Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОДРЕЖДАНЕ
web
В стая с двадесет и пет деца,
утихнали пред кротостта на думите,
лицето й в смугъл тен разказваше за друго.
Но не и за море.
...знание за тялото без болка.
Урокът с неизвестни предстоеше,
а сетне - с други хора - изпитът успешен.
Но в други часове.
И чудно как в онази стая
с двадесет и пет усмивки
никой нищо не разбра.
Понякога човешките неща
подреждат само две слова:
Живей и забрави!
Но друг път ще им каже
за това.
© Живка Симова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2006, № 3 (76)
|