АНГЕЛЪТ УНИЩОЖИТЕЛ В ПРОВИНЦИЯТА

web | Останките на Троцки (93-17)

Беше ангелът
Строг сладникав мъжествен
Свършваше като мъж казваше
Че сега иска да свърши нареждаше
Да не свършвам

Сивото е цветът
На фона на снимките
Малко след полунощ
След като ни съблекат голи
Облени в ослепителна светлина
Застинали само леко помръдваме
С палците на ръцете

Мислите, че всичко е минало
Отминала ви е тази чаша но
Погледът се връща обратно
И вижда това, което не искате
Което ви беше спестено Но сега
Го виждате в цялата му чернота
Мангалска негърска чифутска
Гмеж от рязани пишки
Край на мирния преход
Ето го кура ми

Лицето ти има очи
Отварят се бързо движение
При сънуване сълза от нищото
Дарена на мене

Постепенно се вцепеняваше
Ръцете ти ставаха непоносимо тежки
Вкопчвах се в отпор в момчешките гърди
Ударите се стоварваха с неумолимостта
На неорганичното щорите с бели пвц ламели бялата
Алуминиева дограма сиво лице на сателитна антена
Плетеница от интернет кабели резервоари
За вода наредени на лафет тъпоноси торпеда
Логото на застраховател високо горе
На показ калкан на панелка амбразурите
На тоалетни шкафче за баня подгизнала мазилка самотен
Допотопен капещ кран на чешма бялата
Алуминиева дограма щорите с бели ламели

После казваше да мина отзад (мини отзад)
Казваше Така обичам да минеш отзад след като свърша отгоре
Изправяше се и минавах под краката които не смеех да докосна (не сваляше обувките)
Момичетата от кралю-порталю чукай ме искам да свършиш в мен да го изпразниш целия
Да напълниш устата ми със сперма Искаш да свършиш в устата ми нали

На тази земя дължа орела и змията опунцията бунта
По-брутална по-властна от опиатите на фармакопеята
На капитала от култа на мандрагората на балканите поникваща
Под бесилото където свършваш в мига на асфиксията
В тъмнината на коренището спори образи сънища
Бракосъчетания на тичинки и пчели на човек и растение
Центрофуги на фармацевтични фабрики цъфнали кърваво опунции
Бащата и майката също трябва да станат едно

Преход на ежедневния навик: делника
На прилежно търпеливо блудство съвместен
Разбор на избрани сцени от световното порнографско наследство
Преход сега и тук към празничния ексцес внезапно превключване между
Отдалечени зъбни колела камшичен удар надлъж
През гърдите корема слабините от изкуствените райове
Към амок срещу наместниците на княза на този свят от двуръчния трион
Антидепресанти седативи отчаяното скърцане на рамената на везната
Щом спреш да дърпаш въжето противникът полита по гръб съпротивата е
Само разход на сили в посока зададена от него (веднага след края
На сватбения танц крилата на термитите окапват) към корените
Плъзващи разцъфващи цветове в кръвта растителни и животински сокове се
Смесват в нови молекули победен марш на розата на рая бунта срещу
Същинската опасност на съня без сънища буржоазно грамофонче бел де жур
Градинското джудже сестра на зелената змия coatl xoxouhqui

Покана от Рибентроп: Йоахим бе нацистки ангел пейот малък
Кактус кръстен на преподобния уилямс Lophophora williamsii ад хок
Надрусване скритата болка на властта над голите тела и живот изплува
Пробив в свръхзвуковата стена критическа точка в термодинамиката
Не нарастване гола изненада не е ясно защо на едно еротично изживяване
Трябва да се приписва по-голяма вдъхновяваща сила отколкото
На едно мистично озарение или една политическа декларация
(Нека само споменем, че мексиканските дроги не еротизират)
Нощно бродене между село в покрайнините и главна пътна артерия
Сред кактусови полета няма луна няма такси употребата на кактуса
Изисква първо да бъде отрязана връхната му част спечена кал
С дълбок коловоз връхната част да се изсуши сиви лишеи изгорял

Къпинак при особени обстоятелства може да бъде погълната
Свежа огромно рекламно пано от изкорубен шперплат
Възпяващо продукт на някаква чужда цивилизация седем мъже
Сядат в кръг предпочитам глада пред ножа на касапа пълна кошница
С пейотени пъпки трезорите на вечността се отварят от служители
На отдавна споминал се шеф кошницата обикаля в посока, обратна
На часовниковата стрелка очите бели без зеници как служителят
Може да знае какво се случва в главата на мъртвия бос обикалят
Още две кошници, пълни със сушени плодове и месо трудът
Е надежда навлизаме по-дълбоко в ландшафта нямащ друга
Работа освен спокойно да очаква изчезването на човека
Накрая всички пият много вода моят радиус стига и опира

В студените вече кебапчета засилващото се изсъхване на устата
Усмивката се втвърдява в болезнена гипсова маска А нейната
Допирателна се докосва До окръжността в точката Нашата собствена
Вечност само един тангенциален миг спрямо вечността на Бога крайната
Цел е да навлязат в състояние на необикновена реалност не е ясно
Защо на едно еротично изживяване трябва да се придава
По-голяма вдъхновяваща сила отколкото на едно мистично
Озарение или една политическа декларация някои по-чувствителни
Натури могат да навлязат в това състояние, дори ако само седят близо
До кактуса нека само припомним за мексиканските дроги
Че не еротизират небето се отваря като цъфнал цвят

Анархия архето на единия бог нещата са малко по-деликатни
Чиракът с повишено внимание кръжи човек птица с издължена човка
Скоро след конкистата първите процеси срещу лица имали това общение
Аз жрец на черно слънчево божество на могъщия черен член на слънцето
Казва Блейк определена трезвост на помещението е добре дошла нека се избягва
Общението на ветровити мръсни или тъмни места в компания на порицаващи
Нека не се прави и само защото се събират демони мястото където гестапо
Съхраняваше документите конфискувани след атентата
Жрец на слънчевия черен бог анархия и монотеизъм затваряне
На котката изключване на телефоните при преминаването на самолети
Рибките в аквариума потреперват потапят се на дъното

По-близо до земята изгарящо упражнение чиито пламъци
Осветяват арканума шумоленето на ресните на вратата
Анархистично излагане на показ на facies hypocritica на политиката
Мирише на пот кръв тютюн конски косми евтино розово масло
Кой може да каже какво се случва в конюшните голата маска
На властта безизразност на лика на суверена ориенталските
Ресни на вратата наежват зърната на гърдите мадам влиза димът транс
Формира човека дава му сила премества го от тялото посечен в помийните
Ями на Рим Духовното зрение се отваря изгубваш се безименен
Насечен на части заедно с екскрементите на Града силата придобита
От дима е личен съюзник изумление пред нищото лайната са също
Земя спадат подобно на златото към превращенията наричат я умито
Т.е. малък дим фундаментален монизъм на анархията зеленият сок
На сукулентите стичащ се по нажежения скат
На животинското дъно авторитет и анархия

Димът отвежда човека там където е приятелят всъщност
Ако собствените ти черти се проявят в този миг ти си загубен
Защото всички биха узнали в същия този миг върховното ти
Самозванство търсене на хора в лабиринта през свят на геометрична
Красота в тишина лишена от ехо светлина лишена от сянка птица
Не прелита умираш мерзко в състояние на открит бунт дръзки
Жени изграждащи месианската ос сокът на сукулентите
Стичащ се по нажежения скат в сърцето на властта
Анархия и монотеизъм

Беше възвишено (надхвърляше способността ми за желание)
Не позволяваше да казвам, че я обичам безпомощно повтарях
Че я желая искам да я чукам да й го туря в сладката пичица
Да я наеба здраво пълна обиколка (революция) през анорганиката щорите
С бели пвц ламели бялата алуминиева дограма сателитна чиния
Този път вгръб с всички ребра на показ
Плетеница от интернет кабели резервоари
За вода като наредени на лафет учебни торпеда взривяващи се
В майчината утроба на курск логото на застраховател високо
Горе пак калкан на панелка амбразурите
На тоалетни шкафче за баня подгизнала мазилка самотен
Допотопен капещ кран на чешма алуминиева дограма
Щорите с белите пвц ламели тиха светлина
Върху восъчни стъпала на покойник

Толкова те обичам и аз те обичам ацтекска маска
Разтеглена в усмивка малката смърт на сърцата
В пастта на слънцето зъбатата жаба хайде
Сладичко лапай кура на батко си беше
Ангелът строг сладникав мъжествен
Свършваше като мъж казваше
Че сега иска да свърши нареждаше
Да не свършвам

© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017