МОЖЕМ ЛИ ДА ОПИШЕМ ПРОСТРАНСТВОТО С ДУМИ И ЖЕСТОВЕ
(Анализ на фрагмент от постановката на Мариус Куркински “Дамата с кученцето”)

Андреана Ефтимова

web

Работата на езиковеда над театрален текст го поставя пред необходимостта да реши предварително проблема за типологията на този текст. Постановката “Дамата с кученцето” не е изградена по драматургичен текст, а по разкази на Чехов. Първият от тях не съдържа диалози, а разказ на една жена, в който се предава и чужда реч. Тази специфика усложнява задачата на актьора, който интерпретира писмен текст и го пригажда към правилата на устната реч и на “театралния” разказ.

И интуитивно можем да се ориентираме, че писаният и устният текст се различават и се строят по различни закони. Това дава на изследователите възможност да направят прецизирани и подробни класификации на текстовете. Ако се обърнем към една от типологиите на Г. Н. Иванова-Лукьянова, ще се съгласим с мнението, че понятието неподготвен текст е двусмислено: това е текст, предварително написан и после озвучен, или текст, подготвен за озвучаване, т.е. предварително прочетен и отрепетиран с обмисляне и заучаване на всички паралингвистични средства - паузи, интонация, жест и мимика. Очевидно е, че текстът, обект на нашето изследване, е второто, т.е. той принадлежи към неспонтанните текстове, “в основата на които лежи предимно писмената форма на речта”, към “всички текстове, в които писмената форма е първична, а звуковото въплъщение вторично и следователно между момента на създаването им и момента на озвучаването им лежи времеви интервал...” (Иванова-Лукьянова 1989: 109). И тъй като не поставяме под съмнение неспонтанността на устния текст (постановката в една своя част ни представя “репетиция” на театрална постановка), предлагаме хипотезата, че невербалните средства правят текста многозначен вместо по-очакваната роля - да го изясняват или дублират, само поставяйки акценти във вербалния текст. Те изпълняват функцията на “мнемонически катализатори”, но далеч по-значима е ролята им на структури, деконструиращи, подриващи отчетливостта на вербалния текст.

Освен на правилата на устната реч, актьорът подчинява текста и на правилата на театралната реч, следвайки една или друга сценично-постановъчна традиция. Рамката на репетицията е отпратка към Брехтовия театър.

Експериментална част на изследването

При първо гледане на спектакъла зрителят остава впечатлен от богатството на невербалните средства, използвани от актьора. За да се ориентираме, потърсихме опорните (ключовите) моменти в първия разказ за възприятието на зрителя. На 20 студенти предложихме запис на спектатъла и след това ги интервюирахме за онези моменти, които са им направили най-силно впечатление в първия разказ и ги помолихме приблизително да възстановят текста. Интересното е, че с по-голяма точност възстановиха невербалната му част и тя беше причината да запомнят вербалния текст. Важно е да се отбележи, че чистотата на експеримента е нарушена, доколкото предложихме на студентите не театрална постановка, а заснета телевизионна версия на театралната постановка. Присъствието на окото на камерата, плана на изображение и редица други особености на медията могат да променят акцентите в рецепцията като подчертаят, изпуснат невербален текст. Въпреки всичко изпускаме анализа на равнище текст-медия-реципиент, тъй като това би усложнило, удължило и отклонило изследването. Резултатите от интервюто открояват един откъс, който описва пространствени и архитектурни реалии, цитираме го по-долу не по възстановките на анкетираните лица, а по внимателно наблюдение и точно записани вербални и невербални сегменти. Отбелязаните думи показват, че са съпроводени и от невербално послание, чиято функция предстои да коментираме.

Пример 1:

спътникът ми беше в мнооого повишено настроение/

(повдига вежди, поглежда към публиката с досада и съмнение)

говореше страхотни глупости между нас казано//

(разперва ръце, ококорва очи и шари с поглед, клати глава встрани и поглежда надолу)

казваше моля ви се/ че не било лошо ако изведнъж пред нас се

(поглежда към публиката с отметната назад глава)

изпречи един така средновековен замък така/

(с ръце пред гърдите очертава стена)

разбирате ли с някакви така зъбчати кули/

(прави къщички с ръце и трикратно ги измества, за да създаде впечатление за много кули)

с някакви буууухали вътре така разбирате ли/

(прави кръгове пред очите си с ръце с допрени палец и показалец и вирнати нагоре пръсти и поглажда в две посоки)

с някакъв мъх така/

(няколко пъти с длани нагоре изпъва пръсти)

и ние така да се скрием в замъка от дъжда/

(едната ръка за миг пъхва под другата, която се оказва в ролята на навес, после сключва ръце пред стомаха си)

и най-накрая да ни убие гръм ей-такова нещо/ но ...

(изпъва ръцете си покрай тялото, а след това разперва ръка нагоре, изнася главата си напред и се ококорва).

Освен този пример определен брой анкетирани лица дадоха и други отговори, които имаме предвид при анализа на резултатите.

Благодарение на този експеримент конкретизирахме наблюденията си върху вербалните и невербалните средства, използвани в този откъс от постановката. Изхождаме от тезата, че именно невербалните средства са причината за открояването на точно този момент от текста.

Анализ

На първо място анализът показва, че употребените невербални средства в тези случаи са и индексни знакове, т.е. при тях е налице свързаност между означаващото и означаваното, “от гледна точка на психологията действието на индекса зависи от асоциациите по свързаност” (Якобсон 1983: 104) или, другояче изразено, връзката между означаващото и означаваното при индекса е на принципа на синекдохата или метонимията (Пърсова семантична класификация - цит. по Якобсон 1983: 103-104), и иконични знакове, при които е налице фактическо подобие между означаващото и означаваното. Как се получава това? Операцията, която извършва говорещият, се състои от дублиране на вербални и невербални знакове за един и същи десигнат, но е избран иконичен невербален знак като заместител на изпуснат вербален знак-синекдоха. Ето и примерите: замъкът е дублиран с жест на ръцете пред тялото, очертаващи стената, която огражда подобни постройки; зъбчатите кули са съпроводени с жестове на ръцете с допрени върхове на пръстите, имитиращи покриви; бухалите са синекдотично обозначени чрез очите - жестове на кръгове, описани пред очите на говорещия с ръце. Има и безспорно иконични жестове-знакове - виж синхронизиращите невербални сегменти на израза “някакъв мъх”. Нашата хипотеза беше за най-честотна употреба на иконични невербални знакове и отчасти тя беше оправдана, доколкото невербалните средства се оказаха икони на изпуснати вербални синекдохи. Подобни невербални знакове създават висока степен на разчетимост на текста.

Впечатляващо е обаче, че откъсът, в който фреквентността на иконичните невербални знакове е толкова висока, е конструкция, в която има чужда реч. Въпросът е дали тя запазва относителна автономност и дали анализираното изказване е полифонична реч или се движи по скалата към монофоничността? Именно невербалните знакове задават този проблем. Очевидно е, че актуалният говорещ е адресат в комуникативната ситуация на субстратното изказване (Влахова 2000: 26-29). Въпросът е обаче, тези невербални знакове употребени ли са от субстратния адресант в субстратната комуникативна ситуация или са оценка, собствена интерпретация на актуалния говорещ в актуалната комуникативна ситуация? Оттук зависи степента на полифоничност на речта. В този случай изказването се приближава като че ли до по-висока полифоничност, до запазване характеристиките на чуждата, препредаваната реч в разглежданата конструкция и до едно допълнително стилистично маркиране, изразяващо пародийното отношение на говорещия към казаното или самоокарикатуряване на самия говорещ. Тази самопародия на жената-разказвач с нейната наивност, глупост, суета, повърхностност и егоцентризъм се подсилва и от факта, че в ролята на жената е мъж-актьор, чийто хиперболизирани жестове, изразяващи женственост, са също пародийни. Всъщност невербалните средства водят до разколебаване на реципиента за това кой какво всъщност е казал и направил и кой е осменият, дали това е казано точно така.

В примера освен чрез невербалните средства намесата на говорещия е доста агресивна и вербално, доколкото в препредаваното изказване се вмъкват думи с фатична функция (“така”, “разбирате ли”), а въвеждащите авторски изказвания с коментарен характер насочват към склонност за интерпретация и оценка. В същото време в края на препредаваното изказване в полза на полифоничността е фактът, че да-изречението, свидетелстващо за наличието на подбуда, не е въведено с глагол за речев акт с илокутивна сила директив от субстратната комуникативна ситуация, т.е. до голяма степен е запазена спецификата на чуждото изказване.

“По този начин може да бъде постигнат стилистичен ефект на отчуждаване, на отстраняване, подобен на този, известен ни от Брехтовия театър, чиято цел е да възпрепятства пълната идентификация с описваната ситуация” (Влахова 2000: 34).

От примера се вижда, че е трудно да се определи “различният относителен дял и различното сцепление на чуждата реч в актуалното изказване” (Влахова 2000: 17), а отчитането на невербалните средства в устната реч прави тази задача по-трудна.

Изводи

Очевидно е, че текстът претърпява множество “метаморфози” в театъра. Невербалните средства променят степента на разчетимост на текста за зрителската рецепция, правят проблематични адресантите и адресатите на иронията, доколкото “местят” речта по скалата монофоничност-полифоничност, подсилват впечатлението за “разговорност”, разбирано като стилистична маркировка на текста като разговорен, дори снижен, с многото формални елипси. От всеки един извод могат да се извлекат големите проблеми за ролята на невербалните средства при възприемането на текста (от психолингвистична и семиотична гледна точка), при препредаването на чужда реч, при стилистичното кодиране на текста, при интерпретацията на писмен художествен текст (от психолингвистична и литературно-критическа гледна точка), при адаптацията на текста към “законите” на театъра в съвсем практически аспект.

БИБЛИОГРАФИЯ

Влахова 2000: Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. София: Сема РШ, 2000.

Иванова-Лукьянова 1989: Иванова-Лукьянова, Г. Н. Функциональный подход к изучению суперсегментной фонетики. // Проблемы структурной лингвистики 1985-1987. Москва: Наука, 1989, с. 103-120.

Якобсон 1983: Якобсон, Р. В поисках сущности языка. // Семиотика. Москва: Радуга, 1983, с. 102-118.

© Андреана Ефтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2005, № 9 (70)

Други публикации:
Езикът и литературата в епохата на глобализацията. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2003, с. 260-265.