РАБОТНИЦИ VI
(Падналият работник)

web

С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката
Теглеща те към скута на земята ти не си неин син
Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад
Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко
В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни
В безутешна градина на удоволствията було на мидас
Покриващо теб тенекиения човек на път към смарагдовия град оттласнат
От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце

Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг
На двигателно обездвижване но при запазено съзнание
Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е
Забранено без да знаеш че ти е забранено и си лишен
Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб
По пътя за дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане
На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ
Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане

Да избива в пустинята от петролния каптаж
И камъните да не стават хлябове.

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2015, № 11 (192)

Из предстоящото издание на стихосбирката на Владимир Сабоурин "Работникът и смъртта" (2016).