ТАНКЕРЪТ

web | Останките на Троцки (93-17)

Ръждиво и златно морето и корабът

Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие от течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите и сънищата забравил уговорката с баща си
От радост че е победил и отсякъл бичата глава на океана

Океана и брега който е умирането

Това изплуване тази голота античното черно навирване идат
Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017