web

Искам
да съм масичка
на калдъръмен площад
с бяла покривка
и петно от цигари.
Да е пет.
И Шопен да звучи.
Искам да съм валс
без сандали.
Искам
да съм канал,
опрян в сградите
и да те поведа
към морето.
И магазинче
да съм,
във което
да влезеш,
заради маските
тъжни. И сини.
Искам да съм витрина.
Да спирам
очите ти с гълъби
и балкони замлъкнали.
Късно видяна посока,
бавна гондола
да съм.
Искам да те напълня
с мостове.
И песен за пет пари,
но безкрайна -
искам
да се случа на тебе.

И когато си тръгваш,
момчето на кея
да ти каже,
че съм те търсила.

© Жанета Станкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2006, № 9 (82)