ОСМИ МАРТ И ДРУГИ РАЗМИСЛИ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

март 2003
Нюпорт, Уелс

Отдавна не си ми писала. Може би си много заета, може би - угрижена? Тук също е много напрегнато, във въздуха прескача напрежение от предстоящата война.

Още веднъж ти благодаря за подкрепата в писмата и хубавите пожелания!

Напътствията, куража и съветите, особено навреме, са много важни. Що се отнася до публикации, едно е да пишеш на приятели, друго е за пари, но ще последвам съвета ти и ще запазя всичките си писма за по-натам. Както разбра, до Манчестър едва ли ще мога да "прескоча", но по-долу ти разказвам всичко, което за съжаление никак не е розово. Но да не се оплаквам, сравнено с мизерията и гангстерската война в България (погребение в Арбанаси с хеликоптер, с това май ще запомним И. Павлов, за когото се пише повече отколкото за Левски и Ботев!!!)

... Може би няма да мога да дойда през лятото по обясними финансови причини и не ме е срам да го призная. Но за писане на писма - това е моят живот... Сега нещата се пооправиха, насочих си мисленето към работа, защото в този живот единствено на себе си трябва да разчиташ. И така... В миналото писмо ти писах за Маргарет от долния етаж. Да, попийва си и покрясква, но е свестен човек, домакиня... С нея си пием кафето във вторник сутрин, това е рядка възможност да имаш разговор с някого по чехли в чужбина. Иначе в Колежа също имам познати, но приятели още не... А Маргарет е свястна, те с Питър също са минали по този път - липса на работа, недостатъчно пари... Основна причина: англичаните са мързеливи, не са свикнали да пестят и оставят нещата днес за утре...

Както и да е - новините около културния, военния и политическия живот в България дойдоха също навреме... Войната, която предстои, убийството на оня мошеник...

Сега съм в процес на кандидатстване за работа. Разпратих много кандидатури, автобиографии - в това поне имам опит, разбира се, дойдоха първите нега тивни отговори... Но аз не се отчайвам. Помагат ми дори двете учителки в Колежа, които ме уважават и ценят и разбраха за моите тревоги... Но аз не искам да разчитам на никого, затова - упорито напред. Ако се наложи, ще редуцирам уроците, а ще уча вкъщи допълнително.

...Да, това са нещата от живота.

Работа има, не е да няма като в България, но трябва да се ориентирам какво точно искат и какво НЕ ИСКАТ, може би трябва да спестявам подробността, че съм българка, тук много-много източноевропейки и рускини не се тачат!?

Свързах се с Георги Тошев от "Другата България", писах му, но нито стон, нито звук...

Проучих как стои въпросът с регистрацията ми като лекар и никак не съм оптимист, трябва да загубя още поне година в пращане и плащане на такси по документи, чието придвижване, разбира се, зависи от добрата воля на бюрократите, а те в София метат за мен. Злоба и завист под път и над път, да не говорим за деканата на МА, от който тукашни медици имат горчив опит. Що се отнася до агенцията в София, чрез която кандидатствах за работа тук, те искат солидна комисиона от първата заплата, а и не е ясно дали намират сносна работа: лекар, или сестра, или санитарка по домовете?! Аз ги виждам отсреща двете сестри, които през 2 часа идват и подменят бельото и превръзките на един възрастен господин... Така че търся работа на място! Животът е много скъп: един среден наем за апартамент е 500 лири, едно отиване в ТЕСКО за храна за двама души за 3-4 дни излиза не по-малко от 30 лири, вода, ток, газ се плащат допълнително и са в порядъка на 85-100-120 лири на всеки три месеца, освен това кметската такса всеки три месеца е още 250 лири. Ще трябва да започна работа час по-скоро и може би за Коледа ще сме в София, не по-рано... Но да не ви пълня повече главите с моите проблеми, защото безпаричие и беднотия има навсякъде, а най-вече в България. През лятото ще отидем до Белгия, Франция и Испания, защото е относително близо и сме с кола...

А сега да си дойда на мислите.

...Война, която е на прага, покушения срещу премиер-министри и бандити, Никита Михалков в България, Баба Марта..., цената на живота в Кралството, Чарлз пак на посещение в България, но този път в София; по въздуха прескача електричество... Каква по-богата картина от тази в началато на един пролетен, но тревожен месец?

Цяла седмица четох вестници - тази фраза от Гогол (от него ли беше?) е в главата ми напоследък. Но какво ли друго да чета? Чувствам се като първолак - чета елементарен английски и страшно ми липсват високите етажи на българската литература. А що се отнася до пресата, наистина - заливат ме единствено новини за предстоящата война. Като че ли тези хора (Блеър и Буш) искат тази война на всяка цена. Отдавна си мисля за новото преразпределение на света, за "новите евреи"... Сега не Израел, а Ирак е на мушката. След политическата совалка на Тони Блеър (Русия, Ирландия - там дори му предложили банан за закуска?!) в Англия започнаха да валят реклами на фирма-производителка на подвижни къщи, устойчиви на бомби?! Може би си струва да си купим такава, вместо да плащаме безбожно поскъпналите общински такси (12% повече от миналата година).

Високи са таксите и за студенти, и за ученици: те започват да стават непосилни за средния англичанин - на 25 години и си вече длъжник с 21 000 лири - такива са обичайните заглавия по темата образование напоследък. Особено критикуван е университетът в Бристол.

Другият сектор, за който плащаш и следва да получаваш адекватни грижи, е здравеопазването. Да, но не! Все така в мъгла тъне неясен и съмнителен прословутият списък на чакащи, от който могат да ти настръхнат косите: чака се с години за операция и накрая можеш да си заминеш... Отделен е въпросът дали си заминал на почивка на Карибите или при дядо Господ... Та заминаваш си, значи, преди да си стъпил на леглото. Всъщност оказва се, че и леглата в Англия не са кой знае колко устойчиви. Дали поради прекомерното наднормено тегло на англичаните, дали поради немарливостта на персонала (както в България, така и тук), в Плимут по време на сърдечна операция, операционната маса се счупила и пациентът отлетял в небитието... Сега се водят дела както срещу персонала, така и срещу производителя на въпросната маса.

Както вече писах някъде в предишните си писма, лекарската професия е черна и неблагодарна и никой не иска да я работи тук. Изключение правят пакистанци, индийци, а сега вече - и източноевропейци. Пакистанските и индийските лекари говорят ужасен английски, но се носят със самочувствие, нали имат британски паспорт по рождение?! Те, както и многобройните бангладешци, афганистанци, иракчани, кюрди и т.н. наброяват гвардия от над 100 000 само от миналия септември насам?! Всички кандидатстват за политическо убежище, пък и Кралицата, и Тони Блеър са с отворени обятия, нали трябва да се поддържа митът за прословутата толерантност на Великобритания. Друг е въпросът, че мнозина от тези "бежанци", са с мъглив статут дори в собствените си държави и идват тук само заради социалните помощи, от които охолно живеят и дори започват нелегален бизнес. Местните започнаха да се бунтуват напоследък и как ли не - за бежанците се строят специални жилища, а някои англичани чакат с десетилетия. Но хак да им е, престъпността също е скочила напоследък. Въпреки че тук общо взето е рядкост да видиш графити, изпотрошени стъкла, телефонни кабини, подлези или обрани коли - това се случва. Разбира се, веднага по въздуха почват да кръжат хеликоптери, които дори и нощем могат да открият човешко тяло. Съоръженията на полицията са последна дума на техниката - камери, инфрачервени прожектори, телескопи и радари за всякакъв характер престъпления. Това само по филмите сме го гледали някъде в България. Ах, бедната ми държавичка! Все повече започвам да си спомням за Горна Джулюница и прословутата пиеса на Станислав Стратиев...

Спадът на раждаемостта у нас е съкрушителен. За сметка на това тук се раждат средно по 3 деца в семейство; децата тръгват още 16-годишни на работа и много-много не си падат по ученето. Аз го тълкувам като някакъв своеобразен бунт срещу европейските маниери. Бунт срещу европейските норми е (все още на места) 68-часовата работна седмица.

Друг е въпросът, че профсъюзите навсякъде една майка ги е раждала - и тук, като у нас стане ли дума за по-високи заплати, веднага се почват стачки. Разбира се, страховитите сцени от "Били Елиът", където полицията пребиваше до кръв стачкуващите, ги няма. Но на когото му стиска да стачкува, следва да е добре финансово "подплатен". В този смисъл е цинично наистина да си лидер на пожарникарските профсъюзи, да отидеш като такъв на кръчма и да похарчиш 800 лири от общата каса за глезотии (Шардоне от ...ната си струвало 85 лири?!).

Е, мършата я има навсякъде.

Сега стремежът е децата да ядат по-малко "мърша" - т.е. прословутите снаксове, пици и чипс ВЕЧЕ са забранени в училищното хранене. Едно проучване показало, че всяко 3-то дете в Кралството е с наднормено тегло?!

Друго проучване доказа, че да си дебел мъж, е равносилно да си глупав мъж. Ами много просто - кръвта вместо мозъка, храни дебелото и ненужно шкембе.

Излизат непрекъснато публикации срещу и за определен вид медикаменти

Аспирин? О, никога повече! Тук под път и над път лекарите изписват парацетамол. А как лекуват колегите тук? Най-вече чрез софтуер. Семиотиката на болестите е качена в специална програма, та джипито почти не поглежда пациента, ами го изслушва, въвежда всички данни, извиква необходимия софтуер и решава, че срещу тези и тези симптоми най-върви пациентът да има... рак или епилепсия?!... Доста се чудех, като го разбрах, но съвсем логично - цивилизована страна, напреднала техника... Обективен подход преди всичко... Може би затова са и непрекъснатите скандали около неправилно лекувани пациенти заради неправилно поставени диагнози!!!

А сега - ваксини срещу рубеола?! О, по-добре да помислим! Статии за намаляване на холестерина със специален маргарин?! Или с медикаменти; статии и срещу нашумялата преди 10 години хормонална терапия при жените в менопауза. И с какво ли не пълнят седмичния печат, както и новините сутрин по Би Би Си.

...Но да се върна на темата дебел - как да не си дебел тук, като отвсякъде те заливат реклами на какви ли не засукани и пикантни ястия. На всичкото отгоре англичаните ядат предимно прави, вървейки по улиците. Те, както отбелязах в предишните си писма, нямат културата на пиене на кафе, седнали в заведение, ами направо грабват една внушителна порция пържени картофи, увити в хартия?! И мляскат, вървейки по улицата. Що се отнася до рекламите на храни: една нашумяла напоследък реклама показва дядо и баба преди вечеря. Бабата сервира супа, която изглежда много вкусна, но за съжаление е само една порция. Тогава хитроумната баба подскача и казва на дядото: "Имам нещо да ти кажа... Аз съм бременна"! От което дядото се свлича в несвяст на пода, а бабата грабва лакомо супата му.

Не така стои въпросът сред ученичките обаче. Тийнейджърската бременност я предотвратяват напоследък рано сутрин в училище?! Не е рядкост ученичката да дойде при учителя и да каже, че е забравила да си вземе хапчето за "след", веднага тя бива изпратена при училищната сестра, където това хапче й се предоставя на минутата и при това безплатно?!

Въпреки това ранните бракове продължават - тук да си на 20 години и да не си бил вече поне веднъж под Менделсон, е рядкост. Може би затова до края на съзнателния си сексуален живот (90-95 години) англичаните се женят и развеждат минимум 3 пъти. Понякога ми се струва, че те правят това с по-голяма лекота, отколкото - да си намерят работа.

...В същото време чета новините от България: убитият президент на Мултигруп е водеща новина вече дни наред. Като че ли не знаем кой беше И. Павлов?! Превъзнасят го и политици, и медии сякаш е месия, а не обикновен престъпник, използван от службите за пране и препиране на мръсни пари още в ерата на "демокрацията", та чак до днешни дни. Сигурно много хора си отдъхнаха, след като е ритнал камбаната, е, друг е въпросът, че и много ще останат без работа... Бодигардовете например. Чудя се това Левски ли е или Ботев, та чак и децата питат какво става. ...Приватизации, булгартабак, газпром, войната... Като че ли войната е там, на Балканите, а не тук - в мозъците на някои войнолюбци. Още в началото (декември-януари) и на мен ми беше хрумнало, че България САМО може да спечели и то най-вече заради прословутото си геостратегическо положение. Постепенно разбирам, че всъщност всичко е заради пари... И в този смисъл е карикатурата в Дейли Телеграф: две домашни кучета си говорят: "Не разбра ли, че най-добрият приятел на човека са парите".

И една друга карикатура се появи миналата седмица, но този път - в типично английски стил: охраненият котарак Том се облизва след като е омел чиния с неясно съдържание, а стопанката му си скубе косите: "Том, току-що си изяде трансплантантите!" Нали в Англия са достатъчно богати, та могат да си позволят трансплантация на органи дори на домашните си любимци.

...Но сега мислите ми са малко пообъркани. И как няма да е така, след като снощи научих, че някъде в Северен Уелс имам роднини от България и по-точно от Родопите, от първия брак на Петър Маринов - нашият знаменит дядо, изследовател и историк, отдал живота си на Родопите!

Но всичко по реда си.

За първи път, откакто съм тук, вчера (6-ти март) посетих едно прекрасно изложение в центъра на Нюпорт, посветено на... осми март. Оказва се, че този празник съвсем не е комунистически, тук също го празнуват и за да не бъде в сянка тази година (нали е в неделя) кметство, банки, институти, университети и неправителствени организации спретнаха своеобразен фестивал в една не помпозна зала, където се стекоха много чужденки. Жени от всякакъв произход (пакистанки, корейки, индийки и дори една българка) се стекоха там. Защо ли? Аз лично отидох заради възможността да установя контакти за работа - брошури, рекламни материали, сувенири, напитки и храна имаше в изобилие и никой не цупеше устни при раздаването им. На всичкото отгоре от Би Би Си взеха и интервю от моя милост. Кратко и със замах им казах, че не е важно коя съм и защо съм, а по темата - животът на жените - той е в нашите собствени ръце...

Трети март - нашият национален празник! Какво по-вълнуващо от това! И какво по-шокиращо от новините, изтекли по българския интернет за Путин и неговата съпруга, за газпром и двете първи дами на разходка в Криптата?! Сякаш английската преса бе по-щедра и по-разумна в случая. В неделя срещу Трети март Телеграф он съндей излезе с една весело-закачлива статия за ски курортите в България - Боровец, Банско, Родопите. Втората статия за България в този вестник, откакто съм тук - вече повече от половин година... И макар публикувана в приложението "Пътувания", и макар поотдалечена от темата 125-та годишнина, тази статия в много по-голяма степен разказва за България, отколкото всички останали "новини" около честването на юбилея с Путин и Путина в София, около ренесанса на отношенията ни с Москва, та чак и възкресената фамилия Романови, чийто потомък се озовал също на тържествата в София?! Исках да занеса статия за този юбилей и да разкажа на моите английски колеги за нашата държавност, но за всеобщ срам - НИЩО от новините не беше достойно за показ, сякаш сме колония на Русия? Все още...

С малко насмешка, но в общи линии с добронамерен тон авторът споделя преживяванията си от нашите ски курорти. "Като са най-евтините в Европа, дали са достатъчно добри" - задава въпрос и отговаря: да, наистина си струва! И най-важното - подчертава прословутата българска гостоприемност, дори лелката-чистачка в тоалетните още на втория ден започнала да ги поздравява като свои?!

Пословичното българско гостоприемство не мога да не го съпоставя с пословичния ни (за съжаление) нихилизъм.

...Затова пък мартениците и първи март - този Голям български обичай, дойде да ми измие очите. Мартениците всяха всеобща радост и почуда - там, където ги окичвах, всички бяха във възторг. Оказа се, че един-двама унгарци (колеги на Антъни и мои състуденти) бяха чували за този обичай, а и корейците имали нещо подобно като традиция?!

...Манджуков има своя телевизия - отново студен душ - Би Би Ти повече напомня за плодовите сокове в кутия, нежели за Би Ти Ви, което може би се опитва да имитира... Всъщност дали пък Чомски не е наистина прав, казвайки, че гласността при демокрацията е само имитация?

...Как отбелязаха тук годишнината от смъртта на Сталин и... Прокофиев? Седмица предварително почти всички седмичници и няколко радио програми излязоха със статии и предавания - коя за "чудовището", отнело живота на милиони руснаци, заточени по лагерите; коя за съвременна Русия и носталгията по онова време. Но един трогателен очерк превъзхождаше останалите - разказ за една украинска селянка, чийто живот е изтекъл във Воркута, страховития архипелаг Гулаг. Само тя единствена се произнесе лошо за "вожда", просто каза, че вече сълзи не са й останали да плаче...

Така минават дните тук. Тук не знаят (а и за какво им е) за извращенията по време на различните култове, за лагерите на смъртта, строени не от Хитлер... Тук основният конфликт винаги и сега продължава да бъде между католици и протестанти. За един друг Гулаг става дума напоследък по пресата - Ирландският гулаг. Така са наричали (а и продължават) приютите на Сестрите на Магдалена - сестри-католички в Ирландия, които "въдворяват" в правия път съгрешили момичета и млади жени... Даже и филм са направили за този период преди 15-20 години, от който още мнозина треперят. Прословутото лицемерие на католицизма е предмет на хули и нападки нерядко. Отново излязоха наяве данни за сексуални извращения на главата на католическата църква на Англия и Уелс. Чудното в тези оплаквания е, че те се появяват 15-20 години след като извращението се е случило. Задавам си въпроса защо толкова късно?... Важното е, че има "прозрачност" - медии (радио, телевизия и вестници) с апетит поемат сензацията и я препредават охотно по етапния ред.

Винаги ми е било чудно какво тук разбират под извращение, обида и злоупотреба със... секса? Навсякъде, където се обърнеш - голи кореми, пъпове с обици и пазви, това не е извращение обаче!... Интересувам се, защото в Англия има глад за социални работници и едно от направленията е тъкмо това - извращенията.

Извращенията се опитват да окупират и изкуството. Освен "Сестрите на Магдалена" за още един филм се говори усилено тук напоследък "Далече от рая": хомосексуализъм през 50-те на фона на лицемерието на брака... С Джулиан Мур, американци, разбира се. Явно поредния нов прочит на Анна Каренина... По случайност или не, една седмица преди Роман Полански да бъде номиниран за предстоящия 75-ти Оскар, Би Би Си излъчи "Горчива луна", кой да ти мисли преди 12 години, че лицемерието в брака ще бъде една от основните теми по-късно? ...Рядко се появява европейско кино. Кинокритиката излиза както със статии, така и със закачливи схеми, на които срещу съответното филмово заглавие са изрисувани n-броя гъски - някои от тях са вирнали крака, други пърхат, трети просто стоят заковани.

Така минават дните: пролетта наближава и традиционната подготовка на градината започва. Антъни казва: Анна, ти трябва да си била много щастлива в София, пък и останалите софиянци са късметлии, нали? Защо? "Ами защото нямат градини, нямат грижа за тях, нямат разходи..." (Не че Антъни се е затичал да плеви и прекопава...) И добавя: "Но когато вали сняг, нашата градина изглежда по същия начин като всички останали, нали така?"

Англичаните са почти фанатици на тема градина, ограда, храсти, цветя... Сега огромната напаст са къртиците, които ровят под път и над път да си търсят коренчета и червейчета. Може би затова тук е рядкост както да срещнеш щъркел, така и - дъждовници. Затова пък - таралежи, змийчета, катерички, лебеди и гларуси - колкото искаш наоколо. Антъни нарича гларусите "летящи плъхове", защо, ами защото ядат всичко и най-вече ...л-на?! Той също се чуди (в случай, че не види щъркел) кога и къде да си закичи мартеницата... Може ли лебедите да свършат тази работа, пита и се смее...

В предишните си писма писах за чешмите и крановете. Сега ще добавя, че и в строежа на къщите има особен "подход". Канализацията на всяка постройка е изведена навън, няма тръби, прокарани в стените, та като се пукне, да се наложи да къртиш всичко... Вода и тоалетни екскременти се извеждат през задната фасада на къщата като предварително се източват със специална помпа откъм покрива?! Канализацията е отведена под земята, но откъм градината, така че отпред всичко е лъснато, няма дупки и петна по асфалта... Що се отнася до стаите в сградата - вратите задължително са с автомати - тежки и здрави, както и с уплътнения на пода. Предотвратява течение, а и в случай, че забравиш да я затвориш след себе си (да не забравяме, че тук живеят много африканци), вратата сама се затваря. От своя страна всяка врата е снабдена с прозорче откъм тавана. Така има видимост в случай на пожар или кражби, тук явно имат добър опит в тези случки, ние само можем да се поучим от тях!

Така е тук: на шести март празнуваха в аванс Деня на жената, а на осми март всичко бе тихо и кротко. Е, отбелязват някакъв светия пак и наливат парички в касата на благотворителните организации за борба с рака. Където и да се обърнеш по поляните - минзухари и нарциси, нарцисите растат на воля, на букети направо на тревата. На тукашните хора им е интересен моят възторг, но то си е за почуда. Ако някой друг българин дойде тук, двамата сигурно бихме се втурнали да берем нощно време и на сутринта да ги продаваме! Например преди 3-4 седмици в ТЕСКО напипах симпатични малки календарчета, които освен данни за месеците, предлагаха и застрахователни услуги. Всеки път, когато минавах през въпросния коридор, награбвах по една шепа, за да ги пращам на моите български кореспонденти. Накрая Антъни отбеляза не без почуда: "В Нюпорт ще трябва да сте доста българите, Анна!" Защо? Ами защото всички календарчета бяха изчезнали за една седмица.

По въздуха се носят птички, които другаде не съм виждала, тук пък нямат щъркели?! Много се чудеха на моя разказ за мартениците. Вместо щъркелови гнезда тук като си вдигнеш главата, рядко виждаш по-високи от два етажа постройки, а за камбанарии и кръстове и дума не може да става. Протестантските църкви имат върху покривите си висока игла, на която е забодено я някое флагче, я ветропоказател, а на места - позлатени животни, например църквата отсреща е с гъска на покрива, а Антъни казва, че има и кози...

Игрите на голф, тракторчета, които събират топките по игрищата, камионите-прахосмукачки по улиците в понеделник сутрин и камионите, които отпушват уличната канализация всеки неделен следобед (тук непрекъснато валят дъждове и дренажът трябва да е перфектен!); камиончето за сладолед, което пристига с песен по улицата всяка вечер; викторината с убийствен хумор по това време по радиото, където (Слави Трифонов ряпа да яде) политици, духовници и певци биват сривани със земята; порнографските списания по рафтовете, обеците и татуировките - това е масовата култура тук. И на фона на това всички се усмихват, дори да те поканят на екзекуция, пак ще се усмихват... В Англия за разлика от България можеш да наблюдаваш ВСЯКО съдебно дело от позицията на т.нар. публична галерия.

Сигурно трябва още много хляб да изядем, докато стигнем дотук.

Осми март поне за мен дойде с неприятна изненада от поредното гангстерско убийство в София. Отново си спомних за мутрите. Не че тук няма престъпност, но както вече отбелязах някъде - престъпността тук зависи от района, в който живееш. Градове като Нотингам, Бирмингам, Манчестър и Лондон водят по престъпност, не че в Нюпорт няма. Но зависи от квартала, например има улици, където е страшно да минаваш дори през деня. Има и такива, където "рано се мръква", както казват местните жители. Едно от най-честите и "най-лесни" престъпления е ползването на чужди паспортни данни. Например от адреса върху кое да е твое писмо, намерено и извадено от кофата за боклук може да се направи състояние. Как? Ами поискваш още на часа внушителен банков заем (тук реклами за това има под път и над път) и в момента, в който го получиш, сменяш адресната регистрация, от която си го поискал. Да му мисли наивникът, който си е позволил да зареже писмата си в кофата. Защо това е възможно? Ами защото тук банките не се интересуват от твоя паспорт, нали е цивилизована, а не полицейска държава. Те не се интересуват дори от ЕГН-то, а час по-скоро гледат да отпуснат заема и след това да ти го изкарат през носа с лихвите барабар. Такива са традициите тук в банкирането. Друг е въпросът за спестяванията - те се облагат със специален данък и може би затова англичаните нямат навика да спестяват, ами направо - теглят заеми, когато са в нужда. Друг е въпросът, че банката ги третира като крепостни селяни, ако доживеят да си изплатят заемите...

Така Дерек Бонд, завалията - 72-годишен старец от Бристол, изгоря с 3-седмичен престой в затвора в ЮАР. Защо? Ами ЦРУ беше го "сбъркало" с един истински престъпник, фалшифицирал предварително кредитната му карта и паспорта... Кражбите на мобилни телефони са друго често престъпление тук. И как няма да е така, щом куцо и сакато говори по улицата, като се почне от невръстни деца, та се стигне до старци на преклонна възраст. Минава бандата, ограбва те и след това продава апарата някъде в Източна Европа, където, знае се, джиесемите са скъпи, но пък цигарите и алкохола - безбожно евтини. Тук мобилните апарати са предимно Нокиа и сравнено със заплатите на англичаните са евтини - 20-30-40 лири за апарат и карта, например... Сега вече на пазара са трето поколение джиесеми, чиято цена надхвърля 500 лири... Но не кокошкари, а истинските престъпници трудно могат да се скрият - чакат ги години затвор и внушителна парична глоба. Затова пък дребните мошеници овреме се спасяват и бягат в... Испания, или Австралия... Последната и без това отдавна е известна като "остров на затворниците", но какво да кажем за претенциозна шовинистична Испания, където англичаните никак, ама никак не са желани?

Едно от последните нашумели престъпления бе, че по време на "Кой иска да стане милионер" някой се бе опитал да получи 1 млн. лири чрез подсказване от публиката. Как? Съпругата кашляла при съобщаването на всеки верен отговор?! Хитро, да му мисли нашият Ники Кънчев!

По случайност (ли?) сутринта на осми март Би Би Си преизлъчи репортаж на Миша Глени за бедната ни държавичка. Все пак по-добре нещо, отколкото пълно мълчание. Макар в поредния си коментар небезизвестният журналист да се опитваше да смекчи краските (заради предстоящото приемане на България в НАТО ли?), тонът му си остана все така смразяващо ироничен.

А два дни по-късно, на девети март, пак Би Би Си излъчи репортаж от Бургас. България бе оприличена на "една от най-бедните посткомунистически и просъветски ориентирани държави". Депутатката Калина (Атлантически клуб!) с охота и зле прикрито лицемерие говори за проамериканската ни външна политика, която нямало как да не водим, след като Садам не си спазвал обещанията?! Друга жена (на фона на кръчмарска музика - репортажът беше по време на осмомартенско празненство) смело оплю проамериканския курс, казвайки, че ние не сме в Америка, а в Европа... Въобще почти през ден радио и телевизия Би Би Си подмятат нещо за България, срам и позор, че държавата ни стои едниствена с Испания и Кралството в списъка на поддържащите войната... и т.н... От друга страна, си мисля - може би това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да обърнем очите на света върху нас. Неслучайно Миша Глени оприличи поредния флирт като подготовка за нов брак - Америка!!! За сметка на Европейския съюз, с който май ще се разведем без време (преди да сме "подписали").

В Англия междувременно започнаха да валят оставки: депутати, несъгласни с външната политика на Тони Блеър прекратиха политическата си кариера.

...Друг депутат, този път от Уелс, оказа се, е замесен в хомосексуален скандал с журналист от жълтия таблоид Сън. Той обаче, подобно на небезизвестния лорд (и настоящ затворник) Арчър лъже и отрича...

Други проблеми тук? Дали кучетата ги боли като им режат опашките и налага ли се това; моделиерът на Двореца умря на 92 години; времето, което непрекъснато присъства в разговорите - от поздравите сутрин, та чак до лека нощ; как да се изрусим, че да изглеждаме максимално естествено - 100 000 лири са били похарчени миналата година за руси бои за коси...

Но, както се казва - пий една студена вода и забрави...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.07.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005