 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОБРИЧКИЯТ ДЯДО
Капе сос, хвърчи пюрето...
Как така, не знам,
ставам целият в лекета,
седна ли да ям.
И отново, и отново
хокат ме отвред:
"Виж се бе, прасе такова!
Кой ще те пере?"
"Ставай! Няма да закусваш!
Махай се оттук!"
Само дядо ми съчувства.
Той и никой друг.
И за да не се ядосват
с мене всеки ден,
дядо взе да се лекьосва
повече от мен.
© Виктор Самуилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2004, № 5 (54)