ДАЛЕЧ ОТ РАЯ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Във вторник във вечерния клас, който посещавам заедно с още дузина непознати, но ентусиазирани като мен студенти (а сред тях: една японка, три монголки, една китайка, една бразилка, двама иранци, един от остров Сент Мартин, един от Судан, унгарец, чехкиня, полякиня, италианка, две туркини, трима литовци, една от Хонконг и един индиец), стана дума за предимствата и недостатъците да живееш в Обединеното Кралство. Веднага ме споходи отговорът: предимството е, че срещаш друго ниво на цивилизация, а недостатъците?!... Объркване и разочарование, които тази цивилизованост предизвиква... Живея в една страна, където нивото на свобода е определено високо. Тук ако съседът е избрал да бъде наркоман, алкохолик или самотна майка, подразбира се, че го е направил съзнателно, а правото на избор в едно свободно общество, е неизменно. Оттам насетне - всички последици стават предмет на социалните служби, лекари, преподаватели, социални работници... Срам ме е да си спомня как в България при женитба те карат да представиш медицинско. Ами ако не си със света? Така размишлявам в автобуса, пътувайки почти всяка сутрин "на село" - до болницата, където съм временно на работа. Свободата няма родина, нито цена; свободията има и двете.

...Казано е "всяка жаба да си знае гьола". Да, ама не! Индийците, които тук съставляват население с внушителна численост, се мислят за богоизбрана нация. Нямаше да го повярвам, ако не бяха самите уроци във вечерното училище. Индиецът, който седи отляво, подобно на всички останали индийци, говори английски с толкова развалено произношение, че чак ме е страх да го слушам да не повредя и без това малкото, което с толкова труд съм изградила... На всичкото отгоре - оказва се - "индийският английски" е различен! Учителката ни с присъщата й деликатност, но и безпардонност - размаха неговото домашно пред очите на всички ни и каза, че е време господинът да култивира своя индийски английски в британски английски, който всъщност се говори по света... А не неговия развален... Стъписах се и нямаше да го повярвам, но още на другия ден получих доказателства, че Джуди е права. Писмата, които получавам и обработвам, понякога са същинско произведение на изкуството. Днес налетях на три-четири писма, написани от лекари с индийски произход. Веднага си личи разликата в културите. Индийците са нещо подобно на германците - те не молят, те заповядват: направи това и това!, напиши това и онова!... И накрая завършват с: "благодарейки ти"!? Толкова ми стана чудно, смешно и жалко, че не се сдържах и размахах тези "бисери" на колежките. Някои от тях се присъединиха към моя гняв, други останаха безмълвни. 

Въпроси като самотното майчинство, хомосексуализма и браковете между еднополови партньори в Англия от години не са табу. Табу обаче са избухващите от време на време скандали в кралското семейство. Последният, разгорял се около принц Чарлз преди седмица, бе: бръкнал ли е той под еди-коя си пола и ако не - защо тъкмо сега прессекретарят свика медиите и Би Би Си, за да оповести, че това е измислица?... В тъмните времена около далечното Средновековие схоластици, догматици и теолози са враждували в спорове от горе-долу същата величина. Не бих разказвала тези случки, ако всичко това не се развиваше благодарение на образованието и възпитанието, което се преподава в прословутите английски училища. Не че тук всичко е насилие, а глад и мизерия не съществуват. Англия се тревожи от ксенофобията и агресията, които напоследък стават по-чести.

...Хитроу ме посрещна със същите магазини, кафенета и зали за отпътуване - така, като че ли нищо не се бе променило отпреди девет години - времето, когато за първи път отлитах оттук.

...В самолета за България Британските авиолинии се бяха погрижили да има и превод на български. Забързаните пътници обаче - кой махмурлия, кой недоспал, не обърнаха особено внимание на инструкциите, а на бърза ръка набутаха чантите си и се отдадоха на блажен сън... Някои имаха "особени основания" за дрямка - митничарките на летище Хитроу бяха подложили на безмилостен и безкомпромисен оглед чантетата на двама-трима господинчовци и на две-три български лейдита. С изключение на дузината глухонеми, мимикащи и хихикащи, а на моменти - изпадащи в истеричен смях, и на двама-трима младежи, които се суетяха над камерите си как по-изискано да снимат небето над Материка, останалите пътници заспаха дълбок сън... А около моята седалка витаеше духът на медицината: в салона пътуваше внушителна група български уролози, предвождани и финансирани от известна фирма за международни клинични проучвания. То как ли иначе българските професори с нищожните си заплати биха пътували в чужбина?

Екзалтирана и вълнуваща се от предстоящите срещи в София (предварително планирани ден по ден и час по час в типично английски стил), аз се разприказвах (за пръв път на български от 12 месеца насам) и - размечтах...

Джейн - моята началничка в имигрантската служба на Уелс, където работя на половин ден като доброволка, ми бе разказала как преди 20 години във времето на Студената война за пръв път посетила България. Било странно това нейно пътуване до Варна, уж на море, уж със самолет, но наместо във Варна самолетът се приземил някъде "другаде", никой нищо не им казал на пътниците - те само трябвало да мълчат и да следват военния конвой, който (под дулата на калашници!?) ги отвел в друг самолет... Джейн била толкова изплашена и шокирана от всичко това, че във втория самолет порядъчно се подквасила с уиски и на пристигане във Варна се строполила още по стъпалата!? После Златните пясъци и Черното море й се видели приказка... С тази разлика, че храната била с купони и че наместо стандартната британска пилешка супа (стрито обезкостено и, разбира се, безвкусно пилешко месо) им сервирали "стави с хрущяли и кожи, а и трътки, о ужас!". Тук тази част от пилето дори на котките и кучетата не им го дават... Толкова по-зле... за англичаните, разбира се.

Джийн - медицинската сестра, която идва да прави "здравна оценка" на бежанците в същата имигрантска служба, пътувала за България преди две години. За беда автобусът за Банско се прекатурил и счупени стъкла попаднали в дланта й. Няма лекари, няма хеликоптери, а пътната застраховка направо била смехотворна.

Две от колежките във фабриката на Антъни били в България само преди 2 месеца. В Бургас и по-точно - Слънчев бряг. Не щеш ли, налегнало ги разстройство и се наложило да ходят с таксита до Бургас, защото всички медикаменти в районната здравна служба се изчерпали светкавично...

...Такава ще остане България в очите на англичаните. А Англия през моите е все така загадъчна. През последните дни, преди да тръгна за София, реших да направя няколко снимки и от работното ми място, защо не - нека видят приятелите ми в България какви са болниците в Англия. Изчаках слънцето да грейне и по обяд излязох на централната алея, застанах баш на средата и реших да снимам всички клиники, докъдето ми стигне окото. Както се шушках и от един джип... слезе брадат мъжага. Стоп, това не беше нито мутра, нито престъпник, засилил се към бедната ми нещастна дигитална камерка (на скромната сума от 1200 български лв.). Това, оказа се, бе шефът на градинското обслужване на болницата, който любезно запита:

- Госпожо, нали знаете, че тук не е разрешено да се снима. Няма да е добре, ако някой пациент ви види, може да стане истински скандал...

Аз, разбира се, хабер си нямах за този род забрани, но кимнах в знак на съгласие и подвих опашка обратно към офиса. Какво да се прави, ще разказвам с езика на тялото на какво прилича болницата, казах си, и пих една студена...

...Сгромолясах се на бърза ръка от въздушната възглавница, на която и мислом, и тялом бях летяла тези три часа и половина, и едва на летище София се сетих къде точно отивам. Не че преди девет години бе по-различно: същите дълги опашки за паспортна проверка и митница, същите суетня и блъсканица на въртележката за багажа, няма свободни колички, но има мазни лица на хамали, които чакат бакшиш за няма нищо... Олющеното раздрънкано такси, на което се качваме, виртуозно подминава дупки, ями и боклуци по централните столични улици, но няма как да се справи с фундаменталния въпрос - задръстването!

Отвсякъде по магистралата край кв. "Дружба", а и после, по бившия булевард "Ленин" ни засипваха плакати, висящи табели, окъсани снимки или билбордове с причудливи, уродливи, а на моменти и смехотворни реклами. Девойки с напращели бюстове показват боя за коса; младеж в агресивно разкрачена поза рекламира дрехи на Агресия, други девойки или младежи рекламират мобилни телефони, спално бельо, цигари, плодови сокове, тук-там - бургери, сандвичи, презервативи и, разбира се - хитът на годината - кандидатите за кметове и за общински съветници! Това ли е бизнесът в България, запитах себе си? Изглежда бе точно това...

Лицата на девойките и младежите, рекламиращи гореописаните атрибути по неописуем начин, се смесваха с тези на разни мустакати чичковци и лелки, които обещаваха разни работи като: "чист и мирен град", "спокойствие на старини" (изберете мен, защото само аз знам как!) и от цялата тази вакханалия новодошлият пътник схващаше посланието като едно изречение:

"Само новата боя за коса (...) Ви гарантира приличен живот и безплатно здравеопазване". На всичкото отгоре отнякъде се прокрадваше и изречението "Мисли Мъдро", което се отнасяше не за какво да е, а за побългарените марка цигари ММ... Само ако Булгартабак знаеше, че в Англия рекламата на цигари и алкохол е забранена от години и само ако видеше рафтовете с марки цигари, на всяка от чиито кутии с ОГРОМЕН шрифт е написано "Пушенето убива", а цената е приблизително 15 български лева (за една кутия!) и едва с дребни букви е написана марката; само ако знаеше, че правителството в Англия взима тези мерки, защото е изчислило, че лекуването на болестите, причинявани от цигарите, струва МНОГО ПО-СКЪПО от всичко останало, чак тогава може да се убеди колко дълъг път България трябва да измине, за да заприлича на държава със закони и стил.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005