|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕЗИ КЪМ ЛВ Владимир Сабоурин 1) "Литературен вестник" никога не е бил преобладаващо и определящо университетски вестник. Още от самото начало академията е движеща, но не контролираща сила на вестника. 2) В нито един момент от 25-годишната история на ЛВ не е имало пълно припокриване между сферите на литературата и академията. Точките на разминаване между литература и академия са били за вестника не по-малко важни и продуктивни от точките на среща. 3) ЛВ никога не е имал отчетлива йерархична структура на редакционната колегия. Колективният суверенитет на автономни редактори като негова отличителна черта неизменно го е отличавал през всички тези години от другите периодични издания за култура. 4) Колективният суверенитет на редакционната колегия на ЛВ никога не е копирал йерархичните структури на академията. Автономията на отделните редактори не е била функция на техните йерархични зависимости в сферата на академията. 5) "Литературен вестник" никога не е бил пряко и изцяло функция на 2-3 университетски катедри и тяхната специфична академична дейност. 6) Академията никога не е определяла чрез своите преки йерархични зависимости баланса на властта и разпределението на правомощията вътре във вестника. 7) "Литературен вестник" никога не се е управлявал от неявен център на властта извън вестника, разположен изцяло в сферата на академията и директно пренасящ йерархичната стълбица на взимането на решения от академията в литературата. Аз, долуподписаният, смятам, че настоящото състояние на "Литературен вестник" пряко нарушава както основополагащия принцип на нейерархичност, така и наложили се през годините практики и баланси на силите между литература и академия. Изхождайки от тези твърдения, призовавам в качеството си на дългогодишен сътрудник на ЛВ и академична фигура да се направят промени в редакционната колегия, които да възстановят баланса между академия и литература, основополагащ за "Литературен вестник". Владимир Сабоурин,
© Владимир Сабоурин |