BELLE EPOQUE. ПОЛИТИКОНОМИЧЕСКА ПОЕМА

web | Останките на Троцки (93-17)

Аз открих абстрактната същност
на капитала и на либидото.

Златомир Златанов Финеганю поет

1
Историята започва с откриването на огън на 16 август
2012 година по стачкуващи миньори в платинова мина
В Южноафриканската република. Те били въоръжени
С мачете и бухалки, полицията с автомати и пушки помпи
Открила огън, за да се защити от стачкуващите
С искане за увеличение на заплатите с цели 500 евро
(При което те щели да получават по 1000 евро на месец
С близо 600 лева повече от миньорите в България!)
При инцидента, при който полицията била принудена
Да открие огън, бяха убити 34 протестиращи.
След драмата акционерното дружество Lonmin Inc.
Със седалище в Лондон извличащо принадена стойност
Предложи разумно увеличение на заплатите с 75 евро. (Така
Възнаграждението на чернокожите миньори останало по-ниско
От средната заплата на трудещите се под земята в България.)
Така започва Капиталът през ХХІ век на Тома Пикети
Като повдига въпроса дали конфликтът между труда
И капитала е останал в миналото, с което вече няма
Да трябва да си имаме работа през една нова Belle Epoque
На красиви и летни (протестиращи) представители на средната класа
Твърде различни от грозните февруарски, тъпчещи електромери
Под какофоничния студ на сферите с наближаване на перихелия.

2
Но родените през 70-те и след това ще трябва да си имат все пак
Работа с миналото (те никога не са го напускали), което започна
С англосаксонската консервативна революция на Тачър и Рейгън
От 1979/80, срутването на реално съществувалия
Соц и глобализацията и дерегулация на финансовите
Пазари през 90-те (те не са започвали да мислят). Те
Ще трябва да разчитат повече на някакво наследено
Богатство отколкото на заработени доходи. Техният труд
Човешкият им капитал ще струва по-малко от наследената от тях
Съвкупност от нечовешки активи, притежавани и разменяни
На пазара, където се търгуват също така водата, морето, планините
Културните паметници и познанието под претекст, че частното им притежание
                                                                                                                      е по-ефикасно.
Те ще си имат работа с капитала като минало, което изяжда настоящето
Те ще са поколение на дребни рентиери, изпълнени с носталгия.

3
Растежът изравнява подобно на смъртта - но още приживе - прави
Хората по-равни (при равни други условия). Нека си представим
Например общество, в което всеки има средно по десет деца.
В подобен свят по правило би било по-добре да не разчиташ много
На наследство, тъй като във всяко поколение то ще се дели на десет.
В подобно общество наследството играе незначителна роля
И в повечето случаи по-реалистичният вариант е да разчиташ на труда си
И на собствените си спестявания в рамките на един трудов живот.
Аналогична картина получаваме, ако си представим общество, в което
Продуктивността на труда се удесеторява във всяко следващо поколение.
В подобен свят е по-добре да залагаш на приходи и спестявания
От собствен труд, доколкото натрупаните в миналото от родителите
Или дедите състояния (сумарният Маркс и сумарният Фройд!)
Ще са незначителни в сравнение с настоящите ти приходи.
По този начин демографският и икономически растеж намалява
Значението на натрупаните в миналото състояния и наследства. Растежът
Намалява бремето, с което миналото (нечовешката му сянка) тегне над настоящето.

4
Възпяването на растежа (както демографски, така и икономически)
Обединяваше по време на Студената война двете противостоящи си системи.
През Славните трийсет на Франция, годините на западногерманското
Икономическо чудо между края на 40-те и края на 60-те години Западът растеше
Реално, а Изтокът се хранеше с идеологически илюзии. След това и на Запад
Темповете на растеж намаляха, а на Изток се появи развитият социализъм
(Като дребнобуржоазно охолна преходна фаза към отложения за по-добри времена
                                                                                                                                          комунизъм).
Небивалият растеж след войната се оказа единствено по рода си историческо
Изключение, приближаващо към своя край през 90-те и първото десетилетие на новия
Век. През 2013-а Пикети констатира, че току-що сме напуснали тази необичайна фаза
И вече можем да хвърлим дезилюзиониран поглед назад (и напред) и да видим
ХХ век като време, в което икономическият растеж за първи път в историята
Става преживяна и впечатляваща реалност за всички, оставила след себе си
Илюзията, че социалният прогрес, осигурен от капитализма, е необратим процес
Произтичащ от неговата вътрешна същност, продукт на автономни пазарни
Механизми (Андрешко бе чувствителен селянин). Този единствен по рода си
Исторически опит ще се помни като края на капитала под формата на наследено
Богатство и прераждането му в труда, неговия враг. Поглеждайки дезилюзионирано Напред (и назад), виждаме завръщането на една нова Belle Epoque, време
На дребни рентиери, които наследяват едно поглъщащо настоящето минало.

5
Смътната вяра, че естеството на модерния икономически растеж фаворизира
Труда за сметка на наследения капитал е фантомна болка по една отминала
Реалност, която ни кара да привиждаме в настъпващия патримониално-
                                                                                                         рентиерски капитализъм
Нещо изцяло ново, копелето на баща си, докато всъщност той е завръщане на познато
                                                                                                                                    от ХІХ век минало
На слаб растеж, стагниращи заплати и ниски данъци върху капиталовите печалби.
Завръщането към една историческа фаза на слаб икономически ръст и особено
На нулев естествен прираст (в България отрицателен) по необходимост води до
Завръщане на рентиерския капитал, доколкото в стагниращи общества неминуемо
                                                                                                                                             нараства
Значението на натрупаните в миналото състояния. Най-слабо подготвени
За голямото завръщане на капитала са обществата, в които той сравнително наскоро
Под формата на грабеж бе трансфериран от държавна в частна собственост. (Той
Успешно закърпи разрива с Другите и с Властта, но ножицата остава заканително
                                                                                                                                             разперена)
Тук грабежът на първоначалното натрупване на капитала преминава непосредствено
в рента.

6
Натрупването и концентрирането на капитала следва от фундаменталното
За разбирането на началото на ХХІ век като една нова Belle Epoque неравенство r > g
Където r е възвращаемостта на инвестициите, а g е икономическият ръст. Тоест
Доходите от капитал изпреварват растежа и съответно натрупаното в миналото
                                                                                                                                             състояние
Дори и без наличие на трудови доходи се рекапитализира по-бързо от ръста на
                                                                                                                                            икономиката.
Неравенството r > g е историческа даденост в дългото време от Античността до Барока
Когато нормата на растеж не надвишава 0,1-0,2 % на годишна база, докато
                                                                                                                                             дългосрочната
Норма на възвращаемост на капитала (поземлената рента) възлиза на 4-5 %.
Индустриалната революция, по време на която растежът и рентата са съответно 1,5-1,6
И 5 процента не намалява съществено неравенството между r и g. След необичайната
                                                                                                                                             интермедия
На ХХ век с неговото шоково спадане на рентата и силен растеж навлизаме в епоха,
                                                                                                                                                         когато
Неравенството r > g отново ще се доближи до нива от ХІХ век, стимулирано
От изострянето на данъчната конкуренция между малки държави, стремящи се да
                                                                                                                                             реализират
Данъчния рай тук на земята (православните железници). По-бедните от тях са
                                                                                                респективно с по-ниски ставки
На корпоративния данък, оазиси на капитала насред запустението на бедността.
Логиката на r > g представя тенденцията на капитала да се превръща в рента, съдбата
На превръщането на предприемача в рентиер (още приживе или в следващото
                                                                                                                                 поколение).
Неравенството r > g описва картината на света на едно общество от рентиери.

7
Натрупването и концентрацията на капитала се благоприятства както от слабия растеж
Така и от високата норма на спестяване при стагниращо и застаряващо население
                                                                                                                                                (хоризонтът
На пенсионирането и желанието да оставиш наследство са сред възможните основания
За по-силно изразена склонност към спестяване). В едно застаряващо общество
Остаряват и натрупаните състояния, подлежащи на наследяване. Ако при подобна
                                                                                                                                         ситуация
Сравним богатството на живите с богатството на умиращите (към момента на смъртта
                                                                                                                                                им)
Ще видим, че през първото десетилетие на ХХІ век богатството на мъртвите надвишава
С над два пъти богатството на живите. Силното нарастване на богатството на
                                                                                                                                      остаряващите
И мъртвите автоматично следва от неравенството r > g и неговата кумулативна (и
Мултипликативна) логика. Да не забравяме, че това е логиката на рентиерството, в
                                                                                                                                        съгласие с която
Който на 20 или 30 години е имал свежи идеи, може на 40 или 50 спокойно вече да
                                                                                                                                  мине без тях
Насред своевременно настъпилата Belle Epoque на вазовски утехи и меланхолна
                                                                                                                                                красота.

8
Неутолима потребност на демократичните общества от пазарен тип е придаването
На смисъл на успеха, меритократичното легитимиране на победителите като заслужени
Народни артисти, царското им възнаграждаване като патриарси на морално оправдани
Заслуги. Техният култ обаче е гузен. Обектът сам създава своята епифания
В асимптотично медийно приближаване до заслугата да бъде себе си и да бъде
                                                                                                                                                успешен
(Това, което всички искаме, но само той постига. Затова го обичаме). Съответно
Въпросът за неговото подобаващо възнаграждаване е въпрос на морал и справедливост:
Ако не му отдадем заслуженото, антидемократично ще защитим привилегията
Да бъдеш нещо, без да си минал през пийпълметричното тестване и легитимация
                                                                                                                                                на успеха.
Затова неговото заслужено възнаграждаване в крайна сметка е крачка към повече
                                                                                                                  социална справедливост.

9
Няма съмнение, че на президента Шребер му се привижда навсякъде
Господин Шнайдер. Няма съмнение, че президент Шребер има само един враг.
Извън съмнение е също така параноята на фалическия дискурс и че някой
Винаги вече ще да е бил жестоко ебан. Освен това вече е станало очевидно
Че използваният речник остава доста абстрактен политикономически и либидинално
И че централното неравенство или уравнение r > g, както и процентните му изражения
В исторически план от Античността през Барока до 90-те години и първото десетилетие
На настоящия век по същество са лишени от всяка възможна поезия дори
В по-голяма степен от Брехтовата версификация на Комунистическия манифест
Която все още можеше да разчита на една остатъчна възвишеност от класово-борчески
                                                                                                                                                          тип.
Овакантеното й място заема статистическият агон на децили и персентили (още
Брехт установява, че става все по-трудно литературно да се описва и политически
Да се коригира един все по абстрактно-функционален свят). Тома Пикети
Статистически извежда и онагледява, че в новата Belle Epoque не един
Отчетливо видим елит противостои на останалото общество, а по-едри
                                                                                                                              и по-дребни
Децили и персентили се преплитат като свински черва в петно на Роршах
От все по-диверсифицирани и по-добре управлявани инвестиционни портфейли
(При 30 млрд. портфейл 100 млн. годишно разходи по управлението възлизат едва
                                                                                                                     на 0,3 % от капитала
А при залагане на десетки левове на футболен мач, от своя страна, имаш
Уникалната възможност да се консултираш с тъста си в случай на съмнение).
В заключение той допуска, че изследването му не се отличава с особено богата
                                                                                                                                        фантазия
Но призовава да се отнасяме сериозно и с размисъл към цифрите и паричните знаци
Дори с риск от неизбежния упрек в ресентимент, т.е. гледане в чуждото канче
В случая само една политикономия на тъгата и нейната сецесионна естетическа сянка.

10
Българската Belle Epoque започна с успешното приключване на 90-те
Въпросът както обикновено е защо Революциите се провалят и когато са успешни.
Мотото на Капиталът през ХХІ век е взето от Член първи на Декларацията за правата
На човека и гражданина от 1789 година. Визията на Пикети за Революцията обаче е
Пределно трезва (въпреки че изчисленията му със статистическа достоверност
                                                                                                                                      потвърждават
Лозунга Ние сме 99 % на движението Окупирай). Човекът обаче се интересува най-вече
                                                                                                                                             от данъците.
Френската революция например започва с отменянето на данъчните привилегии
На аристокрацията и въвеждането на данък наследство и данък дарение
Както и на система от публични регистри за деклариране на имуществото.
Нека припомним в тази връзка, че Българската социалистическа партия въведе
Плоския данък през 2008-а, оправдавайки се пред измъчения си както обикновено
Електорат с тогавашните си коалиционни партньори (първата Тройна коалиция)
За радост както на техните (на партньорите), така и на своите национално отговорни
                                                                                                                                          олигарси.
През същата година, когато се спука ипотечният сапунен мехур и у нас
Сергей Станишев, в качеството си тогава на премиер-министър с видима гордост
На комсомолски секретар, развиващ частен бизнес по Указ 56, честити
На (печелившите сред) сънародниците си първата капиталистическа криза, за разлика
                                                                                                                                             от онази
През зимата на 96/97-та, която била криза на Прехода. Председателят на БСП бе
                                                                                                                              видимо трогнат
Че този път не комунизъма, а капитализъма трябва да поеме политическата
                                                                                                                                     отговорност
Въпреки че от доста време капитализмът бяха винаги вече самите те. Belle Epoque
                                                                                                                                                започна
С PR кампанията около първото издание на Естествен роман (вж. сп. Егоист
От декември 99-та). След шестото му издание обществото вече бе узряло
За въвеждането на плоския данък. И ние пикахме срещу вятъра (да пикаеш
Срещу вятъра, пояснява Финеганю, означава да нямаш страх от Едип).
                                                                                                                        Фундаменталното
Неравенство r > g обяснява както провала на Революцията, така и красотата на Belle
                                                                                                                                                Epoque.

Епод (Открих тъгата в мола)

Щастието никога няма да е пълно
въпреки успеха на тъгата ми.
(Не всички момичета в мола
въпреки всичко ще бъдат любезни.)
Приятели, успехът на тъгата ми
бе малко непредизвестен.
(Обявявам сезона
за открит от мен.)
Откривам сезона
на тъгите на мола.

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017