ДА ОПИШЕШ ТРАЕКТОРИЯ

web | Останките на Троцки (93-17)

И небето се вслушва в стъпките на отдалечаващите се звезди

Висенте Уидобро

§ 1
В белия шум
На реликтово лъчение
Червения тътен
На отдалечаваща се вселена

§ 2
Фарът който агонизира
Вдън годините
Колапс гравитационно привличане
Бавно завъртане въртяща се
Спираловидна галактика
В развилнели се далечини
Гмежта кръжаща
Около черна звезда
По-бързо от електрон
Размазан в облак
Около атомно ядро

§ 3
Но ти преодоля този страх
Отчасти вниква разумът в нещата
за да не бъде гмежта,
отчасти те издухва
некъв вихър
от гипсовата маска
на facies hippocratica на земята,
от гипсовата маска
на вцепеняването на забравата

§ 4
Някакъв вихър
копнежът по отнесеност и превращение
Единството от действителност и отнесеност
По протежение на времето
Павирано с изстиващи небесни тела

§ 5
Блясъкът на блаженството
Прави невидим
Само проблясването
Свидетелства за проява
На личностен афект
Различни модуси
На светлината и нейното
Движение корпускулярно
Или вълново е то
В крайна сметка
Кой ще ми каже

§ 6
В полупосребрено огледало
Частици и вълни
Точки и вибрации
Обратни вълни
И корпускули
Сенки пресичащи
Течащи огледала
В паяжина от дуалности

§ 7
Пъпля по зеленото или е червено
Сукно на билярдна маса
Или игрална или на академична
Аула гравитацията изкривява
Пространството и времето
В средата й представете си
Че Вселената е повърхността
На тази маса опитвате се
Да се движите по права линия
Класическия път между две точки
Марс навлиза в Стрелец
Небето се снишава продълговато
Като белезникав дирижабъл

§ 8
Стремя се да се движа
По права линия през пространство-времето
Но тъй като то е изкривено пътят
Под краката ми се оказва огънат
Крива от определен тип
Обобщение на понятието за права
В изкривените пространства
На Хилберт и Минковски

§ 9
Огъването на пространството
Означава, че гравитационните полета
Изкривяват по същия начин
Пътя на светлината идваща
От далечни звезди
Или от близката
Проксима Кентавър

§ 10
Тъй като гравитацията представлява
Привличане материята и енергията
Винаги изкривяват пространство-времето
Така че светлинните лъчи се огъват
Навътре един към друг накланяйки
Светлинните си конуси

§ 11
Времето е крушовидно
Един ден никой няма да се разхожда
По протежението му
Сингулярно изкривено
До сфера с нулев радиус

§ 12
Онова което мислим
За гравитационни сили
Всъщност е само израз на факта
Че пространство-времето е огънато
Самата гравитация оформя
Арената на която тегне и се изявява

§ 13
Масивно тяло изкривява
Пространство-времето огъвайки
Пътищата в своята околност
До светлинни криви
На крилете на неумели богове
От една вълна до друга
Разстоянията нарастват
Толкова бързо, че светлината
От далечни времена и пространства
Никога не стига до нас

§ 14
Долавям огъването
Увиснало в празното
Като внимателно измервам
Разстоянията например разстоянието
По обиколката на кръг на равна
Повърхност винаги е малко повече
От три пъти разстоянието през центъра
Всъщност точно толкова пъти
Колкото числото π

§ 15
Но като пресичам кръга около вдлъбнатината
В центъра на билярдната маса откривам
Че разстоянието през центъра се оказва
По-голямо от очакваното по-голямо
От една трета от разстоянието по обиколката
Ако вдлъбнатината е

§ 16
Достатъчно дълбока
Може да открия, че обиколката
Всъщност е по-къса от разстоянието
Напряко през центъра на кръга

§ 17
Но ти преодоля този страх
Отчасти вниква разумът в нещата
отчасти те издухва
некъв вихър
от гипсовата маска
на facies hippocratica на земята,
от гипсовата маска
на вцепеняването на забравата

§ 18
Някакъв вихър
копнежът по отнесеност и превращение
Единството от действителност и отнесеност
По протежение на времето
Павирано с изстиващи небесни тела

§ 19
Блясъкът на блаженството
Прави невидим
Само проблясването
Свидетелства за проява
На личностен афект
Различни модуси
На светлината и нейното
Движение корпускулярно
Или вълново е то
В крайна сметка
Кой ще ми каже

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017