* * *

web | Троянски поети

Както стадо овце мирно дреме,
Така мирно дремят в кутийката
Боговете предишни на огъня - кибритените клечки, с божествения горди огън.
Сухата капка на жълта главичка върху съчка
Та това е на праотците ужасът -
Дивият бог на пламъка, очите му скръбни
В буря от червени коси.
Падна мълния върху сламения покрив на къщата на отците,
Дъбът се разцепи и дими,
На жени и деца, на старци, на чернокоси моми
Косите им се развяваха -
Всички бягат в горите, крещейки, обръщайки се назад, вдигайки ръка към небето,
Направо в острите зъби на горските зверове, да ги хапят съскащи гадове,
Като обяд за всякаква летяща гадост.
Диво пламти пещерата:
Злато тук, зеленина и синева горят с езици пламък.
Пурпурен, със зла зеленина
На побеснели очи с червени ресници,
Богът на пламъка, нашляпан от женска вейка,
Размахва сопа чепата, изкарва си гнева на селото.
Съседите се нахвърлиха да грабят селото от пещерите си.
Копия и ножове, крясъци на войната!
Вик "С нас е бог!"
И всеки краде от бога
Сопа и дълги червени коси.
"Бог не е с нас!" - плачат в гората
Обитателите на пламтящото село.
Като вълк диво виел прадядото,
Гледайки как на пепел
Колибата става.
Само въглени горят и съскат.
Нищо повече няма, купчинка пепел.
Гледат с очи на вълци
От тъмнината. Плачи, жено!
Няма я вече колибата мила
С кожите, въдиците, копията
И месото на елените, прекрасно на вкус.
В горите побягна той пъргаво, спасявайки се.

А синовете "Ние сме с нас си!"
Запяха войнствени
И направиха кибритени клечки
Глуповати сякаш
И като че божествени
Покорили така мълнията
Затворили я натясно.
"Ние сме с нас си!" - запяха сурово те,
Все едно пред смъртта.
Да знаете, да ви е известно: "Ние сме с нас си!"
Направиха кибритени клечки -
На боговете питомно стадо,
Надвили на огъня божеството.
Тази победа е велика и страшна.
В огнището, в работата
Сведоха мълнията от небето.
Небе буреносно, пълно с облаци -
Първата кутийка кибритени клечки
За света тъй страшни.
Овцете на огъня в руно златно
Мирно лежат в кутийката.
А като пещерен лъв по-рано
Разкъсвали и гризели хората,
Тресейки грива златна.
А аз, алчен за победи,
Суров ще правя
На съдбата кибритените клечки,
Безопасните клечки на съдбата!
Съдбата ще запалвам,
Топнал в съдбата разума.
"Ние сме с нас си!" - Кибритени клечки на съдбата.
Клечки от участ, клечки на съдбата.
Кой на мен е другар?
Ще запалвам съдбата
Колкото ми дотрябва
За живота и смъртта.
Първата кутийка
Кибритени клечки на съдбата -
Ето я нà! Ето я!

© Велимир Хлебников
© Владимир Сабоурин - превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019