Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЮПОРТ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

3 септември, 2002
Нюпорт, Уелс

Чудя се откъде да започна, направила съм чернова, но непрекъснато изникват нови мисли. Важното е, че пристигнахме вкъщи независимо от трудностите от Външно министерство. В Унгария попаднахме на една чудна сватба - сега ви изпращам снимки и вие ще се ориентирате. Будапеща носи полъха на Запада, но - и на съветския ботуш - повече от ясно е, че там, откъдето са минали, нищо добро не е останало. С Антъни имаме много общи неща, имаме и различия, но когато доброто доминира, те се оправят с общи усилия. Сега той приготви компютъра с кирилица за мен, сне снимките от камерата, включи още импулси в задграничните ни разговори, чудя се какво ли още не е направил за мен. Очевидно е щастлив, че го последвах веднага. Като се обърна назад, виждам колко важно бе да сме един изключително добре организиран отбор. През тези 21 дни в София всичко се планираше по дати и часове, сега е малко по-спокойно. Аз се готвя за интервюто утре в колежа, където ще започна обучение. Отваря се възможност да летим за Канада заедно, но преди това искам да официализираме брака си на английска земя. Занимавам се с домакинска работа, но още много промени ще има, ако останем в Уелс. Вчера посетихме негови приятели в центъра на Нюпорт. Градът е прекрасен, прекрасен. Ние живеем (ако сравним София) в един планински район, подобен на Железница. Сутрин виждам катерички в градината, а вечер - таралежи, има и много интересни птици, всичко е зелено сякаш е пролет. Понякога ми става мъчно за България и за морето, но той не иска аз да се натъжавам... Бързам да пиша, защото имам много за разказване, а ми се иска да го посрещна в 16.30 пред работата му. Тук всичко е много по-скъпо, отколкото си мислех, но той е по-важен за мен от парите, както и аз за него. Може би в следващите месеци ще живеем скромно, само да мина това обучение и да започна работа, после няма да е страшно. Важното е да сме здрави. Ще ми са нужни познанията ми по руски, става дума за технически преводи, които ще правя в бъдеще.

В Англия съм не за първи път, но повярвайте, когато се откъснахме от Стария континент, усещането беше велико. От Унгария полетяхме с Британските линии в класа - последна дума на техниката. През цялото време компютър срещу седалката ни уведомяваше къде точно летим, как и при каква температура. Хитроу ме посрещна както всякога - забързани хора от всички краища на света, беше сухо, слънчево, но хладно, така че аз навлякох и неговото, и моето яке - подарък за рождения ми ден. Разстоянието до Нюпорт автобусът взе за час и нещо. През целия ден се натъквах на всевъзможни гледки: хора, управляващи трафика на автобусната гара, хора, управляващи товарни автомобили по лявата част на платното и с ляв волан, кравички и овце, пасящи кротко, подредени пакети със сено, подредени контейнери с боклук... Цивилизацията си е казала думата - години, години напред. Това го доказват предпазните мерки при всеки електрически уред, коренно различната им система на водоподаване и много, много други неща. Един българин трудно би възприел всички тези различия наведнъж, особено ваните, умивалниците и начина на хранене.

Вчера Дезмънд бе в Уелс за първи път тази година, майка му и баща му - 83-годишни англичани, дойдоха, за да слушат и гледат сина си (той, Антъни и Реймънд са свирили в един състав заедно преди 2 години, после Дез заминал за Дания, Антъни - за Испания, и музиката отишла на заден план), та вчера наблюдавах какво ядат и как се държат британците. Повечето мъже стрижат косите си много късо, всички без изключение ядат, и то много, месо, някои пушат (един пакет цигари е много скъпо удоволствие тук - 5 лири, т.е. 15 лв, а за тези пари можеш да се храниш два дни), пие се изключително Гинес - бок бира... Всички са с наднормено тегло, а особено - младите момичета, които щедро излагат гърди и задници; малките деца ходят задължително боси и без никакви шапки на главичките си, почти всяко второ дете е карало като кърмаче енцефалит или менингит, но това се възприема за нормално нещо, подобно на грип!? Сега разбирате нали защо медицината е започнала напредъка си тъкмо от Острова, защо компании като Глаксо, Бичъм и други правят ударни продажби на антихипертензия и антибиотик тъкмо тук. Връщам се на темата за момичетата - почти всички са блондинки и то късо подстригани. Аз минавам за бяла врана, съвсем различна съм и по фигура, и по лице. Когато вървя пеш, някои мъже свиркат и това доста ме озадачава - макар че една цивилизована държава може да е цивилизована до козирката, но мъжете са си навсякъде мъже. Може би затова Антъни казва, че едва ли другаде в Европа има повече вещици на квадратен метър, отколкото в Англия. Сега е излязло някакво проучване, според което англичанките са втори по грозота жени в света, предхождани от пакистанките. Между другото тук е пълно с пакистанци, които нищо не работят, не говорят дори английски, но се ползват с благоволението на Кралицата и живеят от социални помощи. Някои държат малки магазинчета, други - карат такси. Вчера след концерта взехме такси, за да се приберем. На площада, където ще отидем отново утре, има магазин, подобен на софийските хали. Още през юни Антъни хареса много халите и сега разбирам защо. Пред такситата има фонтан със скулптура на прасе-майка, отрупана с кошници с плодове. Аз веднага яхнах прасето и Антъни ме сне няколко пъти. Беше късно, полунощ британско време, и пакистанците започнаха да говорят нещо шумно. По-късно Антъни ми разясни, че те са обсъждали анатомичните ми дадености, което било нормално по тези земи.

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.01.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005