ГОРИ, ГОРИ, ОГЪНЧЕ

Веселин Веселинов

web

В памет на Пламен Горанов

Както предрекох през януари, пак до писане се опря. Напразни излязоха надеждите на многострадалния читател - щото само държавата можеше да му спести четенето. Надежда всяка оставете... Всичко което предполагах в "С отвращение" се сбъдна в тихата епопея "здравни вноски".

Резултати: нито аз, нито някой от познатите ми получи отговор от НАП. Вместо отговор съществува това:

Справката е отговор - подадените молби са били излишен кахър и разход. Прибавени са нови месеци на неплащане, отворена е нова година. Това не е само моето настоящо "състояние", но най-крещящият пример иде от сестра ми - тя, бидейки почти перманентно в НАП по всякакви "дела", проверява редовно "развитието" на молбата на дъщеря си, живееща в Англия. За разлика от мен, племенницата ми е подавала молба и декларация "както се полага", тоест, лично, на крака, по време на коледната си ваканция. Нейното положение е по-любопитно от моето, щото тя легално живее в Лондон и по правилата на ЕС... вълци ги яли правилата на ЕС, нейната справка в НАП е идентична с моята, личното подаване на документи е дало същият резултат като моето пощенско. Та сестра ми пита на гишето... през февруари на любопитната опашка е предоставен отговор, че няма данни засега, вероятно още не са обработени молбите. Преди седмица отговорът е "Ама стига сте ме питали все едно и също. Никой нищо няма да търси и събира, това е." Този отговор подлежи на коментар - нито закон е променян или отменян, нито има официално съобщение на НАП, че в сила е неприлагане на закона, нито думите на чиновника са подкрепени с хартия и печат. Впрочем част от занимавките на сестра ми с НАП се дължат на това, че те не признават валидността на издадени от самите тях документи, така че... Чиновникът може да казва каквото му скимне, а по-горе е справката от тяхната система, която казва обратното на хвърчащите думи. Оставаме нарушители и длъжници, "престъплението" расте месец след месец, това е резултатът.

Но се случиха много неща след януари и на техния фон може би е неприлично да занимавам публиката с периферен проблем? Сметките за ток, протестите на улицата, оставката на правителството... е, то белята е, че кризата е всеобхватна и където и да се докоснеш, все същото излиза. Именно според горната илюстрация - батак във всичко, не знаеш откъде да започнеш, кое е по-важно и кое не толкова. За това протестиращите стигнаха до искания за радикална промяна на цялата система, нова конституция, търсене на отговорност от политици и отказ от всички съществуващи партии. А уж тръгнаха от сметките за ток... и аз уж тръгвам от здравните сметки - и стигам до пълна солидарност с протестиращите. Които, за моя най-голяма изненада, успяха за около ден да съставят 28 точки искания - според мен напълно правилни, жалко само, че не мога да се присъединя физически и трябва да го правя задочно. Аз съм с протестиращите, защото държавата не само ме прави длъжник и престъпник, но ми и казва, че все едно нищо няма. Дори изпълнявайки възмутителни предписания, пак не мога да удовлетворя изискванията на държавата - тя не желае да третира гражданите си като изправни. Кризата е толкова дълбока, че единственото което може засега да се направи, е да се отрече статуквото и да му се потърси отговорност - определянето на искания е първа стъпка, втората е предлагане на решения, които в българския случай опират до стратегическа дългосрочна национална програма. На улицата вероятно не е по силите да я измисли ей така, но на улицата има хора които може и да я направят. Те са засега неизвестни, само хипотеза. Но на мен и протест ми стига за момента - просто повече така не може, както през 1989-а и 1990-а. Протестиращите бяха и са осмивани и обвинявани, че са "тълпа", че не знаят какво искат, че искат "социалистически, анархистически, и невъзможни" неща, че са "манипулирани", че служат "някому" срещу парици - но кому?, че са "професионални протестиращи" - тоест лумпени, и че са нечестни - "ама нали уж срещу сметките за ток излязохте, пък сега - нова конституция. Гиди лъжци с лъжци." Точно същата бе реакцията на статуквото и през 1989-90-а. И по същия монолитен начин - политици, медии, придворен интелектуален слугинаж, профсъюзи, ОФ-то - днес НПО-та... Само че кой докара страната до криза и изкара хората на протести? Не ще да е "мат'ряла"... Пламен Горанов е "мат'рял"... за статуквото, самозапалванията - вече 6 - са някаква дива приумица... "лош пример", безотговорност... Нищо чудно да кажат, че са и платени самозапалващите си... а аз си спомням будистките монаси в Индокитай през 1970-те, Ян Палах и слабо известния му предшественик - или следващ - в Чехословакия 1968-а. Драстични протести не са приумици... ситуацията е трагична, опряло е не до кокал, а отвъд.

В криза се опира до достойнство, солидарност, саможертва. И до програма. На българското статукво му липсват тези качества. За това е смешно да се обвиняват протестиращите, че не знаят какво искат или че искат невъзможното, или че са непоследователни. Посланието на статуквото е "улицата е анархия", тя няма капацитет да предложи нещо смислено. "Не бива, не трябва, не може". А "елитът" бива, трябва, и може. Никакво гражданско участие - едни некадърници. Ние сме можещите, знаещите, кадърните. Да-а-а... В последните два месеца всеки зае мястото си - добре е да се изброят враговете на народа, хората, гражданите, електората, обществото, суверена - както щете.

1. "Елит". Къде в конституцията има такава група, класа, прослойка, както щете я наречете, която е определена да управлява? Която единствено "може, умее, и трябва" да управлява? В коя конституция изобщо има такава категория? Добре, в комунистическите има... но извън тях? Над 20 години и не само в България се борави с този термин сякаш е легитимен. Легитимен е в средновековието - когато няма конституции. Но аристокрацията, за разлика от "елита" има не само права, но и задължения... преки и директни. А "елитът" няма такива към обществото. В момент на криза - глад примерно - феодалът трябва да изхрани гладните. Не го ли направи, излизат топорите. Но елитът днес не приема отговорност за другите - дойде ли зор, оправяйте се сами, нали всички сме равни? А като сме равни, какъв "елит"?

2. Политическите партии нямат никакъв авторитет в България. Благодарение на делата им. На базата на какво политиците "могат, умеят, и трябва" да управляват? Нито една партия и нито един индивидуален политик не предлага стратегическа програма. Иван Костов стигна до "анализ" на миналото - но този анализ е болезнено познат на всеки по собствения му гръб. Не миналото е на дневен ред днес, а бъдещето. Щом партиите не могат да предложат нищо, те не са никакъв "елит", никакви можещи, с нищо не са по-добри от улицата - програмната им импотентност води до отричането им. За това и хората не ги искат съвкупно. Партиите са негативни към протестите и единствената им цел е да добутат до избори. Не за доброто на страната - ако беше, все някаква програма щеше да се предложи - а за собствените си джобове. В момента само такъв политик може да извирее: имащ достойнството да предложи конкретна програма, съобразена с исканията на хората, и имащ смелостта да приеме, че така си прави политическо харакири в името на нацията и държавата. Няма такъв... "големите ташаци" - че ми е омръзнало да чета УЛИЧНИЯ испански в български превод "топки", уж представящ "качество" - Б.Б. дрънна оставка при първия повей... "елит"... Служебното правителство е ясно, че не важи. Никой за нищо не носи отговорност, никой нищо не може да направи - по конституционни правила. И като видях едно име в туй служебно правителство, моментално ми дойдоха на акъла две неща... първото е парчето на Милена "директор на водопад", второто - че във всяко правителство в "прехода" имаше поне един, когото познавам. Ужас... опитът ме прави силно скептичен. Юлиан Попов е единственият от целия "елит", който употреби словосъчетанието "стратегическа програма" - в тесен смисъл и негативно: че в туризма нямало такава. В личния си блог същият е посветил пет реда на събитията в последните два месеца - без капка симпатия към "улицата" - един от най-кратките му коментари изобщо, опасно лаконичен, когато се сравни примерно със съобщения за пристигане в Полша или ски-състезание на сина му. А хората поискаха ПРОГРАМНО правителство - не кьор фишек "служебно". Но не... политиците ясно се обявиха против страната и населението. Включая най-отровните влечуги - Атака и ВМРО, които неспособни да измислят каквото и да е, опитаха да имитират улицата. Нито една политическа "сила" не се почувства достатъчно смела да се срещне директно с "улицата". Не че им трябва да го правят... на "елита" му стигат интервюта, Шератон, и циганския фактор за "електорат".

3. Медии. Оплюването и освиркването на "улицата" няма край. Не е това ролята на журналистиката, не е това социалната й роля - в момент на криза хората бяха обявени за луди, а "елитът" - че трябва да си стои отгоре. Съответно, да прави каквото си ще... след като трябва да си стои. Толкова недостоен журнализъм отдавна не бях виждал. Но... разбираемо... медиите се идентифицират с "елита", те са гласа му. Те са против хората - интересно, на кой клиент се надяват за собствения си хляб тогава? Дори приличният вестник "Сега" не намери сили за симпатия към протестиращите, и там негативно-подигравателен тон... интересно отношение към... читателите си. Но медиите май пропуснаха да отчетат времето - нямат те монопол върху новините, има си алтернативни средства за информация и гадният опит да не се съобщи за Пламен Горанов например удари на камък. Научихме начаса. А вестници може и хич да не купуваме... следва отказ от телевизията, малко по-труден, но възможен.

4. Фантастиката "НПО". За съжаление, под тази абревиатура се крие огромен буламач - от чисто граждански организации с конкретни каузи, до комерсиалните балони от "специалисти". Пълно е с "центрове", "институти" и пр., където шават костюмирани "експерти" - популярно и презрително наричани "соросчета". Според титлата "НПО" излиза, че са "граждански" организации, безкористни, и може би опериращи безплатно за обществена полза? Нищо подобно - това са паразитни образувания, винаги близо до властта и лапащи бюджетни пари. Не знам какво са "произвели" освен интервюта, но знам какво не са произвели - стратегически програми. Противно на имената на "институтите" и "центровете". Но имат голям дял в създаване на кризата, понеже обслужват властта... без обаче да носят никаква отговорност пред никого, понеже те не са носители на власт. Тези паразити са пълни със социолози, политолози и икономисти. Те отдавна не се занимават с това, което уж дефинира науките им - от тях не идат фундаментални изследвания и предложения. От тях идат плоски коментари и обслужваща политическа дейност. Съответно, никакви ги нямаше и няма в кризисния момент - тоест, имаше ги в интервюта. Но какви "специалисти" са, да речем, Андрей Райчев и Евгений Дайнов, след като отдавна коментарите им са на нивото - и интелектуално, и вербално - на махленски пияница? Те, разбира се, нямат никаква симпатия към протестиращите, тоест, към проблемите на обществото, нямат предложения, дори не се занимават с изследване на ситуацията - та пак, с какво "елитът" показва компетентност? Как е "можещ", та по-различен от "улицата"? Не е... и затова стои срещу обществото, да си пази кокала... но обществената полза е нула. Това са днешните аналози на келнерите в комунистическа България - самообслужването е за предпочитане, бърка в джоба по-малко и не дразни толкова.

5. Правната система. Полиция, прокуратура, съд. Те нямат обществен авторитет, знае се добре защо. А по дефиниция, не могат да застанат на страната на улични безредици, поради нарушаването на реда. Е, ако имаше ред... Но при такава обществена криза се предполага правната система да заеме друга, а не обичайната си позиция. В българския случай - да направи първи стъпки не към възстановяване, а към изграждане на обществено доверие и авторитет. Не го направиха - само доказаха за сетен път собствената си излишност. От тази страна дойдоха две съобщения. Едното е нелепицата прокуратурата да прави предложение за намаляване цените на тока, което министърът на енергетиката в оставка отхвърли поради незаконосъобразност. Кой с какво се занимава и от какво разбира в тази пародия на държава? Показателно е обаче елементарното хващане на прокуратурата в... незнание на закона. Не може тоя "елит" нещо... не знае, не умее... А от другите "професионалисти" дойде вест, че и те можело да излязат на протест. От една страна, това е логично, поради вроденото отвращение към работа у мильовците. Биенето на граждани все пак е работа... но другата страна според мен бе истински важната - това бе напомняне на статуквото, че ченгетата не бива да се пипат. Мисля, че статуквото чу добре и откликна. Правната система просто декларира, че не е с населението. Не е с конституционния суверен - против него е. Което също така означава, че без полиция, прокуратура и съд няма да е по-зле.

6. Организираната религия. БПЦ имаше уникален шанс - нов патриарх, избран в разгара на обществена криза. Съвсем хипотетично църквата имаше възможност да започне да гради обществено доверие, което отдавна е загубила. БПЦ неведнъж е заявявала, че не се бърка в светския живот, но обществена криза е и морален въпрос и църквата не може току-така да стои отстрани. Условията бяха благоприятни - сравнително бързо и безконфликтно избран патриарх с прилична биография. При условие на пълно недоверие към политическите фигури можеше той да поиска и оглави програмно правителство - неутрална фигура, представяща морална, а не политическа позиция. Но новият патриарх побърза да декларира мястото на БПЦ в обществото - срещу населението, или паството си, ако щете. Дори куртоазна симпатия към протестиращите не бе изразена, камо ли да бъдат "посетени" и да речем окуражени и благословени. Но се затича попът да целува скута на бившия министър-председател, страдащ от заболяването на всички български бандюги при зор. Главният мюфтия също не падна по-долу от патриарха. От това по-ясна декларация? Скоро след това бе избран нов папа, който моментално отправи съвсем различни послания. Може да се жестове само, но са насочени към хората, не срещу тях. Изобщо, какво е направила БПЦ за обществото в последните 70 години? Тя е вторият най-голям собственик след държавата в България, а някой да е чул да се занимава с благотворителност? Да е направила болница или училище? Е, чухме, че някаква пловдивска църква не може да си плати сметката за тока и съответно и отрязаха жицата... но може ли някой да съчувства? И защо, след като организираната религия е обърнала гръб на обществото.

7. Профсъюзите. Никога не съм се интересувал от тях, бидейки "дясно ориентиран". На запад обаче профсъюзите участват активно в дни на протести - зад табелата "солидарност" обикновено се крият чисто техни си користни интереси, но все пак участват на страната на "улицата". Нищо такова от българските профсъюзи. Впоследствие се опитаха да "яхнат" протестите, ама така срамежливо - без самите те да излизат, отстрани. Но кого представляват българските профсъюзи? Имат ли изобщо членове в чисто частния сектор? Имам чувството, че членската им маса е единствено в държавния сектор и преимуществено от "бели якички" - чиновници, учители, медицински персонал. И "сините якички" са концентрирани в специализирани отрасли - жп транспорт, примерно. Много близо до държавното статукво... в симбиоза с него по-скоро. Никакви програмни предложения не идат от профсъюзите - и как да идат? Нали и те хрантутят "експерти"... един от тях го четох в почуда: капацитет по енергетика бил и "експертно" това му роди главата - електрокомпаниите наемали некомпетентни хора за инкасатори и в това бил проблемът със сметките. Щото едно време имало подготвени и опитни инкасатори, които само като наближели електромер и веднага разбирали дали отчита правилно, или не. По мирис ли, по какви чудни признаци установявали, не разбрах... съвсем неграмотно съм виждал инкасатор в действие - гледа и записва какво показва уреда, нищо не "усеща още с приближаването" и не дай, Боже, да го хвана да ми отчита консумация "на око"... в Канада. Експерт... "елит"... "професионалист"... Профсъюзите нито има какво да предложат на обществото, нито искат да предлагат. "Солидарност" ни се яде, ни се пие...

8. Бюрокрацията. Медиите мимоходом съобщиха, че бюрократите "обръщали палачинката" и започнали да вадят кирливи ризи на падналото правителство от раклите си. От това можело да се заключи, че бюрокрацията търси новия господар и лоялността към стария приключила. Неправилно е да се мисли, че бюрокрацията е лоялна към политиците - тя е лоялна единствено към себе си, и осъзнаваща неизбежната обществена нужда от бюрократичен механизъм, тя просто държи и държавата, и населението в шах. Документи може да се вадят и да не се вадят, може да се тълкуват и тъй, и инак - морето от хартия е безкрайно. Улицата е обвинена в желание да отведе страната в хаос, но бюрокрацията е постоянен създател на хаос, в който оперира и пази интересите си най-успешно. Примерът, с който започнах, е пример за хаос - има нечитав закон, има тъпанарско и невъзможно за изпълнение формално изискване, но се оказва, че и никакво значение нямали. И както няма значение, така и законът си е в сила и отчитането на "нарушение" продължава. Утре може да се постъпи... според каквото им скимне. Перманентна е несигурността за гражданина, когато бюрократ дърпа конците. Без да носи никаква отговорност - той, уж, е само изпълнител. Против интереса на бюрокрацията са исканията на протестиращите - те всъщност са заплаха... и съответно бюрокрацията даже няма нужда да заявява, че е против улицата. Тя винаги е. Най-малкото затова, че в България най-големият и сигурен работодател е държавата. Само там е сигурно, че заплата ще се получи. Бюрокрацията съответно манипулира цялото общество, идентифицира се с "елита" и много бързо може да докаже, че без нея не може. Обаче българската бюрокрация не прави именно това, за което е създадена - да ОБСЛУЖВА обществото ('public servant' е със сигурност обидна дума за български бюрократ - как така "слуга"). От нея не толкова фундаментални програми се очакват, колкото малки функционални такива - но не ги прави и няма да ги направи. Защото функционалната система на обслужване реже възможностите й за манипулиране - българската бюрокрация твърдо и неотклонно е срещу обществото. Дори и когато заплатите й са ниски и не може да си плаща тока.

9. Интелектуалците. Към тях прибавям артистичния свят. Ни дума, ни вопъл, ни стон... Къде изведнъж изчезнаха тия, дето над 20 години оплакваха "избухването на цирея", "геноцида над народа" и пр., и пр.? Народа на улицата, а ни един "ентелектуал" даже и солидарност не изказва. Освиркване на протестиращите се появи обаче... Интелектуалците отново се определиха - "елит" (това отвътре им иде) и срещу хората. Нищо ново, щото тоя "елит" разбира под народ себе си и собствените си нужди. "Култура", вестник който в половината си съдържание е "Политическа Култура", посвети... почти нищо на протестите. Все едно, че няма такива. "Фестивал на самодейността и самонадеяността" ги нарича Иван Добчев. А що се отнася до проблемите на България, Добчев, както всичките му братя и сестри, ги определя единствено браншово: "Проклятие е, че... заплатите на хората, занимаващи се с театър и култура, са забравени в стандартите на пенсионерите и социално слабите." "Елит", та елит... на една маса със "социално слабите", със "самодейците" не може, не бива, не трябва... А оптимизъм? "...(К)ато контрапункт на цялата си горчилка, накрая ще спомена и едното малко чудо, което ни се случи в тези напрегнати времена - интронизацията на Българския патриарх Неофит - един достоен, просветен Божи човек, който да стои като репер срещу оварваряването ни." (Култура, бр. 9, 8 март 2013). Дрън, дрън, ярина. Това от "ентелегенцията"... ни програма, ни съпричастност, ни дявол. За което и авторитет нямат. А левите интелектуалци? Как пък един не спомена Антонио Грамши... е, там е реабилитиран лумпенът... Уви, не им иде отръки Грамши... думичка "солидарност" има у него, една такава антиелитна думичка... пò иде да се забрани на протестиращи да посещават кръчмата "Яйцето" в Софийския университет. Интелектуалците в България са неотклонно срещу обикновените хора - с което само доказват, че не са "елит", можещи, знаещи и необходими. Последно, за поп-фолк "елита" - че силиконовите "диви и славеи" не са с хората е едно на ръка, както и това, че не са в състояние да измислят изречение - тук задачката е за почитателите им: кумирите ви стоят срещу вас, те са против вас. Какво следва от това?

10. Омбудсман. Цяла йерархична структура, не един човек. Институция, въведена да представлява и брани гражданските интереси. По дефиниция, омбудсманът трябва да е повече от солидарен с протестите - той трябва да е в контакт с тях, да е непрестанно в медиите, да иска, това уж му е работата... Някой да е чул една дума от това чучело? Очевидно не представлява гражданските интереси - безсмислена номенклатура на държавна хранилка.

11. Бизнесът. Че не е на страната на клиента и работника си е очевадно. Доколкото среден и малък бизнес в България няма, няма и от кого да се очаква солидарност с гражданите. Банки, външни компании, ТИМ, Черепа... дори и реторично е смешно да се приканват към съпричастност. Този "елит" няма национални интереси, родил се е без чувство за обществена отговорност. Лакмусът е същият като с БПЦ - благотворителност, болници, училища? Има единствено грандомански частни строежи, най-често игнориращи законите. Не нарушаващи, а игнориращи. И на този "елит" обикновените граждани не са му дори нужни. Разбира се, при случай, граждански искания се използват - ето, и бизнесът е недоволен от условията, които държавата му предоставя. Тоест, измислените от самия него условия... И австрийската електрокомпания ще съди държавата, че страдала от цените... този "бизнес" няма общи интереси с населението. Никакви. За това целта му е статуквото да не се променя - при нормални условия този "елит" не може да оперира. Той може да съществува само като кърлеж, впит в държавата и разчитащ на бюджетна кръв. Рекапитулация - статуквото е против населението. Няма национални интереси. Няма нито воля, нито достойнство, нито мисловен капацитет да предложи програмни решения на обществената криза. Има само личен интерес в запазване на уродливостта. По най-безсрамен начин. Гриша Ганчев заяви, че Христо Стоичков е готов за премиер... "готови" да искаш, все "елит"... 71 формации се регистрираха за изборите. Пръмовица и другият вечен отличник Даниел Вълчев обявиха целите на фикцията им с колоритно име в Шератон... те така си и знаят: България и граждани има само в пределите на луксозния хотел... Избори... това е всичко, което ги вълнува... и до тях ще додрапат, щото на пръв поглед изглежда, че хората се обезсърчиха да са на улицата, след като никой не им обръща внимание. Победа за статуквото. Дали?

От дълбините се дочуват гласове, предричащи, че истинската схватка ще е идущата зима. И аз така мисля - който и да е на власт, работа няма да има, сметките ще са още по-високи, административният тормоз ще си галопира, правната система ще започва и приключва дела срещу "неизвестен извършител". А до зимата има доста време - не за друго, а за самоорганизиране на населението. Пред хората стои много труден проблем за преодоляване - организация. Институциите нямат никакъв авторитет, но, уви, няма друга терминология и организационни форми. Слабият момент засега е, че всяко предложение за организация се отхвърля на секундата - толкова са натоварени с негативност лидери и партии, че едното споменаване поражда страха, че това са поредните кандидати за "елит" в страна, в която единственият бизнес и доход е държавата. Все пак може да се намери форма, ако се появят хора, предлагащи стратегическа програма. Нейните параметри не са особено сложни - какво и как държавата държи като основа за съществуването на населението (енергетика, здравеопазване, образование, инфраструктура) и какви условия осигурява за развитие на живота (правораздаване, администрация, икономическо поле). Трудното е в конкретните детайли, не в общата постановка. Но е задължително да има обществен контрол върху всяка държавна институция, точно както го искат протестиращите. Засега истинската конфронтация само е отложена. От "елита", на всичкото отгоре, щото той май не може да си представи какво е яростта на безизходицата и върти една и съща плоча - достатъчно е да се прочете мъглявата биография на служебния министър на финансите: завършил, но не завършил Харвард, понеже се заел с друго, което не го баш направил, но дизайнът бил негов. Най-важното в тая галимация бе признанието, че "куфарите му са в България"... "калинка", прилетяла и готова да отлитне. Частно, никак не разбирам как продавач на самолетни билети е "елит"... знаещ, можещ, трябващ... по-скоро ми се вижда като човек извън нивото си на компетентност. Поредният...

И опасността, която седи в резерв. На два пъти мярнах да се споменава за военна диктатура. Не звучи сериозно, но е добре да се има на ум в такива времена и при такъв "елит". По принцип, нямам възражения към военни диктатури от типа на Пиночет и турските, ръководещи се от национални интереси. Но само такива... и никакви други. Българският вариант ще е перверзия дори и спрямо "другите" - Вежди Рашидов в известен смисъл (щото той пък съвсем не знае какво излиза из устището му) изплю камъчето: "ще си намерим генерал отвън". Българската армия по съвсем естествени причини не може да обяви никакво военно положение - дори не е въпрос доколко са кадърни военните в професията си, щото армия, състояща се единствено от генерали, просто няма как да упражни власт. Кой ще следи за вечерния час, обявен на обществото? Така че вариантите са външна окупация и частни армии на бандитите. Българският "елит" ще предпочете второто, поради същността си и поради имането на такива формации. А стигне ли се тогава до гражданска война - и няма как да не се стигне, поради огромната разлика между войник и "охранител" - тогава ще дойде първото. "Елитът" е готов на всичко в своя полза...

Което го и заяви: дори медиите не можаха да поздравят Бойко Борисов за обявения национален траур по случай смъртта на Пламен Горанов. "Цинизъм" било. Не мисля... Символизмът е друг, "елитът" се изпусна и сподели истинското си виждане за "мат'ряла" - мрете! Борисов на практика обяви време за скръб по случай собствената ви смърт. Не на Пламен Горанов, а на всеки един от вас, обикновените хора. Траур за самите себе си. На "елита" не сте нужни изобщо... вече няма нужда да има кокошки, за да се придобиват златни яйца. Тайната на "иновациите"... не случайно на куклата президент това е любимата думичка. България без население е просто... комунизъм. Всеки от "елита" получава според потребностите си (големи) и дава според възможностите си (никакви). Едно безкрайно игрище за гоУф.

Обаче 70 години стигат! Пламен Горанов и останалите "самоубийци" протестираха чрез последния възможен безкръвен начин, апелиращ към ездачите на държавата. "Елитът" пренебрегна протеста. И тържествено обяви смъртта на населението. Чудесно... Алехо Карпентиер пише: "The curses are being fulfilled; Those under the earth are alive; Men long dead draw blood from their murderers to answer blood."

На 20 април 1876 година започва Априлското въстание.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2013, № 4 (161)