СМЕТКИ ЗА ОПРАВЯНЕ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

През седмицата стана ясно, че в Австралия една баба на 60 години (явно не е никаква баба, ами просто жена в късен климактериум) се хвърлила върху гърба на един крокодил и успяла да спаси цяло семейство от явна гибел. Не е така с бабите (и старците) в Англия. Тукашните пенсионери за разлика от австралийските побратими изразяват смелостта си по друг начин: бунтуват се срещу данъците, не плащат кметските си такси и ходят на митинги заради ниските си пенсии (а какво да кажат българските пенсионери тогава?). Нямаше да зачекна тази тема, ако не ми бе додеяло от ежедневните репортажи и програми по радиото колко важно е отсега бъдещите пенсионери да мислят за старините си. Да, ама не: англичаните са научени на всичко друго, само не и на пестене. Те харчат неимоверно много в сравнение с българското ошушкано, бедно, посттоталитарно и застаряващо население. Консуматорското общество, за което едно време само бяхме чели и слушали, е пред мен: само като погледнеш огромните тълпи от купувачи всеки ден, а особено в почивните дни, само като съзреш всеки втори да тегли кеш от банкоматите на всеки трети ъгъл, само като мернеш по магистралите огромните, натоварени с нови лъскави лимузини, автовлакове, следвани от товарните камиони на мощните вериги супермаркети Теско, Азда, Сейнсбри и прочее, само като преброиш за един час преминаващите по магистралата 5-6 камиончета, натоварени с покъщнина, само като мернеш витрините, изпъстрени с реклами на недвижими имоти, ферми и дворци, ти става ясно, че джобът на англичанина никак не е плитък. Не е и бездънен обаче: две трети от англичаните пазаруват на кредит и тънат в дългове до гроб. А някои се самоубиват заради същите тези дългове.

Австралия както е известно, е остров, на който преди векове са заточвали английските затворници. Там самоубийства няма. Виж - убийства - пò върви. Може би е заради климата. И тъкмо заради него част от англичаните емигрират всяка година в Австралия. Е, щом има баби-куражлийки да спасяват фамилиите си от крокодили - хаир да им е. А емигранти като азиатци, африканци и източноевропейци все ще вършат черната работа на англичаните. В Кралството се търсят работници за ферми, за работа в кръчми, за гледане на деца, за бране на зеленчуци, за гледане на възрастни. Никой няма да те покани в Уиндзор заради черните ти очи. С гайтанени вежди. С всеки изминал ден разбирам колко изолирана от Европа е Англия. Уж една шепа вода ни дели, а англичаните просто не искат и никога няма да признаят, че Европа им трябва. За какво им е? Те ненавиждат решенията на Страсбург и роптаят срещу Брюксел, еврото никога няма да стане тяхна парична единица, а в предизборната кампания на консерваторите Европа е трън в петата, така както е циганското малцинство в очите на българския избирател.

Живея в страната на класическия капитализъм, където на чужденците и на чужбина се гледа като на конгломерат от държави за експроприация и експлоатация на постигнатото, но не и за запознанства, камо ли за приятелства. Крилатата фраза за Чърчил, който има интереси, но не приятели, важи и за самите англичани. Нямат ли интерес от нещо - дори да е тяхна кръв - унищожават го. Настръхвам при спомена за една история, която ми попадна напоследък в архивите на поликлиниката: как се взема новородено от "непослушна" майка и се дава за осиновяване на бездетно семейство. Не, по-добре да не си спомням - това само по филмите сме го виждали, не го вярвах, но е пълна реалност: намесват се полиция и социални работници и всички се втурват да убеждават обществеността колко безотговорна и "лоша" е рождената майка. Но стига по въпроса, има толкова мъка по този свят, беше писал Йовков... Тук за него не са и чували... Както и за Сервантес... Но виж дори детето в първи клас знае кой е Дейвид Бекъм. Футболът винаги е бил игра номер едно на Острова, та затова и сделките около купуването и продаването на водещи отбори се гледат под лупа. Не е важно откъде идва парàта, важното е да е налице. След Роман Абрамович, сега се задава нов футболен дерибей - един лорд (от семейството собственици на веригата супермаркети Сейнсбри) си е наумил да купи тъкмо два отбора на куп и журналисти се надпреварват да умуват кои ще да са нещастниците. Нещастници - защото рафтовете на Сейнсбри (според англичаните) са празни?! Ако погледнете - картинката с нищо дори не наподобява на гладната зима на 1991 в България, но тук е така - само да липсва един вид хляб или марка мармалад и настава революция. Дори самите социолози признават, че ако на англичаните по една или друга причина им отнемат четвъртото хранене (забележете - повечето от тях се хранят по 4-5 пъти дневно!), само в рамките на една седмица ще настане пълна анархия по улиците. Писах горе как се вземат деца за осиновяване, но за това как се охранват деца, готови за (да ме простят естетите!) свинарник, едва ли на някого ще му хрумне, дори да се замисли. Тук децата преяждат с деликатеси, сладкиши и въглехидратни напитки, без въобще да си правят труда за каквото и да било движение. Всеки е с кола, а отвътре надничат опулени лица, любопитни защо ти ходиш пеш. За съжаление последиците не закъсняват и те са както удар срещу здравето, така и срещу добрия имидж на англичаните. Никакви ги няма завалийките. Едно време са имали една Одри Хепбърн - хубава англичанка... И дотук. Сега Кейт Мос се чуди ка да се кълчи и да имитира Бриджит Бардо. И защо ли? Ами просто защото ги е срам да си покажат своето собствено лице. Или нямат такова. Рекламните момичета на най-популярната снобска верига магазини за облекло Макс и Спенсър са филипинки!

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005