ЗА ТОЛСТОЙ ОТ ПОТЪВАЩИЯ ОСТРОВ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Нова мода напоследък е не друг, а руски узбеки да учат на конна езда английскте благороднички. Водещи в страниците за клюки и подигравки от година насам в Кралството са статиите, посветени на една от внучките на Толстой, в чиито вени тече синя кръв и освен че е позалязваща красавица, е и конеездачка. Момата взе, че залюби един коняр узбек, развали семейството му и вече й се налага да говори руски под юргана. Така де, каква рускиня ще е, ако не се сбие с друга рускиня за един гол (...)! От своя страна екссъпругата ведно със сина узбек се произнесе, както му е редът: пияница, пройдоха, побойник и прочее. Интересно дали само заради сините очи английската внучка на Толстой заряза мъжете в Кралството и се втурна да завоюва Узбекистан? Не щеш ли, от тази година тя има вече две съмишленички. Още две моми - изгори-черги от Кралството, се втурнаха към омайните узбекски мъже и не ще е чудно, ако Британските авиолинии в скоро време открият директен полет от Лондон, а стюардесите на борда почнат да сервират конски кебапи наместо английски наденички.

...Едно време в уроците по география ни учеха, че Узбекистан е една от най-омайните "съветски" републики. Имало е защо. Силно нещо е любовта, а особено тази, с която жените на Острова залюбват узбеки, а освен тях - и момчета от Ямайка, Нигерия, Зимбабве, та дори от Гана. Без предрасъдъци за цвят, език и култура; без страх от "разни" болести, английските девойки се втурват направо в пустинята... Според тях животът не е толкова дълъг да си го губиш с англичанин, който живее от помощи, отглежда корем, спи до обяд, а следобед или ще се рови в компютъра, или ще се налива в кръчмата и за похлупак ще заложи останалото по коне и мачове... Друго е да си женена за чужденец.

Една дискусия наскоро по радио Би Би Си 4 даде да се разбере, че ако темпът на прииждащи емигранти, в това число и цигани (така за по-любезно политиците тук наричат "прошляците" от континента, чакащи датата Първи май, 2004), продължи, в близките години популацията на кралството ще нараства с един Оксфорд всяка година, което ще рече 6 000 000 прираст след 3-4 години. Жилищната криза не е от вчера - англичаните едва ли ще допуснат земите, пасища за овце и крави, да се превърнат в жилищни райони. Те гробища нямат (труповете единствено се кремират), какво остава за строителни площадки. Нови къщи отдавна не се строят - стари църкви, замъци и параклиси са откупени и превърнати в примамливи хотели, детски градини, кооперации или самостоятелни жилища. Българското рушене и строене го няма тук - всяка педя земя се брани със закони и пари, много пари. Та ние сме остров, казват местните жители - какво ще остане от нас, ако тълпите емигранти от Европа продължат да прииждат? Най-много да потънем!

...Дори косата ми стана веднъж предмет от "национален" характер. Лидл - един от малкото магазини за "храна от континента", бе претъпкан с обичайните за събота, придошли от околните села, клиенти. Понапълнила порядъчно количката си с чушки, маслини, бяло сирене и други "чудесии", аз се озовах на касата и тъкмо да платя, оказа се, че пазарските чантички са забутани някъде под щанда. Наложи се да прередя опашката и както тършувах за торбе, току праснах едно бабе с конската си опашка. Типично по английски, бабето не ми остана длъжно: "Опашката Ви е чудесна, но вкусът й - никак" - отсече тя и се усмихна студено. Едва ли би го казала на друга англичанка, просто разбра, че съм чужденка...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005