THIS FILM BROUGHT TO YOU BY...

Веселин Веселинов

web

Изкушавам се да променя така добре познатото на североамериканеца заглавие от телевизията с this bill brought to you by... Имам предвид не смисъла на “сметка”, а смисъла на “банкнота”. Парите са легална фикция. Уточнението е историческо - символността на средството за размяна, в началото си за улеснение, е уговорена фикция. Парите, както ги познаваме днес, са нови - до голяма степен продукт на модерността и то в изявеното й време: 20. век. Държавата притежава монопол върху фикцията пари. Може би при друг случай ще нахвърлям историята на парите, а за момента ще приведа само две отколешни илюстрации на фиктивност: митът за цар Мидас и испанските Хабсбурги след откриването на Америка. Мидас пожелава - и желанието му е удовлетворено - всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Което го обрича на ужасен глад. Колкото повече галеони, натоварени със злато и сребро от Перу и Мексико пристигат в Испания, толкова по-бедни стават Хабсбургите. В първия случай имаме абсолютна инфлация - Мидас не е в състояние да си купи дори зърно просо; във втория - съвсем реална инфлация, в която скъпоценните метали губят “цената” си с нарастване на количеството. Икономистите ще ми се смеят тук за дилетантско опростенчество, но икономистите силно премълчават историческата фиктивност на парите. Как може една фикция - измислица, лъжа, разказ (литературно идентични) - да бъде обективирана до степен на истинност? Отговорите са в правото - и може би най-вече в римското право, което конструира и дефинира понятието “легална фикция”. Една от централните, проследявайки времевото развитие, са парите - не всеки може да “създава” пари. Много е хубаво (да профанизирам Адам Смит) да имаме “удобството” да разменяме стъкълца за злато: всеки получава каквото иска, но когато наложим “нашия” легален критерий за фикция, стъкълцата си остават стъкълца. За да приключа за момента - фиктивността на парите в България не би трябвало житейски да е неясна: държавата на два пъти от 1989 до сега е променяла парите с последствието за мнозина да се окажат с нищо в ръцете си. Премахваме две нули или три нули... има срок, след който старите банкноти не важат. За да се поддържа фикцията, тя трябва да е облечена изцяло в легалност: само държавата чрез националната банка издава, променя и контролира потока фиктивни хартийки с цифра върху тях. Подправка, подмяна, “фалшива фикция” са едни от най-строгите членове в наказателния кодекс не само в България. И не само в България масов убиец може и да не получи присъда, но подправяч на банкноти (дори само на една) се гони до дупка и наказва с “цялата строгост на закона”. На литературен език - и съответно на философски, доколкото философията се занимава с литература - законът се нарича още и “канон”. Количество, качество, критика, теория, свързаност с други части на битието, преминала през историческо менгеме текстовост, е това, което знаем като канон. Той не е непроменяем, но е трудно податлив на промяна - заради преклонението ни към историчността, не към историята. В историята - тя не може да съди, а само да описва - всичко е преходно. Човешката ни същност обаче желае стабилност... което икономистите обясняват бетер третокласен писател - и отново няма да влизам в детайли: проследете какво казват “експертите” от 1989 досега и сега, проследете Нобеловите награди за икономика - противоречията са драстични, но винаги с претенцията за “научност”. За разлика от мита за Мидас... е, аз не знам за “автентичен” разказвач на приказки. Вгледайте се в Клод Леви-Строс отново... или в братя Грим. Или, ако хич пък не вярвате - направете следния банален експеримент: изгорете 20 левова банкнота и пробвайте да платите с пепелта (отричам да се позовавате на мен - законът казва, че фикция може да се унищожава само от създателя й: само държавата може да ви гори банкнотите, самодейността е престъпление).

В литературата фикция може да породи нова фикция - “отговорът” на “Повелителят на мухите” е “Ураган над Ямайка”. И ще излезе още една книга след това, от трети писател. Не съм сигурен дали е така с фикцията пари - нещо по-страшно започва да се случва: парите струват много пари. Аз го гледам от Канада - страна, която набляга на “шареното”. Тук всичките фикции важат - банкнота от 1 долар от 1960-те си е 1 долар, при все че отдавна имаме само монети от 1 долар. Долар емисия 1885 си е 1 долар в ежедневието. Всички монети важат - и аз имам над 20 различни такива. Шареността ме води до неприятните тенденции: пари с нов дизайн (независимо дали монети или банкноти) струват скъпо - конкурс, художници, нагласяване на печатна техника, нова емисия. Това се прави кажи-речи всяка година - в настоящата се появиха две нови монети, за които знам. Защо се прави, не ми е ясно, но това беше обичайната фикция, все пак под контрола на държавния монопол на фиктивост.

Под нео-либерални икономически небеса започва нещо друго... Преди два месеца излезе емисия от монети, за които липсва още термин и за това за момента ще ги нарека “псевдо-частно-държавни”. За Memorial Day (Деня на Незнайния войн кореспондира на български) веригата кафенета Starbucks обяви, че на този ден всеки клиент ще получи ресто с нарочно поръчана монета със символа червен мак за съответния държавен празник.

За разлика от практиката на “частните” пари - различни банкноти, които почти всяка фирма може да предложи на клиентите си, но без никаква стойност извън съответната фирма - 25-центовата монета е приравнена с държавната. Starbucks са платили на държавата да ги рекламира. Монетата е държавна монета, но в конкретния ден се намира само в кафенетата... Странно единство...

Нека отбележа края на това единство: не знам дали е текло и час. В мига, в който клиент е платил за кафето си с обикновени монети, “уникалността” пропада. Дори и не говоря за възможен - но неслучил се, доколкото мога да съдя от липсата на публична реакция - вариант на несъгласие по съвест: ако, да речем, настоя да ми се даде ресто в обикновени монети, понеже отричам войната и величаенето й дори в тази форма. Starbucks за кратък момент има - но има само тях, заради рекламната си кампания - единствено монети с мак. Но това са държавни монети - и не мога да ги накарам да ги сменят с други точно заради легалната санкция. Но това е кахър за час най-много... е, аз не пия кафе в тази верига тъй или иначе... лично до мен монетите дойдоха от банка, след като смених 10 доларова банкнота за руло монети. Тук е по-тревожното: това не бе лимитирана емисия, от която може да се колекционира. Монетите на Starbucks, макар и частно поръчани, нямат уникалност - те са универсални като всяка държавна монета. Засега Starbucks не могат да откажат да приемат други държавни монети с аргумента, че провеждат “маковата” кампания. Но много хитро успяха да лишат кампанията си от държавна празничност чрез масовост: емисията е толкова голяма, че няма колекционерска стойност (аз получавам обичайното ресто и нямам причина да го съхранявам - мимолетност). Привидно, държавата продължава да поддържа паричната фикция.

Следващата стъпка (и не е важно дали Starbucks имат това точно наум - те не печелят от тази монета, за която са платили, както и не печелят от продукцията на редки CD-та. Може да е ирония, че “нелегалните” ранни записи на Боб Дилън легално са продават в същите кафенета, но както и с монетите, целта на Starbucks е само реклама, демек, само разход) е, след като вратата е вече открехната. В следващата стъпка големият бизнес - “спонсорирайки” държавата в издаването на пари - ще поставя изисквания към “клиента”. Нека не се увличаме в идеали... Кока-кола няма да поиска от “клиента” да плаща за бутилка Кока-кола само с пари, рекламиращи Кока-кола. Това, което ще се поиска, е да се плати за “услугата”, че фикцията е “дошла до теб”. Както е в телевизията - след като си платил за кабел или за сателит, се оказва, че не си клиент, а привилегирован - филмът, който гледаш, “идва до теб” не защото си платил за избор на програма: той “идва до теб” благодарение на Кока-кола (да речем), която също е сложила пари. И ако не ги е сложила - филмът, заради който си изкихал абонамент за програма и връзка, няма да го има. В тези фикции бъдещето изглежда много опасно: за да си купя домати в това бъдеще ще трябва да платя на Кока-кола за “привилегията” да използвам държавни фиктивни разменни знаци. И ако откажа да бъда експлоатиран, ще бъда наказан не от държавна, а от частна институция, нямаща нищо общо с оригиналния конфликт: не от Кока-кола или от държавата, а от продавача на домати (това вече има прецедент и то почти брадат - над 10-годишен). Казано с пет приказки, няма да мога да си купя домати. Масовият човек не обича да чете и фикцията му е чужда (тъжна констатация, базирана на бестселъри - в тях преобладават буквални подробности за ежедневни продукти) - за да бъде манипулиран до край, необходимо е само да му се даде цена за фикцията пари. Съдейки по отсъствието на протест за монетата на Starbucks, бъдещето изглежда така: за всяка стотинка заплата ще трябва да се плати на “спонсора” на парите, в които ви се плаща - за привилегията да бъдете платени с легална фикция, която е много скъпа за поддържане. Боя се, скоро няма да се намерят протестиращи за двойното плащане - както сте си платили да гледате телевизия и тя не е “донесена от Кока-кола до вас” по този случай, така сте си платили за парите, които получавате - чрез данъци. Но в този момент много грижливо трябва да се огледа нюанса - частни фирми могат да приемат повече от една цена за масов фиктивен продукт; държавата обявява финален монопол върху парите. This bill brought to you by... е ужасно единство, намекнато от семантиката - банкнотата е едновременно сметка за плащане.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71)