КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

След една година малко са нещата, които могат да ме изненадат тук. Спомням си почудата, с която посрещах различията в начина на живот в Уелс, а и в Англия, с които беше белязана почти всяка минута от ежедневието ми. Като се започне от първата ми сутрин преди година: газовата инсталация в къщата, а и навсякъде по обитаваните сгради; електрическите контакти; умивалниците в банята и кухнята; телефонът, който и без секретар е приспособен така, че да разбереш дали някой те е търсил, кога точно и от кой номер... И хората: англичаните носят брачните си халки на лявата вместо на дясната ръка, мъжете вървят отдясно на жената, а не отляво, вилицата се държи в лявата ръка, а не в дясната, на момиченцата купуват сини дрешки, а на момченцата - розови; голяма част от населението пише с лявата ръка вместо с дясната; жените - разкрепостени или криворазбрано еманципирани; тийнейджърите! - о, те навсякъде по света искат да пораснат бързо, но тук определено не им се чака; пенсионерите, социално обезпечени в своята старост, небогати, но каращи прилични коли и пътуващи поне два пъти годишно зад граница; образованието - охулвано и критикувано от ляво и от дясно, но непоклатимо и по английски консервативно - учениците може да не знаят правописа и къде точно е Гърция, но задължително носят униформи и играят крикет; здравеопазването - още едни препъни-камък!... Популярността на индийската и азиатска кухня в Кралството също вече не ме стряска - тук чаят е задължително с добавено мляко, а кафе-култура липсва... Да не говорим за бялото сирене, дюлите, тиквата (популярна само по време на Хелуин!), спанака и всякаква друга европейска благинка... В Кумран - един от най-оживените търговски центрове в Южен Уелс, има всякакви магазинчета и магазини, бижутерии, кръчми, баничарнички (стоп! Тук под понятието баничка се разбира тесто, пълно с всякакъв вид месо или с картофи, месо и лук, но никога - сирене)... Преглъщам и отминавам... гладна.

А банките, о! те безспорно (заедно с търговията и системата за услуги) са върхът на айсберга. Всички банки работят задължително 24 часа, а ти можеш просто да си седиш вкъщи и да си плащаш сметките по телефона, да пазаруваш и дори да играеш бинго - няма досадно редене на опашки, нито чакане за някоя и друга бюрократична хартийка... Стоките за бита и потреблението им, което е неимоверно високо - едно домакинство средно сменя покъщнината си на всеки 2-3 години, а купува нещо ново всяка година! Услугите? Те са толкова примамливи, че са в състояние да те закрепостят завинаги към определена верига магазини и доставка до дома... И ти подобно иванпавловско куче само чакаш сигнал за поредната разпродажба, натискаш копчетата на домашната си клавиатура и хоп, на другия ден хладилникът, телевизорът, пералнята и съдомиялната са пред вратата и то с огромна отстъпка! Е, как да не пазаруваш?

Стандартът на живот е друг, културата на общуване - също, хората като цяло не изглеждат чак толкова различни, но определно - поживееш ли малко с тях, разбираш колко дистанцирано и отчуждено (а понякога и враждебно) един от друг живеят, а разводите и женитбите (поне по 2-3 в рамките на един човешки живот) са само щрих към пейзажа; децата, които се раждат и растат в атмосфера на "неприкосновеност", ходят на училище задължително карани с кола (страхът от педофили е прераснал в параноя), впоследствие пълнят поликлиники и болници - било поради депресия, било поради затлъстяване - все социални болести, породени от прословутата "неприкосновеност" на личността: всеки е свободен да прави каквото му харесва (ядене и пиене на корем, мързел и разврат), стига да не представлява открита заплаха за обществото.

...Това е Англия! Представата за една ексцентрична, луксозна и лъскава страна, която едновременно може да е люлка на световния рок и поп-елит, подслон на холивудски знаменитости, но и - отрупана с проблеми и противоречия държава, е само захарната глазура по повърхността на чаша с катран. С тази представа те посрещат летище Хитроу и оборудваните по последна дума на техниката магистрали, по които профучават САМО коли първа ръка, супер лимузини, мотокаравани и тук-там товарен камион на веригите супермаркети Теско, Азда, Сейнсбри или Морисън. Но освен тази, жива е и представата за другата Англия: бедни миньорски селца с полупразни кръчми, църкви и училища с високи тухлени огради... Тук идва краят на приказката. Подобно на едни други огради при една друга географска ширина: Източна Европа, Берлин и Берлинската стена (англичаните гледат на емигрантите от посткомунистическите страни като на екзотика. Виж - с бежанците от Ирак и Кюрдистан въпросът е политически). Животът в Кралството е регламентиран - ако не ти харесва, защо си дошъл?... Излезете ли сутрин рано в Нюпорт и по стечение на обстоятелствата няма какво да правите до 9.00, бъдете сигурни НЯМА И КЪДЕ да отидете! Всичко, освен бензиностанциите и единствената църква в центъра, е затворено! Добре пресметната политика - сутрин освен да отидеш на работа или на училище НЕ ТРЯБВА да се отбиваш никъде: няма ги кафененцата, баничарниците и кръчмичките, отворени още в 6.30, няма дори бръснарница, поща, поликлиника или гара. Нищичко няма отворено! Всички почват работа в 9.00 и приключват в 16.30.

Досега така и не можах да разбера къде преминава границата: къде е разковничето на контрастите; откъде започва приказката за Просяка и къде свършва приказката за Принца; в една държава, която претендира да е най-старата демокрация в света (а следователно - преборила се с мафията): защо има толкова неимоверно богати и толкова бедни? И защо болшинството хора вярват, че тук хората живеят в рай? Дали така мислят английските младежи, новата генерация англичани? Наред с играта на крикет и футбол в неделя сутрин, тийнейджърите практукуват и други игри - "стражари и апаши". Ако са под 15 години, на тях не им е разрешено да пият алкохол. Младежта обаче се оказва хитра - тийнейджърите си купуват бутилка водка, два литра сайдер (бира, приготвена от ябълки) и за украшение - кока-кола, сядат на бордюра и в събота следобед се започва яко пиене и надпиване, което продължава до ранните зори на неделята. Като се изключат венозните наркотици, които са за домашна употреба, тук канабис и напитки от рода на екстази могат да бъдат консумирани открито из заведенията. Но едва ли може да става сравнение между пиенето в Англия и яките руски запои, или дори пиенето на Балканите. Та може би затова и да бъдеш социален работник е основен поминък, накъдето и да се обърнеш в Англия. Това не е модерна дума, но определено е "модерна" професия. Вестници, радио и телевизия излизат почти ежедневно със съобщения за превишили дозата наркомани или за окошарени наркодилъри... Ето на какво се натъкнах една неделна вечер в полицията.

...Жената изглеждаше нахакана и дръзка. Беше на моя възраст, но определено изглеждаше на повече. Нощният живот, цигарите и плюскането здравата я бяха състарили. Тя пристигна, съпроводена от един младок и две девойки, порядъчно обсипани със златни обеци и верижки, с голи кръстове и рамене, а по тях - татуировки. Като видиш подобни образи в Уелс, и веднага ти става ясно умственото им ниво и социалното положение - полуграмотни, рано омъжени, с няколко деца, а и внуци (за абортите не говоря), попийващи здравата, но и здравата бъхтани от съпрузите си, изневеряващи им с когото падне... Младокът веднага хлътна в един от коридорите, а девойките се изгубиха неизвестно къде. Жената остана сама на пейката, отвори чантичката си и започна старателно да вади и подрежда златните си накити, които бе крила досега. Накичи шията и ушите си, а после се захвана с пръстите на ръцете и краката. В това време девойките се завърнаха, носещи четири огромни кутии, ухаеща на чесън индийска храна "за вкъщи". Жената явно чакаше нещо или някого, беше нервна и излизаше да пуши час по час. Най-после телефонът иззвъня и дежурната полицайка й кимна да се приближи до рецепцията. Беше адвокатът на жената. От монолога, който последва, стана ясно, че невръстният приятел на жената бе заловен да пласира кокаин. Жената се поинтересува дали може да му остави нещо за ядене, но като разбра, че не става, насмете девойките и трите изчезнаха вдън земя, сякаш не се бяха появявали никога.

Това е Англия - богата, толерантна, либерална, консервативна, пуритантска... Това е добрата стара-млада Англия, която всяка заран се събужда с все нови и нови тълпи имигранти, чакащи ферибоота на пристанището в Кале, за да ги отведе в мечтаната Обетована земя. Дали?

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005