|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"НАРОДНИЯТ" ЕЗИК В "НАРОДНАТА"
АПТЕКА
Андреана Ефтимова
Р. Хъдсън определя речта като "квалифицирана работа". Квалифицирана е, "защото изисква знания от типа ноу-хау (т.е. знания как - бел.пр., Т.Б-Ж., М.Г.), успешното прилагане на които зависи от практическия опит на индивида (и някои други фактори като например интелигентност)" (Хъдсън 1995: 152). Работа е, "тъй като изисква усилия и степента на успех зависи от вложените усилия" (Хъдсън 1995: 151-152). По това речта прилича на всяка друга организирана и квалифицирана дейност. Успехът на речта зависи от всички по-общи умения при социалното взаимодействие, както и от специфичните езикови умения. Речта е и социална по своята природа. Правилата или уменията за използването й се усвояват от околните, но те не са достатъчни говорещият да се представи добре с речта си. Всички социални теории, опитващи се да обяснят по-силната или по-слабата мотивация на хората да участват в социалното взаимодействие, акцентират върху факта, че хората приемат изискванията на околните, търсейки тяхното одобрение. В този контекст особено интересна е теорията на социолога Ървинг Гофман, който въвежда термина "поддържане на имиджа", за да обозначи начина на поведение, който поддържа у другите една постоянна представа за собствената личност, носеща му престиж. "Речта е едно от най-важните средства, посредством които индивидът изгражда своя имидж пред другите, които го оценяват по това какво казва и как го казва" (Браун и Левинсън 1978, цит. по Хъдсън 1995: 154). Обикновено хората държат да бъдат оценявани добре и затова поддържат стратегия на сътрудничество, в която се стремят да не излагат на показ слабостите на другия. Но като говорещи все пак се стремим и да предвидим проблемите, които бихме създали на околните. Все пак хората се различават по способността си да предвиждат проблемите, които биха могли да възникнат по време на общуването. Затова Ъ. Гофман казва, че "Човек, който хронически поставя себе си и другите в неудобно положение при разговор и постоянно прекъсва контакта, е дефектен комуникант; той вероятно ще има толкова пагубно въздействие върху социалния живот около себе си, че можем с пълно право да го наречем дефектен човек" (Хъдсън 1995: 155). Такова неуспешно речево поведение може да е резултат от липса на умения или мотивация, или пък и на двете.
Проучването на българските професиолекти е важна задача. Медицинската терминология не веднъж е обсъждана като част от професионалния език на медиците. Но част от нея е и професионален език на фармацевтите. Този професионален език винаги е затруднявал с многобройните термини от чужд произход, зад които пациентите търсят смисъл и обяснение на проблемите си. Затова интересна задача е как се използва медицинската терминология от пациентите, от лицата неспециалисти и непознавачи на съответния професионален регистър и какъв образ им изгражда. "Преиначените форми на професионалната лексика обаче за нас са много важни маркери, защото пренасят ценна информация не само за общата култура на отделното лице, но и говорят за част от социалните му контакти" (Виденов 2000: 172). В тези сгрешени термини се отразява социалния опит и стратегиите за самопредставяне в ситуации, в които има недостиг на знания. Когато неспециалист използва професионална лексика, той трябва да отчете, че му липсват конкретни езикови познания и умения в съответната социална сфера. Важно е дали той е мотивиран да се представи добре в речта си, дали иска да поддържа имиджа си висок. Обикновено когато човек има съмнения в знанията и уменията си, той избира стратегия, която да му спести уронването на имиджа. Непознаването на значението на думата или пък неувереността в произнасянето на термин би следвало да доведе до изработването на готови поведенчески схеми, при които се избягва неудобството от допуснати грешки. Подобна преценка обаче е трудна и грешките в речевото поведение не винаги смущават хората. Това е така отчасти защото хората не осъзнават, че речта може да ги направи социално непрестижни, да наруши имиджа им, да подрони авторитета им.
Настоящата статия се занимава именно с подобно непрестижно речево поведение. Тя анализира грешките при употребата на професионална лексика в областта на медицината и фармацията от неспециалисти, от пациентите. Анализираните реплики са в аптеката. Причините за "преиначаването на фонетичната и граматичната структура, използването на паронимни етимони" (Виденов 2000: 172) се търсят в две посоки. 1. Първата е свързана с едно отдавна описано явление - неправилната замяна на думите пароними в речта. Причините за подобни замени може да са следните: А. Смесване на понятията, назовавани с различни думи, но сходни по звучене:
Б. Смесване на понятия от различни сфери на употреба:
В. Неразбиране на смисловите различия на словообразувателните елементи, от които са съставени думите пароними
Почти всички примери са от типа на паронимите с различен произход, които често се получават при заетите думи и фонетичното сходство е на случаен принцип. 2. Втората посока, в която се търсят обяснения на допусканите грешки, е пренасянето на социалния (най-често ежедневния) опит на комуниканта в професионалната сфера на фармацевта. А. Използването на понятия от бита като заместващи термините:
Б. Използването по езикова инерция на общосподелими езикови щампи от реклами, медии, изобщо от публичното пространство:
В немалко от случаите отново имаме паронимни замени поради факта, че често объркваните имена на известни марки звучат по сходен начин. Наименованията на марките често са думи от чужд произход, абревиатури или неологизми, които не означават нищо за пациента. При тях е много по-вероятно да се допусне грешка заради известния в чуждоезиковото обучение принцип, че запомнянето и възпроизвеждането на непознати думи, без да е основано върху разбиране на значението им, е много по-трудно и е свързано с много повече усилия, а пациентът няма време и мотивация да запомни адекватно наименования от друга професионална сфера, които няма да му бъдат от полза дълго време.
"Дефектни хора" ли са пациентите в смисъла, който влага Ъ. Гофман? Какво не им достига - мотивация или умения? Защо допускат подобно непрестижно речево поведение? Една от причините за паронимните замени е семантичната непрозрачност на термините за хората неспециалисти, която често води до случаи на т.нар народна етимология (например марката "Лакалут" се дешифрира като "плака луд"). По този начин термините "придобиват" смисъл за пациента и се запомнят по-лесно. Друга причина за подобно непрестижно речево поведение е, че то не се санкционира от обществото. А това води до липса на мотивация да се усъвършенстват уменията за общуване, да се овладеят схеми, чрез които да се избягват подобни неловки ситуации, да се отнасят към речта като към квалифицирана работа. Липсата на опит в подобен вид социално взаимодействие е неприемливо оправдание, доколкото всеки човек в живота си е пациент и се налага да си купува продукти на фармацевтиката. Социолозите твърдят, че в процеса на взаимодействието хората придобиват опит и си изработват схеми, които да им осигурят успешно общуване. Вероятно обаче това не е валидно за всички. Не всички са чувствителни към себепредставянето си чрез речта си, към адекватното си участие в конкретно социално взаимодействие. Вероятно социалната санкция не ги интересува, доколкото нямат желание да принадлежат към по-престижна обществена прослойка. Това са някои от възможните отговори.
БЕЛЕЖКИ 1. Всички примери са ексцерпирани от социалната мрежа Фейсбук - http://www.facebook.com/alexander.christov?v=feed&story_fbid=179828103994#/notes/nelko-nachev/biseri-ot-aptekite/181036117335 (19.11.2009). [обратно]
БИБЛИОГРАФИЯ Виденов 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката. София: Делфи, 2000. Хъдсън 1995: Хъдсън, Р. Д. Социолингвистика. Прев. от англ. Т. Богоева-Желязкова, М. К. Георгиева. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1995.
© Андреана Ефтимова
|