СРЕДНОЩНИ ВЛАКОВЕ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

май, 2003
Нюпорт, Уелс

Отново не скучая или, както казва Ане-Катрин, около мен винаги е интересно.

Днес е ден Четвърти. Ден Четвърти от кошмара, който започна през януари или февруари, а може би е започнал много преди, но аз съм мислела, че всичко е нормално и че нещата ще се наредят; че е вярна максимата, с която започват първите страници на "Анна Каренина": всички семейства си приличат в щастието, но всяко семейство е нещастно посвоему.

Ден Четвърти: хотелът, в който ме настаниха преди малко, е всъщност една долнопробна дупка, свърталище на наркомани и проститутки. Нарича се хотел, но на практика това е къща "легло и закуска", където идват да преспят закъсали или съвсем окъснели пътници, бедняци, или запалянковци, дошли да погледат някой мач. От прозореца е повръщано, вратите не се заключват, отоплението не работи, кафеварката е счупена, хладилникът отдавна е престанал да бъде хладилник, гардеробът прилича по-скоро на кашон, който пада веднага, щом се опитам да сложа нещо в него, леглото и единственият стол в стаята са може би от началото на миналия век, бельото разбира се е непрано, зад него намирам мръсни черни бикини, има една тоалетна и вана в коридора, който обслужва стаите на целия етаж, вратата, разбира се, не се заключва, няма и осветление... Какво имам? Имам покрив над главата си, влакове, които минават по железницата отсреща - единствените ми приятели, които весело подсвирват, минавайки на всеки 15 минути през цялата нощ; няма и помен от катерички, нито от градина с люляци, има един заден двор с мръсни торби, изхвърлен и разложен боклук по покрива, има един ярък жълт прожектор, заради който дърпам мръсните завеси, има и една картина на стената, а под нея - графити с мръсни ругатни срещу футболния отбор на Уелс, има коридор, по който притичва босоного 12-годишно момиче, което спи на едно легло с доведения си баща в стаята отсреща и непрекъснато отваря вратата да види какво правя, има проститутки, които обслужват клиент някъде на горния етаж и подът се тресе, има и една наркоманка, чийто мозък е толкова замъглен от дрогата и алкохола, че не може да се разбере на какъв език говори. Махам с ръка и сядам на леглото - какво да се прави - очертава се те да са единствените ми приятели, с които май ще дочакам зимата. Измислям едно име и една държава, измислям и някаква история и учтиво извинявайки се, отивам в стаята си. Какво ме очаква там? Двете ябълки, които предвидливо съм си донесла от поликлиниката, малко нес кафе, което очевидно ще пия с вода от крана и... аз самата. Имам ръцете и духа си, разпечатки от последните уроци, по които сутрин между 6 и 7 се опитвам да готвя изпита си, имам увереността, че не греша, имам подкрепата на шепата приятели, които внезапно открих сред хора, за които никога не съм и подозирала, че мога да разчитам на тях, имам врагове в лицето на хора, за които също не съм подозирала, имам своите мисли и своята собствена СВОБОДНА душа!... Студено е, мирише на кисело, мокетът е толкова захабен и мръсен, но аз просто нямам избор - нали исках тъкмо това: покрив над главата си далеч от насилието. Опитвам се да се усмихвам, докато пера единственото бельо, с което дойдох, радвам се (за първи път!) на камиончето за сладолед, което е паркирано в двора, давам си кураж, припомняйки си как Света - главната героиня от филма "Москва не вярва на сълзи" четеше и готвеше изпита си нощно време, през сълзи, успокоявайки бебето, което току-що бе родила. Работата е, че този хотел не прилича дори на общежитията в следвоенна Русия - мизерията и духовната нищета тук с нищо друго не мога да сравня освен с разказите на Чарлз Дикенс. Но аз обичам Англия. Това е Англия - страна на контрастите и аз съм щастлива, че съм тук, защото сега отново гледам на нея със свободни очи - така, както гледах на Англия преди 8 години, идвайки за първи път тук.

...Правя опит да се усмихвам, какво пък, нека разсъждавам позитивно - в стаята ще прекарвам само нощта, а през останалото време ще бъда в поликлиниката, в парка или някъде навън, далеч от мизерията и мръсотията на този бордей, държан от някакъв унгарец!? Унгарец ли казах? По ирония на съдбата тази дупка, наречена "Чорлихауз", се намира на две крачки от мястото, където беше венчалният ни обяд преди седем месеца, а стотина метра по-надолу е клубът, от който са първите ни съвместни снимки на английска земя, от първата вечер и първата наздравица, вдигната в наша чест...

Решавам да отпратя тъжните спомени като се обличам и се приготвям да изляза. Междувременно се е смрачило и улицата не показва никакъв живот с изключение на дузина коли, които профучават на всеки 15 минути.

...Е, не може всичко да е на шест, това е временно, трябва да го изтърпя, казвам си, завивам се, подпряла вратата със стол и се опитвам да заспя.

В просъница чувам разговор, който затвърждава решението ми да се боря да се махна оттук час по-скоро:

- Ей, пичага, имаш ли жена за мен?

- Нямам в момента, но в първа стая се настани една Нова, ще видя какво мога да направя.

.........................................................................................................

Събуждат ме клатенето на легло на горния етаж някъде в три през нощта, префучаващ влак и ужасната миризма на кисело. На сутринта, както се очаква, съм разбита, но обличам анцуга, изигравам редовната поредица упражнения и подхващам разпечатките. С нетърпение чакам да стане време за работа, обличам се (доколкото мога да се облека) прилично и на пръсти се измъквам, преди да са отворили вратата отсреща.

Градът е прекрасен, минувачите му забързани за работа; една проститутка притичва по моста, напускайки отсрещния бордей. Реката е пълноводна днес, същата река Уск, която пресича границата между Англия и Уелс, реката, която... Но сега не трябва да се разнежвам в спомени, притичвам и аз по моста и влизам в ситито.

Денят започва.

А след него - колко ли още нощни влакове ще минат до една друга нощ и до един друг ден в същата добра и не чак толкова лоша стара Англия?

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.11.2003
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005