СЪСЕДИТЕ ОТ УЛИЦА "ЧЕРНАТА ГАРГА"

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

19-27 февруари 2003
Нюпорт, Уелс

...Все пак по-хубаво от КЪЩИ няма - това, дето го оставихме в София, нито в Дейнзе (моята близначка живее в Белгия), нито тук можем да го намерим. Напомнят ми за уюта само някои украшения и играчки, които майка ми ми праща, а и които и аз си нося... Но защо ли? Мисля, че все пак попреодолях носталгията и вече не плача при всеки намек за музика, пейзажи и прочее. Посвикнах и с яденето - то е наистина безвкусно, но аз не го ям (имам предвид сервираното по обществени места), а се стремя да готвя хем вкусно, хем ниско калорично, хем здравословно, а и оригинално, писах за чушките, пълнени с картофки, моркови, гъбки и босилек, увити във фолио... Каква е тази мода тук - всичко да се яде сварено, просто сварено без никаква подправка - БЕЗВКУСНО И БЕЗЦВЕТНО, но това е положението. Ето защо готвя отделно за мен: денят ми е разчертан до минута, само във вторник и четвъртък сутрин имам относително време за писане на писма, четене на статии и самоусъвършенстване.

Мисля, че войната започна. В момента, когато пиша този текст, британското правителство приканва всички свои поданици, живеещи в Ирак, НЕЗАБАВНО да напуснат страната. Осигурени са извънредни самолетни полети?!

В София до преди половин година типичното начало на една сутрин беше свързано с характерните звуци от джафкане на кучета, внезапни спирачки, грохот на градския транспорт, включващ боклучиите от Волф, скърцането на трамваи, байганьовски попържни, отваряне на дебели решетки, охраняващи мижави фирмички, а по-късно - тупане на килими... По улиците? Билдбордове, просяци по Графа, тъпканица в градския транспорт, цигарени угарки навсякъде, намръщени физиономии в тъмни дрехи, опашки във ведомствените кафенета, опашки пред кабинетите в поликлиниките, опашки пред Социални грижи; едрогърди секретарки бързат към частния си шеф в частната му фирма, мутри в лимузини и министри в служебни беемвета; бездомни кучета, коли, паркирани накриво (заради тях ли?); безработни четат вестници по масичките в "Лучано"; хора, ядящи банички с цигара и пластмасова чашка кафе; улични вестникопродавачки в жълти светлоотразителни дрехи с етикет "24 часа"; улични събирачи на боклук в оранжеви светлоотразителни дрехи... Дали ми липсват? Трудно е да се каже. Важното е, че помня всеки детайл.

Отпреди 5-6 месеца насам звуците са други. Друга е и географската точка - Уелс. Блудкаво е кафето по обществените места, а в офисите кафето го предлагат под формата на гореща вода с няколко капки мляко и 4-5 зрънца нескафе - бежово боядисана течност в огромни чаши-кани... С такава чаша-кана Хари, съседът отсреща, слиза по стълбите всяка сутрин в 8.05 и прекарва поне час в градината или в градинската си къщичка. Ако времето е лошо, Ноби (възрастният ерген под него) се присъединява и така двамината убиват времето, разговаряйки на невъобразимо неразбираем за мен английски с тежък уелски акцент. Хари, твърди се, е едновременно дърводелец и доктор по философия. От известно време страда от епилепсия и работи почасово като телефонист. Не кара кола, не се катери по покривите, не работи тежка работа, но пуши изискани цигари и готви превъзходно. Има богата библиотека и дори разбира от компютри, е, простено му е, че от време на време "делва" някоя и друга програма и Антъни му се притичва на помощ. Имах желание да си поговоря с Хари, но неговият акцент е ужасен... А и не съм убедена, че има кой знае какво да ми каже покрай антиконвулсантите, които го държат сънлив, глух и не особено контактен. Хари е собственикът на Томазина (или Том? - котката с полемична полова принадлежност, която бе първото живо същество, посрещнало ме през септември м.г. на прага на бъдещия ми дом). Том е ленив, но това не му пречи да се разполага с чуждите градини като със собствено владение... Когато един ден запитах Хари от балкона къде е Том, той ми отговори, че щяло да вали следобед!? Наложи се да се консултирам с Антъни дали Том не е нова дума за изразяване на време в Уелс...

Джил - съпругата на Хари, е архитектка - 56-годишна, прилична на вид, никога не са имали деца, но всякога - добра кариера, пари, курорти и прочие: средната мечта на средно заможния поданик на НВ. Неслучайно споменавам годините на Джил. В Англия за щастие са се преборили с т.нар. аджеизъм (от age - възраст) - възрастовия предразсъдък, на който сега берем плодовете в бедната ни държавичка: където и да се обърнеш по банки, фирми и институти, не ще видиш нищо по-различно от не по-възрастни от 25 г. брюнетки или блондинки с голи пъпове и изопнати бюстиета. Такива са и обявите за работа по вестниците ни (възраст до 25-30, максимум 35 години). Тук слава Богу такова нещо няма! Дори в Макдоналдс ще видите жени и мъже на по 50-55 години, приятни, усмихнати и най-важното професионалисти. Няма и сексизъм - във всички сектори са представени както мъжете, така и жените, цветнокожи, бели, всякакви. Сега поданиците се борят с поостарялата и вече хванала мухъл задължителна женска униформа: затворено деколте и пола до глезените (та вижте на какво приличат стюардесите на Британските авиолинии!). Изглежда им е писнало на англичаните от лицемерната пуританщина на консерваторите и сега открито започна да се обсъжда старомодното облекло на банковите чиновнички и на стюардесите.

...Около 9.00 Ноби тръгва нанякъде с чадъра си. Това е времето, в което се пробуждат съседите от долния етаж под нас: Маргарет и Питър. Те са заедно отпреди година, той - 70-годишен, тя - 50-годишна, с по един-два брака предварително. Питър има собствен бизнес (Белгия, Франция) с тоалетна хартия, вино и цигари, които по някакъв "необясним" начин са поне два пъти по-евтини от тези, предлагани по магазините в Кралството. Маргарет не работи, но пере и готви броколи почти всеки ден. Ако не е пила или не е пушила трева предишната вечер, тя е кисела и рошава, същинска лейди Макбет... Излюпва се около 10-11 часа и веднага висва с цигара на прозореца. Питър вече се е върнал със стока, но междувременно Ивон или съпругът й Джон (пенсионери - съседи отляво) са дошли и са купили поне 4-5 бутилки вино и толкова пакета цигари. Техният наемател - също. Въобще здраво се пазарува на долния етаж. Не е чудно, че всяка вечер Маргарет и Питър са на кръчма, а за Коледа Маргарет получи собствена кола - черен Нисан комби. Сега улицата ни е задръстена от паркирани коли - всяка къща разполага поне с две и, това е благодат за нея, Томазина има избор къде да се скрие от децата с колелета вечер.

Съседите от нашия етаж: мисис Фат (fat - дебела) и мистър Нигро (Negro - черен - да ме извинят защитниците на човешките права, но господинът просто отказва да контактува) излизат още по мръкнало, когато аз правя кафето и отварям прозореца да нахраня катеричките. Госпожата е медицинска сестра, а господинът има неизвестен по произход бизнес; деца - никакви, но затова пък цели 2 кучета, които ВЪОБЩЕ не излизат навън и представете си на какво мирише в този апартамент. Като казвам миризма, сещам се за цялата мръсотия и мизерия, която е резултат не от бедност, а от МЪРЗЕЛ и която никак не е рядкост за някои английски къщи. Отвън полирана къщичка с подрязана градина, но отвътре - мухъл, таванът ще падне, защото покривът е прогнил, прахоляк, плюшени играчки отпреди Втората световна, мирис на кучешка урина?! И какво ли не! Не бих го казала, ако не съм свидетел с очи, уши и нос. На въпроса ми как е възможно това да се случва в 21 век в една цивилизована страна като Англия, където средната заплата за седмица е колкото българската за месец, Антъни отговори кратко: мързел, Анна, мързел. Изглежда това е причината Кралството да пищи от недоимък на лекари и учители - НИКОЙ не иска да работи тези две ЧЕРНИ, както ги описват, професии, с много риск, с много стрес, с много отговорност и никакво удоволствие... Независимо че в момента, когато пиша тези редове, правителството се чуди какви нови ползи за общопрактикуващите лекари да осигури, та повече млади хора в Кралството да кандисат да следват медицина. Днес Би Би Си проплака, че поради недостиг на неонатолози, много родилки и новородени си патят - над 200 майки са преживели т.нар. постнатална травма, защото липсвали специалисти, които да посъветват джипитата какво да правят?!

Но за недоимъка от медицински персонал ще стане дума по-долу.

Съседите от горната къща: Роби - 65-годишен, и Уенди - около 50-те, развъждат боб и домати в градината си. Роби е бивш медицински представител, а сега работи като представител на фирма за офис техника. Колата му винаги е пълна със стока и аз се чудя как е възможно никой досега да не я е обрал?! Уенди има неясна професия, но иначе и двамата са без деца, но затова пък с две коли... и никога не вечерят вкъщи.

Както споменах, Джон и Ивон живеят на долния етаж вляво. Те са пенсионери, също без деца, но и за какво са им - по цял ден и двамата пушат и дори завесите са пожълтели от дима. Ивон храни катериците в градината, а Джон по цял ден е в кръчмата.

Трафикът по улиците след 8.30 се оживява, както навсякъде. Тук ще видите богаташки коли с деца, които любопитно те гледат защо ходиш пеш. Има и по-бедни, но всички ЕДНАКВО ти дават път, все пак пешеходците имат предимство. Ако съм втора смяна, сутрин гледам как идва камиончето прахосмукачка. Около 9.00 специално зелено камионче събира боклуци и листа по улицата, след него идва камионът за другите боклуци, които се събират в специален контейнер за всяка къща, после идва пощенският раздавач, който обикновено носи сметки за плащане, реклами и мейлинги на фирми, вестниците се разнасят от ученици с велосипеди. Е, идват и писма и колети, но рядко. Ако съм вече на път, ще срещна непознати, които ме поздравяват и ме предупреждават за хлъзгавия тротоар... Междувременно други камиони и камиончета спират пред разни къщи с различни задачи: частни куриерски пратки, частни таксита, доставчици на минерална вода, мляко, книги, бельо и каква ли още не интернет търговия. От известно време кварталът ни е окупиран от зидари, които оправят дограмите, покривите и вратите на жилищата. Всяка къща, независимо дали е общинска или частна собственост, бива измазана и подновена отвън, включително и градинската къщичка. Къщите се мажат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в един цвят всички, вратите - също, а и прозорците. Това май понамирисва на екссъветските комуналки, попитах Антъни, той кимна и каза, че ако кметството разпореди да се носят ЗАДЪЛЖИТЕЛНО мустаци, и това трябва да стане!?!? Зидарите идват в 8.30, пият половин час въпросното "кафе" в огромни чаши-кани, поработват, после в 12.30 се затварят в колите си и си похапват до към 2.00, след това поработват и в 16.30 - чао. И двамата са с обеци по на едно от ушите, татуировки и всичко както си "му е редът" - гривни, колиета, потници... Едно е сигурно - тайна от лекар, свещеник и майстор не можеш да имаш - бояджиите на бърза ръка научиха кой откъде е и защо е.

Що се отнася до купуването на жилища, тук голям процент от хората живеят в общински жилища, плащайки наем на кметството и след време кандидатстват да ги купят. По-заможните (със заплата над 65 000 паунда годишно) или пък такива, работещи по частни болници и фирми, могат да си позволят да си купят къща средно за 4-5 години "спестявания", но след това ги продават и купуват по-изгодно друга къща и така се вихри пазарът на недвижими имоти тук. Има много, много красиви къщи наистина, които могат да се видят само по филмите. Оградата на една такава къща представлява обикновено екзотичен храст, в двора има статуя, шадраван, или дори езеро. Харесах си един такъв храст и с една ножица отидох в събота сутринта, та си набрах малко "рози". Антъни силно се притесни от случката, но това не му попречи да помисли за специална ножица, която да имам подръка винаги в джоба си... В случай, че някое куче...нце се покаже отнякъде... Един ден пак бях нагънала един храсталак, но изневиделица изникна някакъв батко в зелена униформа и започна да ми говори нещо с уелски акцент. Аз пък му заговорих на моя "кеймбридж" английски - и двамата не можахме да се разберем, но като резултат аз получих неговата визитка?! Оказа се, че той е от фирма, подрязваща оградите от храсти, и явно беше решил, че аз много се мъча, подрязвайки "своята" ограда... Та затова ми се притече на помощ човекът...

Споменах за мръсотията и мързела. Твърде е възможно двете "величини" да са причина за ширещата се напоследък туберкулоза в Кралството - тази сутрин Би Би Си съобщи за започваща реимунизационна кампания - един 31-годишен учител умря миналия месец от "жълтата гостенка". Това е положението - ако ви харесва! Мръсотия се шири не само по къщите, но и по болниците - едно проучване напоследък установи, че една болница в Нюкасъл си е изхвърляла боклуците (телесни течности и останки) направо в прилежащата река?! Веднага еколозите надигнаха глас и въпросната болница беше глобена с внушителна сума паунди... Аз си обяснявам произхода на тази ниска култура единствено с огромния брой пакистанци, индийци, бангладешци и всякакви азиатци, за които Кралството е втора родина, а и - обетована земя. Антъни казва, че някои пакистанци дори вечерят върху телевизорите си, а навремето, когато работел за Комет, станал свидетел и на следната случка. Викат го на адрес, където телевизорът е още в гаранция, и той установява, че причината за неясния образ е мръсотията. Поискал една пачавра и я прекарал веднъж през екрана, за да покаже на собствениците, че е крайно време да избършат праха от него. След две седмици отново го повикали, за да му съобщят, че екранът има "ивици". Всъщност ивицата била резултат на пачаврата, която Антъни употребил първия път?!

...И така, постепенно кварталът се събужда: гларуси кряскат по покривите, хеликоптери на полицията или на Бърза помощ известяват за своето присъствие в небето; децата погват колелетата си, а Томазина прикляка уж да лови катерици. Къде ти? Толкова е тежка и огромна, че май пó й прилича да си стои кротко до камината при Хари и Джил и да чака поредната порция кити-кат.

Точно в 5.00 Хари пуска Томазина на разходка по стълбите и пет минути по-късно пристига Джил със зелената си тойота. По това време трафикът навън е "убийствен", както казва Антъни, и затова ние изчакваме докъм 6.00, когато тръгваме на пазар. Тук е мястото да отбележа, че заради подобни задръствания, датиращи от десетилетия, та чак и от век, настоящият кмет на Лондон реши да увеличи конгестиите, т.е. специалните такси, които всеки лондончанин, желаещ да влезе в града със собствената си кола, плаща ежедневно. Десет лири не са по джоба на всеки, наистина, но богатите могат да си го позволят. Кметът си спечели непопулярност, но общината пълни хазната си и в бъдеще (може би) ще разшири паркингите под и над земята?

Пазаруването в Теско е малко удоволствие в края на работния ден - огромен хипермаркет, 10 пъти колкото нашенската Билла с всичко вътре: като се започне от храна, алкохол, дрехи, та се стигне до музика, велосипеди, химия, вестници и проявяване на снимки. Тук в отдела за клиенти можеш да върнеш ВСИЧКО закупено, но счупено или неработещо - веднага ти се усмихват, връщат ти парите, или притичват да ти донесат нова стока?! На мода в Теско, както и във всички останали хипермаркети, са хранителните добавки. Цените им - невероятно високи - до 15-20-30 паунда за средно-месечен курс например гинко билоба или Сент Джон. При това навсякъде - рекламни материали, а в тях информацията е изчерпателна, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО има обратна връзка, както и - обявена цена. Що се отнася до бившите реклами на цигари (от 13 т.м. рекламирането на цигари в Кралството беше забранено със Закон!), човек първо прочита огромния текст, че пушенето предизвиква болести и след това с някакви мижави буквички съответната марка цигари, която се рекламира. Рекламите навсякъде са коректни, дори да става дума за конкурентни продукти - всичко е в услуга на клиента. В това отношение имаме много да се учим в бедната ни държава... А в Уелс рекламите и табелите са написани и на уелски.

В края на работния ден по улиците на града можеш да срещнеш освен коли, така също и минувачи. Това са учениците, които се прибират у дома. Независимо дали учат в частни или в държавни училища, те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са в униформа. Малките деца (7-8-годишни) също носят сака и вратовръзки. Е, друг е въпросът, че момиченцата шляпат боси по три-четвърти чорапки на минусова температура. Обяснението - калени са. Но това, което повече се набива на очи, не са нито чорапките, нито частните училищни автобуси. Правят впечатление невръстни пакистанчета и индийчета, водени от голяма "бяла кака". Така поне аз наричам гувернантките от Източна Европа (предимно Чехия, Словакия и Унгария), които идват с работни визи в Кралството... И остават за по-дълго.

Както сутрин, така и вечер, едва ли ще видите повече от 3-4-ма души по спирките на градския транспорт. (Билетите за градския транспорт струват 85 пенса, близо паунд и се продават в самия автобус с написани час и дата върху тях, така че "софийският номер" билетите да се гладят с ютия и да се ползват "многократно не върви!). Това са предимно пенсионери, които се връщат от следобедния чай при приятели, пазар из центъра или... гробищата. Гробищата нямат нищо общо със сивата, опушена, тъжна и мизерна Софийска бакърена фабрика или с Орландовци. Всъщност навсякъде в Уелс, а и в Англия, където ходим, забелязвам едно и също - гробищата приличат на парк, паметниците са отрупани с цветя, подаръци и плюшени мечета, има пейки почти на всеки коридор, тревата е подрязана, няма храсти и тайнствени дървета, откъдето те дебнат наркомани, изнасилвачи и джебчии. Е, липсват кандила и кръстове - протестантите са семпли - една плоча и много цветя. Но такива, подобни гробове можете да видите и в градините на някои частни имения, не е задължително мъртвецът да се полага на обществени места, щом веднъж вече е положена традиция. Винаги ми е приятно да минавам по една улица, която пресича тъкмо гробищата... А встрани - зад реката - има детска площадка и футболно игрище.

Стига за Англия. Сега малко за България. Днес като отварях интернет, забелязах, че нищо за годишнината от обесването на Левски не беше споменато в т.нар. български онлайн печат. Всъщност интернет за какво е? Бизнес новини: кой какво продал, кой кого изместил от мекото кресло, кой кого наръгал...

Обширно място обаче е отредено на панаира в Пловдив, на общите ни екологични намерения с Монголия?!; на либийците (слава Богу) и на някаква измислена награда, която уж популярната британска фирма Aqua source (тук никой не е чувал за нея) жъне в България...

Какво ново сутринта тук? О, подобни глупости: Дейвид Бекъм е ударен с една гуменка по лицето в съблекалнята, обаче така и не получил извинение?!; някакъв грижовен английски фермер освен че облича овцете си, сега и ботушки им е надянал - да не им е студено навън. Както вече някъде писах, населението на Уелс е 3 млн., обаче броят на овцете надхвърля 5 млн. Въпросът с разходите по оборудването на добитъка е логичен. Да му мислят пенсионерите в София и гладуващите деца в Африка. Друго? О, отново темата епилепсия - годишно тук умират средно 1000 страдащи от епилепсия, а броят им в Кралството е 300 000 (регистрирани случаи). Сега се предвиждат повече от 1 млн. лири да бъдат инвестирани в спешна програма за предотвратяване на тези смъртни случаи. Винаги се учудвам как е възможно в 21. век в една супердържава като Кралството хора да умират по време на епилептичен гърч. Няма ли диагностика, няма ли лекарства, няма ли дисциплина от страна на пациента? Или просто лекарите не стигат. Но за това ще поговоря по-долу. ...Пожарът в метрото в Корея е тема от вчера; обезглавената статуя на лейди Тачър в Лондон - извършителят, някакъв театрален режисьор, ще лежи в затвора за 3 месеца, независимо че действията му били породени от политически виждания, това се тълкува като вандализъм (чудя се дали някога ще започнат да наказват и нашите вандали, които рушат паметниците по парковете или крадат месинговите надписи, за да ги предават на вторични суровини); нова любовна мелодрама: 14-годишната Рейчъл от северен Уелс, която по Коледа избяга с възлюбения си Мехмет - бивш барман от Мармарис, за да се оженят, сега пак е в Турция, но за да свидетелства пред съда; впоследствие турчето ще "полежи" 5 години на топло (не бил знаел, че тя е на 14 години?!), а тя "ще го чака завинаги". Тръпки ме побиват при спомена за турските затвори от филма "Среднощен експрес".

Нюпорт, макар и по размери два пъти колкото София, си е един малък провинциален град. Без нощен живот, без културни традиции. Затова пък природата и архитектурата се пазят. Не знам дали със закон, но никой не събаря постройки отпреди един, два, че и три века, за да строи нови изкълчени сгради. Тук има хотели, които датират от 1800-та година, разбира се - отвътре модернизирани и оборудвани както си му е редът. Интересни са и катедралите тук - въпреки че Антъни ги нарича "черкви", те нямат нищо общо с източно-православните. Понякога отвън приличат на крепост, най-високата кула завършва с крепостна стена, от която обикновено се извисява флагче или ангелче, или позлатена фигурка на някое животинче?! Например върху купола на черквата отсреща има гъска, а Антъни казва, че на други места може да се види овчица, или козичка?!

Всъщност за разлика от други области на Кралството тук нацистките самолети не са успели да дохвърчат, няма бомби, няма разрушения... Но няма и пейки по улиците. Това, което най-много ми липсва - да седнеш някъде и да си прочетеш вестника, без непременно да се тъпчеш или наливаш с нещо. Тук културата "пиене на кафе" все още не си е пробила път - англичаните са отраснали с чая. По обществени места много повече се пие и поръчва чай, отколкото кафе. А и кафето, както по-горе споменах, не струва. Все пак винаги ме учудва ЗАЩО няма пейки, може би, защото Големият брат в желанието си всичко да контролира и държи под око разрешава социализация САМО в клубовете или по другите заведения, т.е. на закрито, та отвсякъде да могат да те наблюдават камери и я си драснал или счупил нещо - привикват те лично или по пощата. Все пак аз като остроумна българка намирам пейка. Къде? Ами на много хубаво място - спирките за обществения транспорт. Тук е мястото да отбележа, че те, подобно на много неща в Англия, са НАОБРАТНО. Построени са така, че здрава прозрачна витрина, която обикновено е на гърба на софийските спирки (всъщност софийските отдавна са престанали да бъдат прозрачни), тук е ОТПРЕД, откъм улицата и пази хората както от кал, така и от пияни връхлитащи шофьори. Друго, което навсякъде е правило - тротоарите завършват задължително с "брадавички" и така слепите хора разбират, че трябва да спрат, за да пресекат. При завой и при заден ход ВСЕКИ автомобил сигнализира с пресечен звук и така отново слепите хора разбират, че се прави маневра. Разбира се, задължителни са и кучетата-водачи, задължителни са и други неща - например светлоотразителните облекла на ВСИЧКИ, чиято работа предполага макар и откъслечно излизане на пътя. А колоездачите задължително трябва да носят предпазни шлемове на главите си. Много, много неща са научили англичаните благодарение на столетията трупан опит. Явно не са зяпали мухите. Е, не са били и под разни робства, но пък и робствата не могат да бъдат обяснение за цялото ни тесногръдие и вандализма, който сигурно продължава да се шири из Софийските потайности посред бял ден.

Много неща в UK са на обратно (не само движението): например писането на числата 7, 4, 1, както 8, 5 и 9 - смей да ги напишеш както са те учили в източноевропейско училище и считай - парите ти (ако става дума за пари) са отишли. Ръкописното писане също не се възприема. Едно е да си мислиш, че са те разбрали, друго е - наистина да те разберат. Само като илюстрация е случаят с небезизвестен шотландец, чиято млада българска съпруга му оставила ръкописно написана бележка, че синът му е в болница, той обаче прочел Норвегия (изписването на тези думи на английски има САМО привидна прилика, но когато е на ръка...) Обяснението - тук от ученическа възраст ги учат да пишат печатно и само печатно. Всъщност не е ясно на какво точно ги учат, защото ширещата се неграмотност сред МЛАДОТО население е шокираща. Непрекъснато има дебати за усъвършенстване на образователната система, но тя си е все такава - частни училища, които дават образование-ТО и държавни, където дали поради зле разбрано "уважение на личността", дали поради страха на учителите, от една страна, и мързела и разглезеността на подрастващите, от друга, образовани деца просто НЯМА. На моя въпрос за какво ходят тогава на училище, ми се отговаря - ами просто, за да мине времето?! Добре де, учениците не ги ли изпитват, нямат ли домашни, или контролни? Не, учителите не ги закачали, това се смятало за посегателство?! Не е случайно, нали, че учителите се страхуват от разглезени деца и не по-малко - от оплакващи се родители... А министрите на образованието капят един след друг като зрели круши...

В едно от предишните си писма отново писах за децата и за закрилата на тези, родени от "самотни майки". Така наречената Агенция за децата, която бърка надълбоко в джоба на всеки разведен англичанин - баща на невръстни деца, беше въвлечена тези дни в странен съдебен "казус". Преди една година Джон и Мери подхванали връзка и както се подразбира, имали секс. Джон твърди, че не са имали намерение за брак, нито за деца, но когато един ден звъннал на Мери по телефона, тя му казала, че е бременна. Работата била, че след всяка романтична вечеря, те ползвали кондом, който впоследствие и двамата се уверявали, че е здрав. Какво се оказало? Сутрин, докато Джон се къпел в банята, Мери грижливо отваряла кондомите и използвала съдържанието им по предназначение?! Сега Агенцията за децата си иска парите от пишман-таткото, а друг е въпросът, че той може да съди майката за "кражба"?! Мисля си кога ли българското законодателство ще стигне тази висота, че вместо данъкоплатецът, съответният отговорен татко (дали поради скъсан или "оползотворен" кондом) да плаща за появилото се на бял свят дете... А не то да бъде подхвърляно по домове и приюти и накрая да се озове на улицата и да диша лепило от плик...

Но да се върна към училищните неволи. Очевидно Макареновският подход в източноевропейските училища, колкото и нега тивен, има и своя положителен ефект. Не че в Русия и бившите соцстрани няма хулигани и жестокости, но чак пък убийства като това преди 10 години? Спомняте си сигурно как две ДЕСЕТГОДИШНИ момчета от Лондон хванаха едно ДВЕГОДИШНО дете от Ливърпул и го убиха, натиквайки го под релсите на влака?! Сега тези двамина синковци са на свобода, т.е. законите не ги хващат за затвор (доскоро са били в специален дом); правителството плаща разходите по тяхната анонимност, а обществото негодува. Ако ги пуснат с техните истински имена, веднага ги чака вендета в Ливърпул - сега те са на по 20 г. Зъб за зъб, око за око, нали така? Нищо, че Кралството е супердържава.

Друг е въпросът, че неграмотността се шири не само сред деца и подрастващи, но има и... неграмотни лекари?! Случаят с един общопрактикуващ лекар в Лейчестър, който в продължение на години беше поставял НЕПРАВИЛНО диагнозата епилепсия сред около 600 деца, а следователно беше ги и лекувал НЕПРАВИЛНО, даде да се разбере, че има нещо гнило в Кралството. Дали е мързелът, дали е скрито разбраното уважение към личността (кой знае този лекар, около 50-годишен днес, как си е вземал изпитите?), но това повдигна дискусия и за недостига от епилептолози тук. Броят на страдащите от свещената болест поданици на НВ е не по-малък от 300 000, от тях 75 000 са деца. А има само 60 специалисти детски невролози!!! Един файтон хора, по-малко отколкото в България!!! Крайно време е да се притечем на помощ на бедстващите колеги, нали?

Само в допълнение: 500 000 са шизофрениците тук, годишно стават 900 самоубийства, а има и по един опит на всеки 88 минути! Доста нездрава атмосфера, би казал някой на пръв поглед. Всъщност в сравнение с Щатите Англия е цвете: появилият се коментар за първото онлайн самоубийство в средата на януари някъде в Калифорния направо ме изпълни с ужас... Жертвата - 20-годишен мъж, очевидно страдащ от шизофрения и лекуван за това, се нагълтал пред своята уебкамера с таблетите си, алкохол и трева и то пред аплодисментите на зрители от т.нар. чат рум. Те след това си легнали и, разбира се, заспали, сякаш са гледали шоу или филм на ужасите. Работата е, че един човешки живот си е отишъл пред очите им... и какво от това, казал адвокатът на двама-трима, "жертвата е пълнолетен гражданин, който съзнателно и доброволно е погълнал субстанциите"... Това е положението.

Напоследък започна да се дискутира необходимостта от въвеждане на латинския в училище. Работата е, че след "Хари Потър" латинският изведнъж станал модерен?! Но стига вече за училищните мъки и неволи на поданиците на НВ, да се оправят сами!

Крановете в банята също са тема за разговор. Те са първото нещо, което се набива на очи за всеки новодошъл в Кралството - крановете са буквално прилепени до умивалника, винаги разделени за топлата и студената вода, НЯМА смесителен кран, с две думи крановете са страшно неудобни, направени са така, че да намразиш и баня, и кухня! Единственият начин да се измиеш е да запушиш мивката и да се плискаш от нея. Както всъщност англичаните и правят. И то от столетия. Оттук и повсеместното ползване на вани БЕЗ душ. Ако ти хареса... Само че не на мен тия - успях да се науча МНОГО бързо да си мия лицето, ползвайки светкавично ту вряло горещата вода, ту студената. Никога няма да изоставя миенето с течаща вода и винаги ще се чудя как така не ги е страх от конюнктивити и херпеси тези хора. Ами вътреболничните инфекции? Предполагам и в болниците си мият ръцете по подобен начин. Та така с крановете. Работата обаче е, че те не само все още се произвеждат, но се и намират клиенти, които ги купуват. Това е положението. Бих се зарадвала да прочета някое и друго маркетингово изследване - кой ги купува тези кранове, а и ЗАЩО ги произвеждат толкова ниски и неудобни. Само защото така се прави от столетия ли?

Сега са на мода обаче други изследвания. Социални изследвания на елементарни (които англичаните наричат "естествени") човешки нрави: какво прави средната английска съпруга-майка-домакиня през един работен ден; какво прави средният работещ англичанин след работния си ден и т.н. Излишно е да споменавам, че за всичко това се изсипват пари и то много пари. "Смяна на съпруги" се нарича едно (доскоро оплювано и възприемано като скандално) серийно предаване късно вечер по един от Би Би Си каналите. Истински случки при НАИСТИНА разменени съпруги, но не за през нощта, а за през деня. Например жената на Джон, която се грижи за 5-6 невръстни цветнокожи наследници, отива в къщата на Хари, където за обгрижване има единствено огромна тлъста котка и... неограничен достъп до интернет. И т.н., и т.н. А какво правят след работа работещите? Отново срещу заплащане събират в една стая 3-4 двойки, които НЕ БИВА да излизат от стаята в продължение поне на 6-8 часа (е, ходенето до онова място се подразбира). Изводът - хората се изпокарват помежду си и това пред ТВ камерите.

Модерни станаха напоследък и разбулванията на някои табута - Улрика - бивша и все още действаща Би Би Си водеща се произнесе, че навремето била изнасилена от свой Би Би Си колега, ами не й стигна това, а разбули извънбрачната си връзка с популярен футболен треньор; Едвина - бивша депутатка и бивша дясна ръка на бившия премиер Джон Мейджър, се оказа, че не му е била само "дясна ръка"; бивш монарх от времето на Втората световна наскоро бе уличен в афера с омъжена жена и така се стигнало до неговото абдикиране. С такива теми пълнят клюкарските си страници вестници като Експрес, Мейл, Телеграф. Както и най-популярният - таблоидът Сън. При 59 млн. население на Острова този жълт ежедневник има 3 млн. дневен тираж и само 250 000 реномираният Файненшъл таймс!? Излишно е да споменавам за станалия пословичен скандал около сватбените снимки на Катрин Зита (тук тя се смята за природно богатство, нали е родом от Уелс); авантюрите на Никол Кидман и някои други разтрогнати и полуразтрогнати бракове и съжителства на брачни начала; Хелена Кристенсен, която уж била болна; Мадона, бременна пак!; статии и снимки за "американската красота" - въздебели и огромни жени; абортите в Англия сред 12-годишни момичета; бойкотът на мача по крикет в Зимбабве; убийството на жена в парк в Северен Лондон по време на сутрешния й джогинг; друго убийство в източен Лондон на тийнейджърка след късно кино вечер; откъслечни сведения за причините да катастрофира совалката; смъртта на овцата Доли, първото клонирано същество; някакъв 72-годишен г-н Бонд от Бристол бил арестуван от ФБР в Южна Африка заради фалшифициране на пари?!; арестуван е отново водещ ТВ говорител заради блудство с момченца преди 20 години?!; бенгалско тигърче у английска ТВ звезда, която явно е взела пример от българския ексгенерал в Силистен дол, за когото писаха тукашните вестници след Нова година, зъбите на английското тигърче обаче били обработени под наркоза и не само това, но чак и трансплантация на бъбреци на домашни кученца вече има в Англия?! Бивш талибан се появи на интервю в реномиран неделен вестник и каза: вие сте ми врагове, но UK е добро място за живеене; една сапунена опера, която освен че се гледа по телевизията, на другия ден я дискутират и по вестниците сякаш е истински случай; Майкъл Джексън и скандалното му интервю пред Мартин Бешар, същият журналист-манипулатор, който се счита, че интервюирайки Даяна през 1995, е преобърнал живота й - сега обаче Джако е повел дело срещу него, е, крайно време е! (скандален журналист от породата на Маргарита Михнева); историята на една американка, която живее в Кралството отпреди 40 години, но трябва да я експулсират в САЩ, защото никога не е имала английско жителство; новината за забрана на рекламата на цигари точно преди Св. Валентин; забранената употреба на джиесем на публични места в САЩ; новината за това, че 25 % от населението в Кралството страда от насилие у дома според проучване на Би Би Си... Интересно какво ли би посочило подобно проучване в България? Тук насилието е свързано предимно с ревност - мъжете бият жените си, ако те им изневерят, просто и ясно като бял ден. Друг е въпросът, че въпреки ТОВА средният англичанин не може да удържи положението и се жени и развежда поне три пъти до края на съзнателния си полов живот (започва се от 12-13-годишна възраст и се стига до 80-85 години?!). Въпросът е, че тук насилието много често взема форма на сексуални "изяви", изнасилвания и направо убиване на деца?! Вярно е, че англичаните раждат и отглеждат средно по 3 деца, но е и вярно, че в много семейства те се "използват" за удоволствие?! Почти всеки месец в печата се появява коментар за някое ново съдебно дело срещу майка, татко, леля, баба или вуйчо-изнасилвач или убиец. Така че случаят с Даниела (в България) просто бледнее пред издевателствата тук. Интересно, че подобни издевателства стават и срещу възрастни хора, които поради болест или самота са настанени в специални прилични социални домове. Едно проучване напоследък разкри, че на тези хора им били давани нарочно специални лекарства, така че под тяхно влияние старците си приписвали имотите без време и то кому... на държавата, разбира се. Друго проучване пък откри, че вместо от социални грижи, старците били принуждавани да си плащат от джоба, т.е. от пенсиите, независимо че навремето са се осигурили по веднъж. Сега се надигна глас тези хорица да бъдат светкавично овъзмездени, а Националната здравна каса - наказана!

Хранителните добавки, давани в затворите в Кралството, са друга тема, разединяваща обществото. Според специален проект, поднасянето на добавки с храната цели промяна и подобрение на настроението и поведението у затворниците (доказан е ефектът на магнезия, желязото и някои микроелементи). Но тогава, провикват се други, защо тези добавки да не се дават и с храната на децата в училище? Въпросът е болезнен - училищното хранене се е превърнало в златна мина за шоколадената индустрия, както и за производителите на т.нар. "джънк фууд" - бургери, чипсове, пуканки и прочие. Надигат се гласове в училищата да бъде забранена продажбата на тези храни, както и да започнат да се поднасят плодове и зеленчуци. Къде ти? Всяко дете, срещнато на улицата, ще предпочете любимия шоколад пред ябълка, или круша - такова е възпитанието им още от кърмаческа възраст...

Зад фона на всички тези "събития" къде съществени, къде по-малко стои войната. Предстояща или не, отложима или не - войната с Ирак сее як страх... И нищо, че Тони Блеър беше оня ден в Рим и се срещна с Папата. Те, католици и протестанти, отдавна не се понасят, та повече от ясно е, че тази говорилня е имала повече рекламен характер, отколкото друг. Мъжете на средна възраст тук са участвали във войната за Фолклендските острови, после в Залива, Сараево, Африка... Ние знаем за това, но те не знаят нищо за чешки и унгарски пролети, за перестройка и прочие. Но се досещат за мотивите, които пораждат емиграцията. Появи се една книга за съпругите на някои диктатори (на бившия държавен глава на Етиопия, на Таити, на Албания, на екс-Югославия и др.), написана от италиански журналист. Луксът на бившата първа дама на Югославия Мира Милошевич беше съпоставен с мизерията на страдалницата г-жа Ходжа (вдовицата на албанския някогашен диктатор). Мира беше описана като съвременната лейди Макбет. Тайно се надявах да прочета нещо и за България, но не би. В печата рядко се появява нещо за нашата държавичка, а Балканите напоследък се използват, за да се правят паралели между войната в Сараево и сегашната обстановка. За съжаление Балканите не са уютно място като дестинации за пътувания. Единствено Трансилвания, Костанца и някакви круизи по Дунава се появяват откъслечно в огромните притурки "Пътуване" на неделните вестници. Англичаните предпочитат, разбира се, Карибите, Малдивите, Испания, Австралия, Щатите, Франция, Швейцария, дори Русия. Друг е въпросът, че някои туроператори публикуват снимка на събора "Василий Блажени", който известно е още от читанките, се намира на пъпа на Москва, баш срещу мавзолея на Ленин, и претендират, че това е Петербург?!... Англичаните дори предпочитат Израел с неговото мъртво море и станалите модерни напоследък солни и кални бани, ароматерапия и масажи с благородни камъни. Безгрижието и хедонизмът на англичанина, дори в дни на война, са пословични. Да си спомним "Чай с Мусолини" или "Английският пациент"... Тук е мястото да отбележа, че подобни пътувания (те варират от 200 до 2000 паунда на глава, пълен пакет услуги за 3 или 5 дни в зависимост от дестинацията и звездите на хотела) съвсем не са невъзможни за средния англичанин. Например една средна сестра в частна болница заработва поне 60 000 годишно, т.е. 4-5000 месечно и с добро управление на бюджета може да заведе себе си, съпруга и децата поне два пъти годишно някъде на топло и на слънчево място. Тук никой не те шпионира переш ли пари или не, доходите са прозрачни и легални. Защо? Ами защото е въведена такса върху спестяванията - решиш ли да пъхнеш в банковата си сметка 2000 лири с неясен произход - твоя си работа, въпросът е, че те веднага се облагат със солиден данък. Не е чудно, че идиомът "парите не миришат" не им е ясен на моите състуденти в Колежа...

Хедонизъм? Той лъха отвсякъде: като се започне от удоволствията, наречени яздене, секс и най-вече ядене, изразени с красиво отрупани витрини и неописуемо красиво поднесени реклами по списания и вестници, например на пикантно сготвени манджи (пилешки дробчета с портокал и кориандър?!), мине се през удоволствието от купуване на дрехи, аксесоари и козметика със снобски марки, та се стигне до колите и мебелите (масичка за котката, килимче за ваната, килимче за извън ваната, чинийка за торбичките от чай, хранилка за птичките, хранилка и за катеричките в градината)... Е, как да не е "хубаво място за живеене" UK?

Емигранти? Само един пример: в нашия колеж миналата година е имало четирима ученици, кандидатстващи за Кеймбридж, сега сме 24. Емигранти? Както казва Петко Бочаров: Да, ама не! Славещата се доскоро с толерантност Англия започва да се мръщи при вида на тълпите африканци и азиатци на пристанищата в Кале. Те не искат Франция, нито Германия - целта им е Кралството. И защо не? Говорих вече в предишните си писма за помощите, които НВ отпуска с щедра ръка за нещастните бежанци, а пък на данъкоплатеца дупе да му е здраво! Не стига това, ами сега се предвижда и строеж на нови жилища за емигрантите в Нюкасъл и на север. Това, разбира се, се посреща със страх и неодобрение от местното население. Макар и рядко населен и беден районът около Нюкасъл въобще не се слави с толерантност. От своя страна, англичаните също бягат. Но не къде да е, а по Испания, Франция, Австралия и бившите колонии. Защо? На топло и на слънце. Никой испанец, или французин не е дошъл доброволно тук. Причината - изисканите западняци не харесват климата тук!

Войната - основното събитие за всички ни! Преди огромната демонстрация в Лондон миналата седмица, Дейли Експрес излезе с една невероятно жлъчна карикатура. Точно преди Св. Валентин на огромна страница бяха изрисувани Тони и Чери Блеър в леглото полуразсъблечени. Тони казва на Чери: "Аз пък бойкотирам френската целувка", по повод, разбира се, на отказа на Франция да бъде въвлечена във войната. Появи се и статия за отровната Таха - жената, която навремето е следвала в Кралството биологични науки, а сега разработва биологичното оръжие в Ирак... Чудя се нашите бивши студенти по медицина и биология, от времето на Тато, какви ли ги къдрят по тези държави?

Споменът за гледката от военизираното летище Хитроу преди две седмици също навява сравнения със страховита сцена от филм, но това е действителността.

Сред богатството и разкоша има сцени, които те отрезвяват. Нищо, че московските момичета от Тату вече трета седмица водят класациите на Острова; нищо, че тук отново падна сняг (2 см) и предизвика задръствания и трудности по магистрали и летища; нищо, че в София - столицата на една европейска държава - отдавна се стреля като на война; нищо, че цената на едно куче-далматинец тук скочи на 800 паунда този месец... И че класацията за най-престижен бизнесмен тази седмица се води от... жена. 40-годишната собственичка на основния пакет акции във Формула Едно, киносалоните Одеон и основната част от клубовете и казината тук, иска да инвестира в някакъв нов суперлуксозен хотел от ранга на Аладин в Лас Вегас. Разбира се, "девойката" няма вид на 40-годишна, ами направо си е тийнейджърка, чиято любима отпуска е "сафари в Танзания".

На фона на това, културното събитие на месеца - филмът за иконата на английската литература Вирджиния Улф. Режисьорът на "Били Елиът" вероятно ще обере тазгодишните Оскар-и, защото подходът при направата на този филм е удивителен, казват критиците. Дали заради факта, че режисьорът е англичанин, дали защото става дума за английска писателка, аз също ще се радвам най-после англичани да дръпнат Оскар-а. Не е за пренебрегване обаче и фактът, че една птичка пролет не прави - сред съзвездието актриси във филма: Никол Кидман, Джилиан Мур и Мерил Стрийп, едва Миранда Ричардсън е англичанка. Всички си спомняме пиесата на Едуард Олби, онази позабравена пиеса в Народния "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" преди години... Но аз предчувствам, че "Часовете" (въпросният филм за Вирджиния Улф) е само един нов прочит на Толстоевата Анна Каренина.

И така - да живее приближаващият се 75-ти Оскар. Пък каквото ще да става. Представителите на третата възраст ще бъдат зарадвани - отново ще бъде прожектиран филмът на едно цяло поколение - "Отнесени от вихъра". Всъщност тук и по телевизията най-редовно вървят филми от 1939, жалко, че европейското кино отсъства!

Вирджиния Улф ли казах? Значи трябва да стане дума и за феминизъм! В годините на Тато тази дума като че ли беше мръсна, или пък се свързваше с Раймонда Диен и Анджела Дейвис. Всъщност - нищо общо! Ако Вирджиния Улф, Силвия Плат и други не чак толкова известни английски писателки и поетеси не се бяха самоубили, те определено щяха да продължат да посрещат несгодите с каменни лица, ярко червило, добре прикрито лицемерие. Прозак?! Тогава антидепресантите не са били на мода. Но и защо ли? Щеше ли да има сега филм за Вирджиния Улф?

Чудя се кога ли, а и би ли някой направил някога филм за нашата икона, за нашата литературна величина - Елисавета Багряна?...

Но толкова засега!

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.07.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005