ЧЕРНА РОЗА

web | Останките на Троцки (93-17)

Розы черные

Мандельштам

Буквалното тълкуване
Началото на всеки бунт
Аз роза в полето
Червоядини на дървояди
Пътеки на мравки
В кората на писанието
Дума по дума
Теологията на граматиката
Думата означава
Разкриването на цвета
В мига на разцъфването
[Не] срамните части на жена
Мистиката на буквата
Хипербатон сватба
На тетраграматона с народа
Оголени думи в стих
Виждаме отдалече само
Телодвиженията на танцуващите
Без да чуваме музиката
Шия сравнена с кула
Зъбите стадо овце
Този език удвоява
Една и съща дума
Смесване на дъх с дъх
Древен обичай запазен
До днес сред арабите
Ароматите доставяни
От Източните Индии
Аз роза в полето тук
Думата не е каква да е
Роза, а определен вид
Черна на цвят с шест
Венчелистчета т.е. църквата
Роза сред тръни
Любовта винаги е баща на доверието
Който не чувства това
Го има за чудо и лудост
Показване и скриване
Като детска игра на криеница
Всъщност разкриване на цвета
При разцъфване като розата
Която не се разкрива изцяло
В извивките на черупка от охлюв
Някои от тези думи
Не са лишени от мрак
Двете ти ненки козлета
Близнета шафран канела кимион
Какво са наистина женските срамотии
За тялото на една институция благодаря ти
Че настояваш да те обичам
Няма по-уместно нещо
От сравнението на красивите ненки
На Съпругата с козлета
Някаква неизповедима игривост
Вятър бягство на сенките
Следобед край голямата река
Мускусната торбичка
В съседство с ануса минало
Време във функция на бъдеще
И до днес при арабите
Радикалното добро ужасява
Не по-малко от радикалното зло
Който иска едновременно да обича
Истинно и да не ограничава
Любовта до едно-единствено нещо
Завистта занемяла пред съвършеното
Синове не по рождение или заслуги
А по щедрото проливане
На кръв бедрата
Порещи въздуха коремът ти
Като куп жито еднакво
Закръглен отвсякъде всеки
Ущърб запълван от зрънце
От корема преминавам
Към въздигането на ненките
Но да се сравнява с кула носът е
По-скоро неуместна епифонема
Говор на оборен от сън
Като мой брат сукал
От майка ми любовта
По-силна от смъртта
По-малката сестра
Която няма още ненки
Аз съм стена и
Гърдите ми кули
Изпълнени със светата свобода
Без респект пред нищо
Публично и тайно
След лудостта сме
Други вече осезанието
Става безчувствено
При пределни температури
Любовта е памет
Първото е последно
Последното е първо
Началото на любовта
В края на песен на песните
Няма преди и след това
Всичко е сега, всичко е сега
Все едно те виждам
За пръв път край люлките
Не съм чужденец роден
От майка си в онзи ден
Онзи час и място
Малка сестра с ненапъпили ненки
Аз съм стена и
Гърдите ми кули
В сянката на скута ти
Обичащ и обичан
Молещ да побързаш
Да дойдеш да се свети
Името ти да побързаш
Да потопиш в кръв и огън
Да съкрушиш и объркаш
Ти черна роза в полето сред тръни
Началото на всеки бунт

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017