VS.
(ИЛИ АВТОРЪТ КАЗВА НАКРАЯ ЗА СЕБЕ СИ)

web | Останките на Троцки (93-17)

Аз, Владимир Сабоурин ида от ръждивата
Утроба в която майка ми ме донесе през водите
Изпъкналите ребра на шпангоутите бяха моята бебешка
Кошница в която бях пренесен вмирисан на окис и нефт
Майка ми влезе с мен деветмесечен в желязното туловище
След като по-рано свръх деветте установени ме бе носила
В себе си посинял от асфиксия бях насила изрязан от нея
Така тя продължи да ме носи в друга утроба миришеща
На окислен метал възпламеними фосили потеглил
От самото начало в последен курс за нарязване за скрап
Лудостта е тиха по улиците на града в който бях донесен
В предутринната дрезгавина той се пробужда свещенотрезв.

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017