ПОЛУЖИВОТ... ПОЛУУСМИВКА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

...Най-после успявам да седна (след осемчасовия ден работа, пътуване от селото до центъра, връщане вкъщи, смукане с прахосмукачката, преговаряне на домашното ми за утре, слагане на рибата във фурната и прочие прозаични неща)... Навън пак заваля. Настъпи есен, а в Англия направо намирисва на зима - паднаха първите минусови температури. И така, лятото беше през август 2-3 седмици, а останалото време в Кралството е един междинен сезон - полупролет, полуесен, полуживот. Уж е есен, а пак е зелено и овцете пасат на воля. То ако ги няма овцете, как ли ще се издържат на този изолиран остров, където някои хора мислят, че Гърция се намира до Испания. Толкова откъснато живеят, че се чудя по какво животът им се отличава от този на овцете, дето пасат, без да си задават въпроси... Във вечерното училище, където ходя, някои господинчовци не знаят нито за Хитлер, нито за Сталин. Не са чували за Холокоста и за концентрационните лагери... Ех, не че ние знаем наизуст имената на индийските махараджи, но все пак друго е - българското училище дава обща култура, а тук...

Но не ми се говори сега за чуждите проблеми, седнала съм да разкажа за първия работен ден на новото място. То е нещо средно между болница и министерство - огромна територия от Южен Уелс се обслужва от 35 клиники, които са подчинени на управата на тази болница. Интересен е начинът, по който функционира здравеопазването в Англия и в частност - Уелс. Все още го проучвам, но засега съм наясно с едно - автономия и независимост са две неразделни понятия и общовалиден принцип за здравеопазването в Кралството. Щом трябва да чакат за дадена операция - пациентите чакат: известно е, че всяка болница планира своя годишен бюджет до пени и за да се осъществи една нова операция, това означава, че финансите за нея следва да са налице. Така е тук - на когото му се иска - да стиска. Останалото е търпение. Не че всички дочакват уречения ден, понякога чакането бавно преминава в агония, жестоко, но факт. За разлика от държавното, в частното здравеопазване чакане не съществува, но цените са астрономични. Здравната каса в Англия е с огромен опит - тя е не на 3, а на 53 години! И все още се намират трески за дялане. България трябва да извърви много дълъг път, за да има поводи за сравнения. Тук общопрактикуващите лекари покриват по-голямата част от манипулации в доболничната сфера (медицинските центрове). Ограничен брой операции се извършват по "върховете" - т.е. от консултантите по болниците.

Моята болница е разположена в едно село, в близост до управата на Здравната каса на Южен Уелс в местността Ланфрехва. Тя обслужва всички проблеми на половото здраве: "женски" болести; хормоно-заместителна терапия и предварителни изследвания за това; полово предавани болести; семейно планиране (стерилизиране на мъжа или на жената); взаимодействия с училищните власти, с полицията, със социалните работници и останалите лекарски и не дотам лекарски усилия за преодоляване на такива основни проблеми в Кралството, какъвто е тийнейджърската бременост. Три четвърти от тази дейност се осъществява от административни работници, без които колелото въобще не може да се завърти, камо ли - системата! Лекарят е консулатант, който очаква пациентката или пациента си, но насреща трябва да има съответното досие. А за да е то налице, клиентът трябва първо да е насочен от своето джипи към специалиста, след това - да е получил уверение и номер, че е включен в листа за чакащи пациенти (всичко се извършва по пощата с гриф "строго поверително", независимо дали става дума за стерилизация, аборт или срамни въшки); след това да е телефонирал, че потвърждава уговорената среща; следват писма за деня, мястото и часа на прегледа, отново - потвърждение, и накрая - писмо от специалиста до "участъковия лекар" за резултата от прегледа или за отсътвието на пациента. Тази кореспонденция и телефония се извършва от един батальон административни пчелички или хлебарки - както искате ги наречете, които хал хабер си нямат от какво страда пациентът (за да работят тази работа, въобще не е необходимо да имат медицинско образование). Разбираемо е, че когато болницата покрива население от 200 000 души, пада яка работа: здраво писане, водене на телефонни разговори и т.н.

Основен принцип, заложен и в законодателството на Кралството, е опазването на личната тайна. Например, ако трябва да се обадя на г-н Х и да го подсетя, че не е пратил потвърждение дали ще дойде на 12 декември за да бъде стерилизиран и ако вместо него телефона вдигне жена, аз нямам право да й кажа нито коя съм, нито откъде се обаждам, нито за какво става дума. Същото се отнася и в случай че жената на г-н Х иска да бъде стерилизирана, или ако 13-годишната дъщеричка на семейство Х е забременяла и аз трябва да й се обадя за каквото и да било... Ако някой друг вдигне телефона, въобще не трябва да става ясно за какво иде реч! В противен случай потърпевшият може да заведе дело срещу болницата и иди се оправяй! Според законите в Кралството, дори родителите нямат право да знаят какво става с невръстното им дете, освен ако то само не им сподели: бременна ли е, дали спи с наркоман или с болен от СПИН, взема ли таблети, или ползва спирала, или - чака да роди, че да получи 900 лири родилна помощ от общината (и да ги профука за цигари и парцали)... Разбира се, това не важи за минаване под венчило, ако си на 15, 16 или 17 години - тогава родителите трябва да бъдат уведомени и дават или не дават разрешението си.

...На минута звънят поне десетина души за всякакви уговорки, часове, адреси, въпроси, отмяна на прегледа, или потвърждение кой кога и в коя клиника да отиде. Отделните клиники са разположени в различни градове и селца на Южен Уелс, но тук за местното население транспортът не е проблем, защото куцо и сакато е обзаведено с кола или каквато и да било моторетка. А за инвалидите, коите се нуждаят от консултация има специални линейки-таксита, които, разбира се, са луксозни и "безплатни" - обслужването се поема от данъкоплатеца.

И така, с цялата тази бумащина е ангажирана публичната администрация, която за България е все още мъгляво понятие. Никоя от жените, с които работя, не може да проумее как така в България едно джипи смогва да се оправи самò.

Ние само знаем как.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005