АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ
=============================

Александър Геров е роден на 15. 05. 1919 г. в София. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван. Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. "Киноизкуство" (1953-1955), в. "Кооперативно село" (1963), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в изд. "Български писател". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942), "Два милиарда" (1947), "Най-хубавото" (1958), "Приятели" (1965), "Свободен стих" (1967), "Любовна лирика" (1983), "Внезапни стихотворения" (1986), "Книга за Тамара" (1991), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960), "Щастие и нещастие" (1963), "Фантастични новели" (1966). Пише за деца. Умира през 1997 г.

ПОЕЗИЯ