунизма, та му сменили името! (Въздишат в хор, а Куша вписва думата.)

Куша (чете): Европейска... (поправя се) еврейска измислица.

Старец: Християнство! Става, нали! (Куша кима утвърдително.) Опиумът за народите, пък и по кръстословиците взели да го пишат!

Куша: Чуйте, чуйте! Обидна дума започва с "П" и завършва на "тик". (Всички се замислят.)

Старец: Политик! Политик! То по-обидна няма, особено за нашите хубавци!

Втори старец (чете от стар вестник): "Над 550 000 са говедата у нас!"

Куша: Остаряла ти е информацията! Стига си дремал над тоя стар вестник! Тя тая обидна дума от кръстословицата ни направи над 6 милиона едър и дребен рогат добитък! (Продължава да чете.) Синоним на търтей. Де ... тат.

Старец: "Пу, пу" сложи!

Куша: Стана! Депутат! Вярно, бе, 240 броя, без да отчитаме родата и приятелите.

Старец: Пак ще си ги отглеждаме, само дето ще им викаме евротъртеи! (Смесени възгласи от негодувание.)

Куша продължава да чете.

Куша: Ако правилно сте решили кръстословицата, ще получите желана неизвестна величина, започва с "Ев..."

Първи старец: Евтиния!

Втори старец: Еволюция!

Трети старец: Евтаназия!

Куша: Не-е, не, драги мои! Европеизация! (Всеобщ ропот.)

Чуват се шумове отвън.

Куша: Я бързо навън, може да се е задала европеизацията!

Всички хукват навън. От дъното зад паравана се появява Виолета, а от лявата част на сцената влиза Иззет и я измерва недоверчиво отгоре до долу.

Иззет: Ти кой си? Откъде влезе?

Новата: През вратата. През главния вход.

Иззет (на себе си, почесвайки се зад врата): Тоз момиче аз не познавам. (Плесва се по челото.) Бе тоз момиче да не е...

Влиза Софка.

Софка: О, о, Иззет! Вардиш ли?

Иззет (гордо): Вардя!

Софка: Я кажи на Виолета - Теменужка к'во вардиш?

Иззет: Вардя кур..., кул..., курултурния институт от вражески елементи. (Тихо на Софка.) Тоз момиче да не е елемент, промъкнал се в курултурната крепост?

Софка (двоуми се): Няма страшно, наш човек е. Слушай, сега чакаме да дойде европизацията...

Иззет: Разбрал, шефкиня! Първо вардил социлизъма. Доди димукрация, вардил нея. Сига шъ вардя еврокурзацията.

Софка: Тъй, тъй Иззет. (Хваща го под ръка.) Ти вече не си пазач!

Иззет (възмутено): Как няма да съм пазач, какъв ще съм?

Софка: Вече ще си бодигард, е, пак пазвантин ще рече, ама е по европейски!

Иззет: Разбрал, шефкиня! Гадиборд!

Софка: Ела, сега да видим де ще пазиш да не ни изненада европизацията.

Иззет: Добре, шефкиня! Вода дадох гълъбите, тъкмо сега шъ ги раня.

Софка: Рани ги, Иззет, рани ги, ще ни трябват!

Излизат. Новата стои зад компютъра. Влиза Куша, фръцкайки се, поправя, поприглажда дрехите си. Не вижда Виолета, мисли, че е сама.

Куша: Къде са ми обожателите, пардон, читателите? (Въздиша дълбоко.) И Манчо, моето поетче, къде е, що го няма?

Влиза Манол в абсурдно облекло, възкъси панталони, сандали и вълнени чорапи. Тиранти и карирана риза. Куша е с гръб. Той й декламира.

Манчо:

Де е мойта Куша,
мойта дивна круша -
златна и узряла (малко попрезряла),
но мъжа у мен видяла!

Калуша се разтапя от удоволствие и продължава да стои с гръб и да кокетничи.

Манчо:

Де си ми Калушке,
мила моя дружке,
не мъчи ми ти перото,
хайде с мен в леглото!

Манол я сграбчва откъм гърба през кръста.

Куша (виква): Ау, майсторе Маноле, ти за мен си писал! (Забелязват Виолета и се сконфузват.)

Манчо:

Тук ме праща Тотка
наш'та мила, стара котка,
че дошло едно момиче,
дето ми е лика и прилика!

Куша се нацупва и я посочва с ръка.

Куша: Тя е Виолета!

Поетът: О, доня Виолета, сър Манчо на Вашите услуги! (Прави реверанс.)

Новата (настрани): О, да сър Манчо Кукуриг най-вече. Аз съм Виолета, Ваше поетическо съцветие. (Прави реверанс.)

Поетът: Значи Виолетка - Гергинка - Теменужка - Нушка. И стихчето е тука! (Декламира стиха за Куша, леко променен.)

Де е мойта Нушка,
мойта дивна крушка
млада, но узряла
и мъжа у мен видяла.

Ето те и тебе Нушке,
мила моя дружке,
не мъчи ми ти перото,
хайде с мен в леглото!

Виолета го гледа сащисано. Куша го хваща и го дърпа.

Куша: Маноле! Ти за мене пишеш! (Гледа злобно към Виолета и тегли поета навън, а той декламира.)

Нашата шефкиня, нашата богиня,
ми заръча спешно,
химнче да напиша ази,
що Европа да поблазни,
да се юрне тука,
да изрине ни боклука!

Виолета проследява как Куша го извлачва навън.

Новата: Господи, ако те има, подскажи ми, какво е това?

Сцената е полутъмна, на нея се появяват силуети, ръкомахат, скупчват се, съветват се, шепнат си, после излизат.

© Даниела Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2007, № 4 (89)