МУЗИКА ЗА ХАМЕЛЕОНИ И ГАРГИ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Седнала съм (като кучка в каручка) в градината, пия ледено студена бира и огласям махалата с гръцко, арабско и албанско... Вчера слушах и Слави, но стига толкова... Ако това не се разиграваше на 3000 км разстояние от България, навръх англо-пуританския Великден, на пъпа на Мидландс, в квартирката на Михаел, където балканските нрави обещаващо съжителстват (а и няма как да е другояче) ведно с арт нуово, арт деко и арт н'ам си к'во (вкусът на Михаел е изтънчен, та чак префърцунен), нямаше да седна да пиша... Но ето, на съседите им писна от Микис Теодоракис и драснаха по баирите. От другата страна друг съсед копа и дялка с длето цяла сутрин по "консерваторията" (да им имам и речника!, то си е жива оранжерия) и сега отмаря на припек... Котка се примъква и отърква във витрината, но е толкова дебела, че не ми е жал и хич няма да й се притека на помощ с кокалче от пилето, дето съм го сварила и (съобразително) замразила за идната седмица... Пазя останките за клетите гарги, че като застудее, започват да прехвърчат изгладнели и изпусталели. Имам и няколко останки от стар хляб - за гъските в съседното изкуствено блато... Те прехвърчат всяка сутрин от едно блато на друго и кряскат неимоверно. Ако нямаш будилник да те събуди, то със сигурност те ще го сторят. Катерици тук пò не се срещат, само язовци и лисици притърчават по пътищата. Зайци бол, както и къртици... Типично за централна Англия. А гларусите останаха в Нюпорт. Но за хвъркатите и четирикраките по-натам. Сега е слънчев следобед, по небето прелита самолет с опашка под формата на рекламен надпис "Купете си евтини телефони"... Да бе, още начаса!... Днес е моето царство и не си давам много зор. Така де, англичаните точно щото не си дават зор за нищо, изглеждат десетилетия по-млади от българските си отрудени и изнервени връстници.

...Веднъж седмично посещаваме ръчната миялна за коли на три мили от квартала, в който живеем. Там работят неуморно десетина "източноевропейци". Под източноевропейци тук разбират всякакви представители на посткомунистическа Европа (украинци, естонци, литовци, поляци, румънци, албанци; българите не са много популярни, а България много често я бъркат с Унгария, а Балкани с Балтика!?). Михаел се радва да даде 5 лири на тези млади здравеняци, сред които и двама-трима балканци: румънци и албанци.

Спомням си времето, в което ръчните автомивки в София бяха последен вик на модата. Тук са екзотика, англичаните са свикнали някой да им слугува, па макар и да чакат с часове на опашки. Нали се пишат "аристократи". Труман Капоти ряпа да яде с неговите мавритански аристократки, музика за хамелеони, леден ментов чай, примесен с абсент, влечуги и дантелени тераси.

Този красив разказ в превод на Жени Божилова се е запечатил в съзнанието ми като да съм го прочела вчера... И макар да не става дума за Англия, и макар да няма тераси (не е даже Ню Орлиънс!), след много взиране можеш да откриеш парапети с накацали гарги. Освен тези хвъркати Нортхемптън е приютил патици, съскат им гъски, а по полето проблейва някоя и друга овца. Тук не може и дума да става за същото изобилие от кожени мехчета, както наричат овцете в Уелс. Там остана "овчият рай". В Мидландс пасат патки. В търсене на една изгубена порцеланова статуетка прекарваме цял един мразовит полузимен следобед, обикаляйки околните села и наслаждавайки се на антикварните магазинчета, криещи се по всевъзможни улички и завои... По пътя към Нортхемптън събирането на стари вещи отдавна се е превърнало от хоби в основен поминък. Тук занаятите (дантели, текстил, обущарство и дърводелство) са популярни както и в старите български градчета... С тази разлика, че в Англия всичко е за продан. Не просто за украса. Напуснати къщи и изоставени имоти се обявяват на търг и техните "обитатели" - статуетки, огледала, писалища, шевни и пишещи машини, лампи и подноси, столове, легла, сандъци и миндери, попадат от едни ръце в други... И ти никога не знаеш дали за последно докосваш дръжката на една брава... Нито пък - дали за първи път отваряш нова врата.

На връщане се отбиваме до колодрума. Старинна Викторианска порта с високи сводове ни дели от магистралата, по която препускат коли и камиони - прозаични обитатели на съвременната улица, всеки с по десетки конски сили. Англия никога няма да се предаде напълно на Новото: тук старинни архитектурни стилове пазят духа на градчета отпреди столетия и нищо не подсказва, че зад техните сводове мирно съжителстват самовари с компютри - последен вик на техниката.

Една котка е застанала на прозореца и заключва следобеда в златна прозявка. Студено е и с нищо не напомня, че пролет пукна. В Англия сме, а тук, както е известно, всичко е наопаки.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005