ДУХОВЕ БЕЗ КЪЩИ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Всеки ден, когато минавам покрай къщите, обявявани ту за продан, ту под наем, си спомням за "КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ" - книгата на Исабел Алиенде, която раздвижи духовете преди години. И макар че и в романа, а и във филма (с Мерил Стрийп) става дума за далеч по-различни неща: деспотизмът на една епоха и сътресенията в междучовешките отношения на една фамилия, всяка къща за мен си остава одушевен предмет. Носталгията, с която съпругата на един убит чилийски президент разказва за своето детство, за поруганата си майка и жесток баща, ме връщат към поезията на Пабло Неруда. Но нито стиховете на поета, нито романът на писателката - и двамата - еднакво близо до левите идеи, са ми под ръка тук. Единствено за тях ми напомни един италиански филм - същинска бяла лястовица в цялото ято лешоядни англоезични екшъни, които преобладават на екрана тук. ...Мисля си, че бих била доволна дори румънски, да не говорим за сръбски, а защо не и руски филми да погледам някъде - за български и дума не може да става. И как да не е така, като всичко европейско им е чуждо на англичаните - започнете от електрическите контакти, минете през мерките и теглилките (Фаренхайт наместо Целзий, мили наместо километри, инчове, футове, стонове)... Какво остава за изкуство, кино, а да не говорим за оплюваното отвсякъде евро?

...Съвсем се отплеснах. Исках да говоря за духа на къщата и за къщите без дух - такива, каквито остават, когато наемателите ги напуснат... Къщи с огромни каменни сводове и дълги коридори; закачливи къщички с котки по прозорците и кошнички с цветя пред портата; запуснати къщи със затлачени прозорци и никаква светлина, и къщи, иззад чиито огради надничат зли псета... Те говорят повече за обитателите си, отколкото знае дори пощенският раздавач - единственият човек, който безпристрастно може да отсъди кой колко пари има; колко деца е натворил, колко коли, а и... колко приятели има. И всичко това (с изключение на приятелите може би?) хвръква в един миг, щом дойде ураган. Всъщност тук в Кралството май по-голямо бедствие са пожарите. Ленивите и "аристократично"-разсеяни англичани непрекъснато забравят включени газови печки и пожарни коли летят барабар с линейки и полиция на всеки 2-3 часа в различни посоки. Ето затова спрях да се изненадвам на противопожарните инструкции, които са ПЪРВОТО нещо, за което те инструктират навсякъде. Спрях да се изненадвам и на градушките от писма и реклами на застрахователи, които предлагат всемъзможни тарифи само и само да си оставиш парите при тях.

От първия ми ден на пребиваване в Кралството, та досега изписах цяла мастилница за английските жени, но продължавам да се изненадвам и да говоря за тях... Звучи почти като да става дума за извънземни... Най-изненадваща от всичките отличителни белези на англичанката е нейната ...алчност. Тук веднага някой запотен уелски мъжага с избити предни зъби, но иначе окичен със златни обеци и татуировки по раменете ще изхлипа, спомняйки си последния развод и отнетата в полза на съпругата къща. Да, в Уелс, като навсякъде по света, се срещат домакинства, където мъжете пият здраво, побийват жените си и полягат със сочните си доведени щерки, та и затова разводите са чести. Но жената си знае сметката - тя ражда поне три-четири деца и след време тъкмо те са основният й коз: домът остава за нея в случай на развод, а издръжката на отрочетата е внушителна седмична вноска, от която тя спокойно може да живее и да поспести тъй, че два пъти в годината да заведе себе си и децата на Карибите. "Еманципираността" идва от десетилетия: представата за покорната съпруга, работеща на половин работен ден и бързаща да прибере децата в три часа, а после да сготви следобедното ядене (наричано тук кой знае защо "английски чай") е само представа. Умната и организирана жена прави всичко това, но междувременно удря 2-3 фиша от лотото, минава през частната си фризьорка, козметичка, масажистка и прочие, разучава новите тарифи за застраховки на щяло и не щяло, пуска някое и друго петаче в собствената си банкова сметка, обръща чаша чай в някое заведение и чак тогава нахлузва престилката на "жената от съседния двор", или на т.нар. средно-статистическа англичанка... Нищо, че на места все още не я допускат по кръчмите, нищо, че има селца, където не е прието тя да пие бира, нищо... Англичанката намига с едното си око, а с другото разсъблича партньора и на бърза ръка му разказва приказката за змията, ябълката и... в Кралството средно-статистическият английски Адам прекрачва прага на средната възраст, препатил средно с три жени: веднъж на 13 години, веднъж на 25 и веднъж на... преклонна възраст. Както се казва в една българска поговорка - никога не е късно да станеш за резил. Намират се и жени за разкош. В Нюпорт те не са така в изобилие, както по предградията на Лондон, Париж или по централните улици на София. Но внимание! Жените тук са различни. Бай Ганьо може да сбърка горчиво, ако не познава еманципираността. Подвиквания, дюдюкания и пощипвания могат да те отведат в полицията - това се смята за сексуална злоупотреба. Ежедневно по улиците могат да се срещнат жени НА ВСЯКАКВА ВЪЗРАСТ с разголена плът, впити и очертаващи се "прашки" под панталоните (включително и на 60 години!), обици, татуировки и белези, които прозрачното бельо не може да прикрие. Нещо обичайно е жената да е въздебела и да не крие, а напротив - да се гордее с това... А що се отнася до момичетата за екскорт - удоволствието обикновено се купува чрез интернет или чрез специални агенции, представлявани дискретно из луксозните хотели.

Като заговорих за рекламните съобщения, та да поразкажа повече за рекламния пазар тук. В първите дни на пребиваването ми в Уелс, много ме учудваха рекламите за домашните ескалатори, по които инвалидите се качват на горния етаж, управляващи собственоръчно инвалидните си колички, снабдени с електромоторче. Изненадвах се и при гледката на симпатичните възрастни хора, придвижващи се по улиците тъкмо на такива "летящи" столчета. Българските инвалиди само могат да мечтаят за подобни возила, ескалатори и прочие капризи. Но и тук има мечтатели, и тук бедността не е порок! В ежедневното предаване "На закуска", излъчвано по телевизия Би Би Си от ранни зори, напоследък излиза няколкоминутно предаване, посветено на обикновени поданици на НВ, които здравата са го закъсали. Дългове от по 25, 60 и 70 хиляди паунда, натрупани в резултат на нехайство или неизплатени застраховки! Един от тези "късметлии" мъдро се усмихна и каза, че на него и жена му нищо друго не им остава, освен да се самоубият... В същото време телевизия и вестници заливат аудиторията с реклами на почивки в Малта, Гърция, Турция и Карибите (но не и България!); реклами за перални и съдомиялни; реклами за всевъзможни долапчета и хапчета; реклами на градински джуджета и консерватории; на яхти и болкоуспокояващи; на сауни и солариуми; на книги за диети, йога и дълголетие и какво ли не... И за всичко има клиенти, или както е приказката, за всеки влак - пътници! Но за бедните спасение няма - те са навсякъде, дори и тук, прикрити добре зад фасадата на английското благоприличие: езда в събота сутрин и чай в неделя следобед, а в същото време дебитните и кредитните им карти стоят и чакат безмълвно ошушкани.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005