Веселин Веселинов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

НОСТАЛГИЯ

Веселин Веселинов

И се будя като таласъм към два през нощта, и край, ококорен, повече няма заспиване, а после, а после, към два след обяд не успявам да задържа клепачите си отворени, неспособен за нищо, ще ме уволнят от работа, и така, докато със сетни сили се добера до леглото си; ще се наспя, викам си, не може повече така, и се ококорвам в два, няма повече заспиване, и в главата ми лека-полека се оформя мисълта, че това е носталгия, носталгия на тялото, понеже никога не съм изпитвал такава в мислите си, че няма как да не е носталгия, след като се събуждам, когато е утро в страната, която напуснах, а по обяд е вече късна нощ, че тялото ми не иска повече да живее далеч, че иска да се върне там, откъдето е дошло, и аз няма какво да направя, няма как да се съпротивлявам, остава ми само да се примиря, понеже загубих работата си и с тази ужасна поспаливост в разгара на работния ден е невъзможно да намеря друга, събирам си куфара, купувам билет, връщам се там, където съм роден, така иска тялото ми, но едва съм си намерил работа, едва съм подредил нещо като квартира и се събуждам в два през нощта, когато там някъде е средата на деня, повече не ме лови сън, скапан отивам на работа, към два вече не мога да удържа клепачите отворени, хъркаш, вика новият колега на съседното бюро, вземи се стегни, че ей я вратата, ти какво си мислиш, ще те уволнят, но тялото ми не иска да ме послуша, носталгията му е прекалено силна.