* * *

web | Троянски поети

Аз виждах юноша пророк
Надвесил се над стъклени коси на горски водопад
Където старите обрасли с мъх дървета стояха в сумрак като старци
И прехвърляха в ръце броениците от пълзящи растения.
Като стъклена пъпна връв летеше в пропастта верига
От стъклени майки и дъщери
Рожби на водопада, където майката на водата и децата си сменяха местата.
Долу реката шумеше.
Дърветата запълваха със свещите на своите клони
Празния обем на клисурата и като азбука на столетията се тълпяха канарите.
А камъните-великани бяха като рамената на горска дева
Под бялата вълна
Които свещеникът на голотата търсеше отвъд морето.
Той се закле да бъде Разин наопаки.
Нима отново ще хвърли в морето княжеската щерка? Противо-Разин бълнува.
Не! Не! Високите дървета са свидетели!
Със студена вълна покрил се
И научил езика и разума на живия студ
На другия свят, на леденото тяло
Нашият юноша пее:
"Сгоден с русалката на Зоргам
Навеки съм аз
Очовечавайки вълната.
Онзи направи девата свободна".
Дърветата шептяха езиците на столетията.

Лято - есен 1921

© Велимир Хлебников
© Владимир Сабоурин - превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019