Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Някъде по-горе писах, че англичаните долюбват повече животните, колчем отрочетата си... Само така мога да си обясня защо средният англичанин, принадлежащ към т.нар. "working class", напуска училище още на 16 години и отива да работи. Е, след време, като понавърши 30-40 годинки отново се връща в училище, но си плаща за това. Разказите за мрачната и опушена индустриална Англия, с мъгливия Манчестър - сърцето на индустриалната революция отпреди 120 години, възкръсват всеки път, когато посещавам хипермаркета ТЕСКО. Касиерките там са средно на училищна възраст. На такава възраст са и повечето работнички и работници по останалите магазини, кафенета и клубове. Не че има ageism (възрастова дискриминация) - напротив - тук имаш право да работиш, докато навършиш 70-75 години! Но тъкмо поради този огромен възрастов диапазон - 16-75-годишна възраст, конкуренцията за едно работно място е много силна. Положителното (като сравнявам с България) е, че няма предубеждения към хората с бели коси - те работят спокойно и спестяват за пенсия...

Защо се сетих за децата от романите на Чарлз Дикенс? Известно е, че навремето те са били използвани като основна работна ръка. Раждали са се по 8-10 деца в семейството - подсигурена пъргава, непретенциозна и нископлатена работна ръка. Особено във въгледобивните мини, нали децата са по-нисички на ръст, а и по пъргави!?... Сега не че е по-различно. Децата от working class рано напускат семейното огнище, учили-недоучили, може би поради тази вкоренена страст към независимост и отхвърляне на родителския и училищен "терор". Клиповете от музиката на Пинк Флойд, където учители бият и крещят са минало, да. Но споменът за този подход във възпитанието е все още жив и може би затова дългото "застояване" на училищната скамейка буди всеобщо отвращение. А може би и мързелът си казва думата. За разлика от вкоренената черта на българина да учи... Е, не е за пренебрегване и изкривеният социдеал "учи, за да не работиш на полето". Тук англичаните са различни - те обичат фермите си, обичат овцете и конете си, обичат кравите и техните бикове, теленцата, козите, яренцата, кучетата... и разбира се, котките си. Съседите Джил и Хари плащат редовна застраховка на 12-годишния си котарак Том, а вчера дадоха 450 лири за болното от бъбречна недостатъчност животно, което май няма да го бъде. В лечебницата им казали, че ако Том се спомине, те веднага могат да си "осиновят" друго коте... Във вестниците освен с обяви за котки и кучета е пълно и с обяви за деца, които е добре да бъдат осиновявани или адаптирани от т.нар. временни родители. Разликата е огромна, въпросът е, че англичаните не си падат по осиновяване на деца, виж - да ги гледат временно става. Има и изключения, но те само потвърждават правото, че в епохата на здраво стъпилия на крака капитализъм и още по-здраво(словно) развитите социални придобивки, поданиците на НВ си предпочитат разкоша и бягат от стреса.

Как ли ще е в България, не ми се мисли, особено в момента, когато капиталът е само в зародиш; когато някои банки търсят кой да ги купи барабар с дълговете им, а телекомуникациите и това не могат да бленуват... Идва ми на ум - че нали си имаме тъкмо двама-трима министри бивши възпитаници на лондонското сити. Освен че следва да предадат опита, придобит тук - къде горчив, къде - положителен, двамата млади министри биха могли и да се оттеглят... Опитите да се свърже човек с тях, по телефона - абсурд, примерно по интернет - звучат като строфа от Данте "надежда всяка тук оставете". Независимо че вече (почти) всички български институции имат адреси в световната мрежа... Но да не закачаме политиците - те са, за да управляват, ние - да плащаме данъци. А за резил никога не е късно. Дори тук. Чери Блеър пя Бийтълс в Китай миналата седмица и стана за посмешище; приватизационните власти в Манчестър продадоха Челси на руски петролен магнат и сега са под лупата на обществената критика. Никой не е безгрешен, а и никога не е късно да станеш за резил, колкото и да се стараеш.

Е, има и още един изход - да се поклониш и да се извиниш. Както най-често правят три четвърти от фирмите и организациите в Кралството в случай че не им се занимава сега с "глупости" от рода на граждански запитвания. "Опитайте по-късно, сега сме заети" - е най-честият отговор, следван от успокояваща телефонна интерпретация на Вивалди, Хендел, или Пърсел. Все пак Англия е люлката на предкласиката...