КОНКРЕТНА ПОЕЗИЯ: НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ И ТРИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Веселин Веселинов

web

Малко и рядко се занимавам с поезия. Една от основните причини е развитието й през 20-ти век, достигнало до положението за поезия да се предлага ...всичко. Достатъчно е да се нарече "поезия" и това твърдение да се подкрепи с мастит анализ (много по-обемист от произведенията), идещ от академията. Обичайното ми възражение е "Добре де, колко от тези неща човек запомня? Колко от тях човек е готов да повтори наум, докато си върви по улицата? Да ги цитира в разговор с приятели?" Ей такива ми ти работи, и то дори без да се стига до чисто визуални "произведения", съставени само от графични знаци. Конкретната поезия е едно от тези течения. В тези редове не си поставям за цел аналитичност или критика - оставам в едното представяне.

Смята се, че първата "чисто" конкретна поезия е написана в 1944 от италианеца Карло Белоли: Testi-poemi murali. Но възникването на течението се свързва с Ойген Гомрингер - роден в Боливия, а установен в Швейцария. Едва ли може да се говори за авангарден ентусиазъм в неговия случай: около 1950 г. Гомрингер установява, че е напълно изчерпан откъм идеи и изказ. Тогава обаче е поканен да поеме литературната редакция на ново списания - Spirale - занимаващо се с поезия и визуални изкуства. Покрай тази си работа Гомрингер се заинтригува от експериментиране с визуални и типографски ефекти. От последвалото развитие - съдейки по краткостта на произведенията му - може да се заключи, че новото течение наистина е създадено от артистично изчерпан човек: първото му конкретно произведение се появява през 1952, а второто - през 1953. Както се вижда по-долу, става дума за общо 7 думи (без да броим съюза, и с вероятна осма дума според интерпретацията). В новото си начинание Гомрингер се обръща към езика на детството си и пише на испански, а не на обичайния си немски. Горе-долу по това време подобни експерименти започват в Бразилия (Haroldo de Campos, Decio Rignatari) и може би покрай близостта на испански и португалски, авторите забелязват близостта си. Впоследствие те са последвани от поети в САЩ, Англия, Австрия, Швеция, Турция, Япония - течението придобива международно значение и съществува до ден-днешен.

Аз съм с големи съмнения относно повечето произведения на конкретната поезия, но както винаги има и зърно между плявата. Тук предлагам първите две произведения на Гомрингер - с ясното съзнание, че едва ли ще се харесат всекиму, от една страна, и че със сигурност едва ли ще се намери читател, който да ги приеме в ежедневната си реч.

Улици (1952)

улици
улици и цветя

цветя
цветя и жени

улици
улици и жени

улици и цветя и жени и
един почитател

Мълчание (1953)

мълчание мълчание мълчание
мълчание мълчание мълчание
мълчание                   мълчание
мълчание мълчание мълчание
мълчание мълчание мълчание

Като контрапункт предлагам и една от ранните работи на Decio Rignatari, която “отказва” превод, поради знаковата си универсалност. Оригиналът е следван и е верен цветово (което предполага “добавяне” на нови произведения в духа на Анди Уорхол - сменете цветовете и ще получите нова поема, изцяло ваша, авторска.)

Вева (1957)

beba coca cola
babe         cola
beba coca
babe cola caco
caco
cola

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2004, № 6 (55)