Анна Койчева - Моята азбука

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОЯТА АЗБУКА

Анна Койчева

web

Наближаваме 24 май. След умората от исторически, военни и политически спорове идва ден за Нашата Азбука. Дали ще й направим път, така както подобава, или ще претупаме празника, раздавайки титли, звания и аскеери на този и онзи. Някой бе казал “през куп за грош”. Странно откъде идва тази фраза. Тя стои в ъгъла и макар неказана, напомня за “наказаното” ни историческо достойнство. Докога?

Мисля си, че едва когато българинът поживее надалеко, извън родната земя и откъснат от азбуката, с която е отрасъл - едва тогава може да проумее колко усилно е било делото на Братята и колко епохална е тяхната мисия.

В чужбина, тук, на хиляди километри моята азбука ме облагородява. Тя ми липсва така, както ми липсват приятелите от детинство - образи, мяркащи се само насън. В чужбина, на хиляди километри от България, нещата, които ми липсват, са не лъскавите кръчми с нископоклонни келнери, не мутрите с техните БМВ-та, липсва ми азбуката, на която съм научена да пиша и чета като дете. Тук те наобикалят афиши и реклами, отвсякъде те засипват изящни плакати - същински произведения на изкустото. Написани на латиница. Няма я моята азбука, няма я моята култура, няма ме мен. Дори Мона Лиза да ми подаряха, аз ще предпочета да имам нещо, написано на кирилица на стената, вместо нея... И о, чудо, всеки път, когато получавам писма от България, четейки кирилицата, аз чувствам как мислите ми се подреждат и светлина изпълва деня. (В Англия е непрекъснато облачно). Облагородяващо е действието на нашето ПИСМО и това за мен си остава загадка. Жалко е, че проумяваме нещата едва когато ги изгубим. Моят опит сигурно е само една горчива сълза, а иначе животът продължава. И трябва да е така. Западняците около мен нямат особено висока култура и не правят разлика между гръцко, кирилско и китайско писмо - за тях всичко, що не е латиница, е йероглифи. С детинско любопитство чакам да видя и да пипна на живо тук, на хиляди километри разстояние първите текстове, написани на Кирилица и на Български. Това ще стане скоро. Тогава - няма как - 24 май ще започне да се отбелязва и на други географски ширини. Уверена съм в това.