ОЧИ ЧОРНИЕ...?

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Тук този романс нито се слуша, нито ако го слушат, ще го разберат, или ще си спомнят за филма с Марчело Мастрояни... Ако изобщо имат памет да помнят... Те книги не четат, та филми ли? И то Европейски... Зарежи. Дай им "Терминатор" и "Матрицата" и им гледай сеира... Е, от време на време някои и друг проявява интерес към "Властелинът на пръстените". И това е. Културата за средния англичанин е като халтурата, за която пишеха едно време българските критици по монографии и дисертации. Тук се гледа основно футбол, ръгби и това е... Писах вече, че деца раждат деца, та можеш ли да очакваш майката, която е на 16 години и сама е полуграмотна, избягала от училище, за да вдига краката, да седне вечер, че да чете приказки до леглото на детето. Същото това дете отрасва с пържените картофи и чашата какао за лека нощ (зъби и крака не се мият, а трохите остават по леглото)... Е, това днешно бебе е утрешен поданик на Кралицата.

Но да се върнем към изкуството, такова, на каквото сме били зрители ние, докато бяхме в България. За разлика от тези в нашата ошушкана държавичка тукашните спектакли се правят винаги с огромни бюджети и тежкò им на актьорите, ако не възвърнат инвестициите. Театралните и музикални критици не се свенят да посочват астрономическите цифри на продукциите в своите колони във водещите седмичници. Отминавам ги. За мен по-интересни са критиките към новоизлезли книги като: мемоари за Сталин, Хитлер, Чехов, Съмърсет Моъм, Маргарет Драбъл, Джеймс Джойс, Дилън Томас, Антъни Бърджес... автобиографична проза на един китайски балетист... дневниците на една японска гейша... Рядко, много рядко е присъствието на европейски автори... Е, дойде ли реч за готварски книги - изобилието е голямо. Както е казано от философите - битието определя съзнанието.

Започнах с красивите романси и се отплеснах... А исках да кажа колко много ми липсват класическите руски филми като "Москва не вярва на сълзи" и "Гара за двама". За тези филми от времето на перестройката тук, разбира се, не са и чували... Чудя се дали разбират колко губят като живеят така изолирано на този "малък независим остров"?

Има един бабичурник, дето като го видя сутрин и все не ми върви - проклета рижа баба, баба, баба, ама нагримирана и начервосана, та се не знай. Ходи през ден с бастунчето до спирката, откъдето хваща автобуса и право в болницата, където е доброволка на портала?!... Има лош поглед. Така и си знаех - днес толкова нерви изхабих с една индийка/пакистанка, която работи в Университета в Кардиф и е ръководител на Проект, за който кандидатствам. Изхаби повече време да ми обяснява по телефона колко е заета, вместо да ми напише простичко къде точно се намира университета! Но времето мина и след като си отворих устата, написвайки оплакване до ръководството на университета, тази патица смени тактиката. Сега ми пише всеки ден, праща ми карти на града и ми се обажда по телефона да ме пита как съм. Тук писането на оплаквателни писма е много популярно!

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005