АДМИРАТИВНО ЗА АДМИРАТИВА

Андреана Ефтимова

web

Той бил тук, адмиративът! Само че ние не сме забелязвали съществуването му около нас или просто не сме знаели, че го наричат така. Красимира Алексова ни предложи в книга неотдавна всичко за българския адмиратив - началото на научния интерес (Г. Вайганд) към него, основните концепции за граматичната същност на адмиратива. Освен изключителна информативност и прецизност този начален теоретичен преглед показва и научния диалог, дори спор, между учените езиковеди след Втората световна война. За нас е интересен сблъсъкът на различни гледни точки, следването или отхвърлянето на чужди лингвистични теории и традиции, разнообразието на предлаганите термини и на моделите на темпоралната и модалната система в българския език. Авторката на книгата представя схващанията на езиковедите от втората половина на миналия век, като след това ги повтаря „преведени“ според избрания в изследването теоретичен модел на Г. Герджиков и привежда критически мнения - свои и чужди.

Следващите части на книгата са посветени на решаването на различни проблеми около българския адмиратив.

Към формулиране на адмиративната семантика се пристъпва, след като са разгледани делитбени критерии и допълнителните нюанси на този тип употреби като част от адмиративното значение - възхищение, комплименти и похвали, положително или отрицателно отношение, негативна оценка на факта като възмущение, нежеланост и т.н.

Спецификата на адмиративното умозаключение се състои според К. Алексова в заключението „за опровергаването на предходните представи на говорещия на базата на констатация за разминаване на предварителните очаквания (незнание за съществуването на даден факт или противоположна на реалността представа) и реалното положение“ (с. 77). Това поражда и изненадата, емоционално-експресивната реакция на говорещия.

Една от най-интересните части на изследването е тази, посветена на възможните източници за пораждане на адмиративното значение, т.е. дали говорещият е достигнал до това заключение, защото е нямал познания, или заради погрешни представи, или заради погрешно подадена информация, или заради това, че не е осъзнато какво става, или заради неприсъствие в реалната ситуация в миналото.

Авторката разглежда многобройни примери, събрани от българската художествена литература и в собствения й корпус от текстове в интернет, класифицирани според това, дали са лично установени факти, или пък факти от чужда информация от неминалото или от миналото, когато говорещият е бил свидетел или не на реалния факт. Коментират се темпоралните прояви на адмиратива. Изключително интригуващ пример е рекламата в групата за адмиративни форми, при които пораждането на извод с изненада е от факти от неминалото, пряко (лично) установени от говорещия. Този пример доказва ползата от подобни изследвания в такива практически социални сфери на дейност, каквато е рекламата или пък обучението по български език, в което все повече внимание се отделя на медийните дискурси. (Реклама на в. „Сега“ на електронното табло върху сградата на кино „Орион“ в София, 2002: - Къде беше, сине? - Да си купя вестник „Сега“, тате. - Благодаря ти, Господи. Той не бил заблуден!)

Сега приятно архаично ни звучат думите на героите на Вазов с адмиративни употреби, които регистрират заблуда, неясно осъзнаване на природата на събитията, неточна преценка за тях на говорещия, който все пак в миналото е бил свидетел. (Тамара: И аз съм го любила! Аз съм страдала за него. [...] Асен: Как съм бил жесток към вас... (Ив. Вазов) Препоръчвам изследването на учители по българска литература, тъй като анализът на сцена от Вазова драма (с. 90-91) ни показва как една адмиративна употреба обозначава пълното преобръщане на предходни представи на героя за друг герой, за негови действия, за събития и т.н. и в този смисъл се явява индикатор и за промяна на действието, на взаимоотношенията между героите, на вътрешните убеждения и емоционалния свят на героите. (Контофре: [...] Забрави го съвсем, княгиньо, и продължавай да го мислиш за умрял. Той е недостоен, той бил недостоен за твоята любов. (Ив. Вазов) Не е случайно, че героят преповтаря същата констатация, но с умозаключителна адмиративна форма, което поставя акцент върху противоречието между минала и сегашна представа за героя в мнението на говорещия, поставя акцент чрез контактната позиция на удостоверителната и умозаключителната форма и върху разочарованието на говорещия, върху убеждаващото въздействие на думите му повече към княгинята в първото изречение и повече към себе си във второто. Тези наблюдения подкрепят мнението за потенциалните възможности за интерпретация на драматургичните произведения и доказват основателността и важността на една издигната през последните години теза за обучението по предметите български език и литература като единен съгласуван процес.

Следващата важна за езиковата практика и за езиковото обучение част от книгата, която разглежда адмиратива на фона на другите стилистично оцветени конклузивни употреби, очертава спецификата и относителната му стойност като частно значение на умозаключителния модус. Тази част се ангажира с наблюдения за възможностите за постигане на определен стилистичен ефект чрез едно граматично средство. Адмиративните употреби са богато нюансирани под влиянието на контекста и ситуацията. В анализа си авторката вероятно се опира на собствения си и на още няколко души езиков опит. На този опит е разчитала и при събирането на материали от разговорната реч, но при анализа като че ли този опит не е достатъчен. Би трябвало да се отчетат например езиковият опит и езиковата интуиция на представителна извадка от носителите на езика при интерпретацията на семантичната стойност на адмиратива. За да бъдат наблюденията върху допълнителните нюанси при изразяването на изненадващия факт по-пълни, по-обективни и по-съобразени с рецепцията на носителя на българския език като роден, би могло да се проведат серия от психолингвистични експерименти с цел да се сверят, потвърдят или отхвърлят някои наблюдения върху емоционално-експресивната оценка на разминаването между очаквано и действително състояние, между старо и ново знание; да се определи влиянието на контекста и неговата детерминативна роля при реализирането на отсенките на адмиративното значение. Ето по-типичните случаи, посочени в работата:

- Констатация за разминаването между очаквано и реално (Не знаех, че имало чужд човек);

- Положителна оценка на изненадата (бурно одобрение или възхищение) (У, какво хубаво било тука...);

- Негативна оценка (неприятна изненада, недоволство, негодувание, възмущение, съжаление, разочарование и страдание, иронично отношение) (Бравос бе, папурник! Бравос! Кой се е надявал, че в тая куфалница имало нещо! Че ти си бил цял търговец бе, диване! Цял джамбазин!)

Често ефектът от подобни иронични употреби преобръща значението на израза (вж. с. 104-105). „О, тук сме имали кавалери!“ - чух да казват едни момичета на излизане от кафене, като на вратата първи минаха техните придружители от мъжки пол. И всички ние бяхме убедени, че те имат предвид противоположния на кавалерството феномен.

По въпроса за изпадането на глагола съм в 3 л. ед. и мн. ч. в адмиративните форми изводите са два: много по-честотна е употребата на форми с изпаднал спомагателен глагол и те са много по-експресивни. Разгледани са адмиративните употреби със запазен и с изпуснат глагол съм заедно с цялата парадигма на умозаключителните форми и с другите конструкции със спомагателния глагол съм. Подчертават се разликите между преизказните и адмиративните форми.

Частта за темпоралните сфери на разпространение на адмиративните употреби ни уверява, че в плана на различните глаголни времена има такива прояви. Това е най-полезната част за преподавателите по български език, които създават у ученици и студенти умения за разпознаване на глаголните форми и за морфологичен анализ.

Основните типологични особености на адмиратива (в предпоследната глава) се извеждат от четиричленната организация на категорията модус на изказване на действието: „По отношение на българския език, който притежава категорията „модус на изказване на действието“, съдържаща четири грамеми - удостоверителен, умозаключителен, преизказен и недоверчив модус, адмиративът се реализира като една от стилистично оцветените употреби на умозаключителния модус“ (с. 151).

С последната част за интензификаторите в изказванията с адмиратив искрено се забавлявах. И тук впрочем също има място за психолингвистични изследвания. Те са възможни заради включването на примери от разговорната реч, с което като че ли се доказва преодоляването на една традиция в българското езикознание - за език да се смята само езикът на литературата, а в сериозните класически граматики разговорната реч да се пренебрегва. Това състояние на нещата вече е минало и за учебниците по български език. Към изненадата си от факта, че изразът майка му стара се смята за междуметие, прибавям задоволството от включването на просторечни изрази за негативна оценка, фразеологизирани глаголни изрази от типа моля ти се, я, виж ти, гледай го ти него и други интензификатори на означеното от адмиративните умозаключителни употреби учудване.

Всички тези наблюдения ще бъдат полезни за обучението по български език - при анализа на художествени произведения, на явления от разговорната реч, на жанровете (например аргументацията в есето се основава на умозаключения. Но емоционално-експресивните форми за изненада са неуместни, защото авторската комуникативна задача е да покаже осведоменост, убеденост, сигурност в тезата, която се лансира).

Очевидно е, че това е книга, предназначена най-вече за специалистите, които пишат учебници - методици, лингвисти, литературоведи, но и за тези, които ги четат - учителите. Тяхната задача е да представят на учениците по достъпен и премерен начин онова високонаучно знание, което Красимира Алексова ни предлага.

© Андреана Ефтимова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 2
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 2.