КАРТИЧКА ЗА СПОМЕН

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

В памет на Антъни

Човек никога не знае кога за последен път ще отвори входната врата и след това ще я затвори, за да тръгне по обичайния път за работа.

Човек никога не знае коя е последната му чашка кафе и думите, които са си казали той и човекът до него...

Нито знае, че един ден птичките от завоя, край който е минавал хиляди и хиляди пъти, ще му помахат за последен път... Колко много неща човек не знае, затова и върви по този път сякаш той ще е вечен. Но не е. След това идва тишина, нарушавана единствено от тракането на часовника, недочетена книга, отворени очила. И затворени очи.

И една чаша, захлупена във ъгъла на празната стая.

Това, което ще преживея в следващите дни, се нарича погребение. Но англосаксонците не гледат с особено серозно око на погребенията. Не че не треперят за парите от застраховките, които тъкмо смъртта им носи (?!), но стане ли дума за близък човек, който внезапно е загинал - притичват се на помощ всевъзможни благотворителни организации, самарянки, червени и сини кръстове, само не и роднини. Не си добре приет, ако плачеш, виж, да се усмихваш - пò може. Англосаксонският свят не е като нас, славяните - тук са измислили старческите домове и сиропиталищата, както и картичките... Вместо поздрав или съпричастие - получаваш картичка по пощата, на която с готов текст и изкилиферчен почерк са написани какви ли не сантименталности, а на корицата се кипрят някой и друг залез, китка лилии, но никога кръстове или скръбни пози в стил на Микел-Анджеловата "Пиета"... Англосаксонците пропъждат децата си, станат ли на 16 години и после същите тези деца заживяват, общувайки с родителите си единствено с картички: картичка за рожден ден, картичка за оздравяване, картичка да ти благодарят, че си им пратил картичка?!; картичка за смърт... Посетих родителите на Антъни тези дни. Те обсъждаха новия фризер, новите тапети в къщата, хлапетиите навън, които разбиват коли, но не и Антъни, но не и смъртта на собствения им син?! Внезапно някой почука на входната врата. Беше съсед, който остави картичка. Вкупом се втурнаха да я отворят, прочетат и наредят в колекцията от картички на витрината?!... Емоциите никога не са били на мода тук: Анна, не се тревожи, казват, а после се усмихват и питат какво ще има за вечеря. Мъжете са практични, а жените - безчувствени, безцветни и понякога безполови. Виж - развратът и промискуитетът обаче винаги са налице. И са били проблем на англичаните всякога. Ала тъкмо тази липса на емоции ги е направила владетели на света - от Кралството, та чак в Америка... Връщайки се към книгите, които предвидливо нося от България, попаднах на един стих на Мория:

Разлъката предхожда срещата.
Срещата предхожда разлъката.
Затуй по-мъдро е да се радваме на разлъката.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005