ВЪЗДИШКА ПРЕЗ ТЕЛЕСКОП

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Жената е негърът на света.
Джон Ленън

Имах намерение да ти пиша, започна ли да пиша, буквите играят и клавиатурата полудава. Мразя да пиша на клавиши, предпочитам на хартия. Да докосваш листа с ръка е като да галиш друга ръка.

Добро утро. Когато четеш тези ми редове ще е сутринта. Сега е една върла вечер. Празна, студена и чужда...

Ако знаеше какво правя в момента, нямаше да вдигаш наздравици в моя чест. Слушам Васко Кръпката... И кърпя спомени... Тук-там промъждука позната дума, спомен от междучасие... Чудя се къде да си намеря място.

...Клавиатурата пак отказва, не мога да ползвам запетаи нито буквата ... говоря за предпоследната буква от азбуката ни... Нищожни проблеми.

Не мога ли да бъда като съседката? Ето прибра се отнякъде, наяде се, хлопна вратата, запали цигара, отвори уискито и седна пред телевизора. Тè ти кеф.

От няколко дни ми се върти в главата "Здравей, приятел..., как си?"

Здравей, как си, приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли вятъра гониш
към някой бряг... Кажи ми!

Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Животът ми, вятърна мелница,
миг подир миг дните троши...

Като чуя тази песен..

Като чуеш тази песен... да знаеш, че където и да съм - мисля за вас...

Това не е носталгия.

Нито е тъга.

Това е въздишка през телескоп.

Много от нас не си го признават

Много от нас са престъпно късогледи.

Ти ще го разбереш.

Нищо, че България ти се вижда крива понякога.

И на мене ми беше крива, ама така ми беше докривяла през онова лято на 2001-а, че с удоволствие си взех шапката и туй-онуй, дето му викат багаж, и се махнах.

Махнах се.

Ама и мене ме махнаха от паметта си улиците, които и досега помня...

Минаха седмица, минаха две. Проточиха се месеци. Зададе се есента, а след нея зимата... Вървях по улиците и все ми се струваше, че, а-ха, от това ъгълче ще се покаже Петя, а от онзи завой ще закуцука леля Цеца, на площада пък ще мерна тогоз или оногоз от мастите писатели Георги Данаилов или Митко Кирков, а от кафенето отсреща ще се провикне някой словослагател или графоман...

Всуе.

Чужди физиономии, враждебни лица, не наша кръв... Накрая започна да ми се привижда. Толкова близка прилика, да кажеш, не е имало нито с един от познатите ми, ама пусто да опустее, като почнеш да се припознаваш, край няма. Не издържах и поисках от майка ми да ми прати някоя от книгите, дето и насън да стана, ще ги намеря в нейната библиотека зад витрината на втория рафт... Л...бимите ми автори...

Колетът пристигна.

Така и си останаха неотворени книгите.

Не мога да ги чета тук.

Не бива да ги чета тук.

Наказание и обида ще е това за тях.

Тук?

Не е въпросът в четенето.

Нали ти трябва някой, който да се посмее с теб, да те разбере, да те проумее и потупа по рамото.

Няма потупване по рамото.

Има ножове в пояса.

Ама нали аз сама това си го избрах.

Сега да си уча урока.

Сигурно ще има на кого да го разкажа след време.

Като прикл...чих със слушането на Тоника СВ и Васко Кръпката извадих от библиотеката Георги Данаилов и неговите "Спомени за градския идиот". Това е една от книгите от някогашния мамин колет.

Подържах книгата в ръката си, подържах, а от нея изпадна плик. Плик за писмо, а писмото го няма. Но и пликът само стига. Ще да е било преди десет години. Писала го е една от сестрите на маминка, една от лелите, дето навремето ни бяха ушили онези две хубави коледни палтенца, скроени от палтото на мама...

Защо този плик пристигна сега в тази ужасно далечна страна, където всички са далечни, където аз съм далечна на всички, където аз съм си далечна сама на себе си, приказвайки този чужд език, слушайки се как го приказвам, слушайки околните как го приказват...

Живот е, трябва да полагаме грижи за него - сутрин да го разхождаме, вечер да го прибираме, а понякога, ако има как, да го надвиваме.

Здравей, карам я някак си...
Даже страхотно я карам!
Пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас...

Е, имах намерение да ти пиша.

Негърка  на самата себе си...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005