И В КРАЛСТВОТО СИ ИМАТ БАЙ ГАНЬО

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

11 септември, 2002
Нюпорт, Уелс

Започвам с презимето на Антъни, Debnam, което за зло или добро е много близко до името на известна верига магазини, собственост на Ал Файед (Debenam). Когато стават грешки (и тук все още използват телефонни указатели!), Антъни казва: О, Дебнам? Окей, но тука няма второ е, няма ейч, няма и пари. Всъщност пари има, но сега се учим да ги управляваме. Банковата ми сметка е вече отворена, за съжаление преводът на валутата от България ще изисква повече време и повече такси, отколкото създаването на нова карта... Парадоксите на българската бюрокрация ще ме преследват още дълго, но това са бели кахъри в сравнение с недоимъка в България. Охолството тук бие на очи отвсякъде. Особено ме обижда изхвърлянето на храна. В София имам познати, които са готови за живот тук: оставят наполовина чинията пълна, а за гарнитура - салфетка, смачкана на топка. Тук изхвърлят всичко, ако то е: твърдо сварено яйце, кората на хляба, мляко, пиле, жълто сирене - достатъчно е един човек от семейството да го е нахапал... Обзалагам се, че ако някой от вас види как моите английски роднини хранят морските си свинчета, направо свят ще му се завие: коктейл от нарязани ябълки, бадеми, зеле, сирене и пр., спомням си един популярен американец, който е озаглавил не по-малко популярната си повест "За мишките и хората"... Е, има и за хората: улиците и магазините са претъпкани с какви ли не изкушения. Сега ми става ясно защо 4/5 от населението е с наднормено тегло, чудя се мога ли да срещна поне една англичанка с нормално тегло? Очевидно само говорителите по телевизията са нормални, за говорителките не говоря - ако те са под 40 години - всяка втора е бременна. Тук е мястото да отбележа, че средностатистическият англичанин работи до 16.30, а жена му - ако въобще работи, е на половин работен ден; след работа почти всички пазаруват. Какво? Какво ли не: като се започне от градинарството, премине се през мебелите, та се стигне до бельо и козметика. Носени и омръзнали дрехи се поставят всеки четвъртък в специална кошничка пред двора на къщата, така е и с омръзнали мебели, оборудване и дори - телевизори. След малко отивам до фирмата на Антъни, а след това ще пазаруваме още плочки и лепило за новата ни баня. През седмицата купувахме мебели за спалнята - всички се сглобяват у дома само за минути. Магазини от рода на нашата Билла има, но са десеторно по-големи и в тях се пазарува всичко - от хляб, бельо, мебели, та се стигне до трактор за градината. А магазини като М-р Бриколаж?... Какво да говорим...

През последната седмица една от водещите новини бе "залавянето на стадо пуми" (!?) недалеч от Роджестър, където живеем. Понеже все още не разбирам 100% от това, което се говори (уелският английски е също така странен, както шотландският!), ще предам това, което схванах: подпийнал приятел наблюдавал с бинокъл нивата си, когато изведнъж съзрял две огромни пуми насред полето, веднага телефонирал на полицията, но когато те дошли, установили, че пумите са всъщност два огромни угоени котарака. Да, тукашните домашни любимци са огромни, лениви и дори не са помирисвали жива мишка. После пресата се занимаваше цяла седмица с приятеля, на когото доброжелателно бяха изрисувани ушички и мустаци, а ликът му бе разлепен из нюпортските кръчми.

И докато това се развива в главите на неколцината журналисти и целокупно население зяпачи, аз се връщам на темата "Романтичната англичанка". Сигурно си спомняте този филм от началото на 70-те, когато една жена на средна възраст, изиграна от Гленда Джексън, показваше как се правят някои неща в асансьор, в оранжерия и в заден двор, при това с два пъти по-млад от нея мъж, направо момък. (Сега гореспоменатата артистка е член на Британския парламент). Средната англичанка има 1 брак минимум, 2 деца от първия и минимум едно от втория, къща в родината, къща и в Испания, Франция или Гърция... Тя не носи костюм, не носи чорапи, но почти задължително е 2-3-5 години по-възрастна от съпруга или партньора си. Сега е на мода заможни възрастни англичанки да се сприятеляват с млади мароканци, които по-късно се оженват за попрестарелите си матрони и по-точно - за внушителните им банкови сметки. Казах това, но пропуснах някои подробности. Англичанката е силна - тя получава внимание, тя получава уважение, тя получава секс, пари, кола, къща с градина, кредитна карта, дебитна карта, лято на Карибите, Коледа в Нова Зеландия... Спомнете си Желязната лейди. Мъжете все още не могат да преглътнат "огорчението", на което тя ги подложи преди 30 години, бъркайки им дълбоко в джоба. Полов данък, или така нареченият секс налог, плаща всеки мъж на всяка жена, с която е доказано, че е бил в сексуални отношения с или без Менделсоновия марш. Иди се развеждай... Става дума за мъжете.

Но това може да стане проблем и на българските мъже, ако и когато България се присъедини към Европа.

Средната англичанка е възгрозновата, тя е едра, носи се безвкусно, така както е безвкусна английската кухня: месо и варени зеленчуци, варени картофи и месо. Всеки ден. Подправки, салати и сосове - това се предлага, да, но единствено от континенталните и азиатски ресторантчета, които изобилстват. Оригването е неразделна част от английската трапеза. Според много доверен източник това било знак, че оригващият се одобрява храната (?!). Те ти булка Спасов ден - излиза, че внуците на Бай Ганя шарят и из Кралството.

Сега новините са пълни с репортажи за затлъстели англичани, англичанки и англичанчета. Пази, Боже, след време това да стане и наш проблем.

Като казах по-горе нюпортски кръчми, искам да поясня, че градът носи много от атмосферата на завоеванията, пиратските кораби, ковчежетата със златни съкровища, това го показва най-вече името, което на български ще рече ново пристанище; тук са се отбивали корабите, пресичащи Англия. Картата на Обединеното кралство напомня огромен динозавър - това е Англия със Шотландия - с глава, корем и опашка. На гърба на Дино се е свило кротко малко мече - това е Северна Ирландия, която всъщност съвсем не е кротка.

Нюпорт се намира в сгъвката между Англия и Уелс. Англия е земята на изток, земята, воювана и завладявана многократно от викинги, норманди, англосаксонци и прочие. Завоевателите не са успели да сразят духа на местното население - местните жители са били "избутани" на запад - в Уелс, на север - към Шотландия и през океана - в Ирландия. Там се е съхранил първоначалният английски език - езикът и културата на келтите. Вчера прекосихме границата между Англия и Уелс, за втори път откакто съм тук, границата се изразява в един мост, от другата страна на който преди няколко века е построен замък до града Chepstow. Градът е неописуем, трябва само да се види!

Искам да приключа за днес с една отпратка за пътищата - въпреки моята морска болест аз нито веднъж не усетих прилошаване, независимо че на ден пътуваме не по-малко от 30-50 км. Това е така, защото пътищата са изключително добре нивелирани, асфалтът на нито едно място не е пропукан, има специални светлинни табла, указващи предстоящо задръстване, скоростта се следи с камери от нескрити полицаи-рушветчии. От двете страни на пътя има високи огради от растения - храсти, дървета и много гъста трева. Човек на пръв поглед не знае какви изненади го очакват на следващия завой. Оградите от гъсти храсти пазят овцете да не излязат на магистралата, или пък - някоя лисица или таралеж да не се озоват под гумите на колите. Други изненади тук няма, пешеходци не пресичат, нарушители няма, Антъни кара спокойно, защото дори да се появи кола, тя веднага дава предимство на предимствоимащия, законите се спазват 100%, ако някой наруши правилата, получава бележка по пощата за изплащане на внушителна глоба. Антъни кара спокойно и уверено, независимо че пътят е тесен - в планината или около замъците, които посетихме тази седмица. А хеликоптерите (с тях наблюдават пътищата и движението на "определени субекти") са неразделна част от пейзажа тук, както са неразделна част от него гларусите, катеричките сутрин и таралежите вечер... Някъде споменах вече за параноята и изключителните мерки за сигурност във Великобритания, за да се предотвратят пожари. Хеликоптерите и камерите по пътищата са скъпо средство за гарантиране сигурността на гражданите. Но нали те си плащат за това. Т.нар. кметска такса се движи от 150 до 500 паунда месечно в зависимост от доходите. Телекомуникационните връзки също са скъпи, но надеждни - набираш определена комбинация от числа и разбираш от кой номер са ти позвънили преди малко, нищо не убягва от окото на НВ-поданика и нищо не може да наруши спокойствието му вкъщи, където правилото е моята къща е моята крепост. Случаи като този с двете похитени момиченца през август, или с - другото дете, Мили, чието тяло полицията намери завчера в горите на Хемпшир САМО ДОКАЗВАТ ТОВА ПРАВИЛО. За съжаление - в неговата нега тивна светлина: никой не може да каже какво става зад дебелите стени на внушителните богати къщи в Нюпорт, никой няма право да пита, ТОВА НЕ Е ТВОЯ РАБОТА, ще ти отговорят, ако дори си отвориш устата.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.01.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005