|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА СЕВЕРВеселин Веселинов Когато градината ми спря да ражда, когато коланът повече не можеше да се затяга, когато велможите наложиха закон, че само измислиците са реалност, а материалният свят е лъжа, аз повече не можех да остана у дома. На север, на север, където млякото е от мляко, маслото съдържа масло, и куфарите са от кожа и облепени с лъскави лепенки на чужд език. На север, ех, казват, животът е подреден и човек просперира. Събрах бохчата си, сложих сухоежбина и комат хляб за по път, очуканата манерка напълних с вода, пъхнах в джоба дребните монети, събирани в буркан, закачих резервни сандали, стиснах в юмрук компаса, останал от дядо ми, и в зори поех на север. С дни вървя на север, а колко дълго - вече не зная. Прашният път е пуст и изтърбушен, отстрани се стелят гори, през деня пот се стича от лицето ми. Посоката ми е вярна, аз непрекъснато проверявам компаса си, на север, на север вървя, но колко далеч е целта ми, не мога да преценя. Далеч е север, а шосето пусто. Дали ще ми стигнат хлябът и водата? Дали ще издържа? В маранята срещу мен се появява силует, наближава, не е мираж, ами човек от плът и кръв. Човек като мен, крачи с мрачна упоритост, потънал в прах, на гърба му стара раница, на врата му увисена бутилка с малко вода, брадясал. Крачка по крачка, срещаме се, разменяме „добър ден“, питаме се един друг накъде. На север, казвам. На север, отвръща мъжа, там, там, щото градината ми спря да ражда, щото велможите наложиха закон, че денят е нощ и нощта ден. А на север животът е уреден и човек може да просперира, сума познати заминаха отдавна и, казват хората, карат огромни лъскави автомобили и размазват масло, съдържащо масло върху филии, омесени само от жито. На север съм тръгнал и аз, приятелю, колко дълго вече вървя, не зная, вода и хляб почти не ми останаха, но сандалите ми ще издържат. Озадачени, че и двамата сме тръгнали на север, но вървим в противоположни посоки, отначало сочихме с пръст къде е разположено слънцето, а след това аз извадих компаса и му показах, че вървя в правилната посока. Но мъжът измъкна от джоба си омачкана карта и ми посочи как върви във вярната посока. Тогава му подадох компаса и той го погледна, поклати глава, да, каза, във вярната посока вървя, човече. И ми подаде картата си - аз я разгледах внимателно, и, да, свих рамене, тя посочва, че следвам правилната посока. След това избърсахме потните си лица, пожелахме си късмет и продължихме всеки в посоката си. На север.
© Веселин Веселинов |