ГОРДОСТ

Веселин Веселинов

web

Ние сме малка и скромна нация, госпожа. Бедна е родината ми, сравнена с вашата. Ние нямаме полезни изкопаеми. Нямаме планини. Нямаме индустрия. Нямаме излаз на море. Нямаме търговия. Нямаме образователна система. Нямаме болници. Нямаме работа. Дори футбол нямаме. Навярно ви се струва, че нищо нямаме... но не е съвсем така. Ние сме малки, но горди и непрестанно мислим за бъдещето, когато не само ще се изравним с вас, но смея да твърдя, че ще сме пред вас. Готвим се с малки стъпки, но непрестанно. Например имаме министерство на мореплаването, ръководено от вицеадмирал Пезевен. В кабинета му винаги може да видите моделите на корабите ни - три от пластмаса, китайски, и две недовършени фрегати в бутилки от чешко стъкло. Какво? Е, засега модели. Само ако знаехте откога се готвим - фрегатите сме поръчали през 17-ти век. И така е с всичко останало в родината ми. Ето, вие се чудите защо всеки ден народът бърза към двете ни гари, след като нямаме прокарана железопътна линия между тях. Това е част от социалната ни програма - докато сме безработни, усвоявяме нови умения. На гарата изучаваме влаковото разписание, как се купува билет, що е това "началник-влак", "стрелочник", "кушет-вагон". От три години насам се предлагат билети за закупуване, което означава, че когато тръгнат влаковете ни, няма да има никакви задръствания на гишетата. Качествено и културно обслужване, както в най-напредналите държави. Но най-важното е, че вече сме почти напълно подготвени за пътуване с влак и дано имате късмет да присъствате, когато потегли първият. Сигурен съм, че ще се изненадате приятно - няма да откриете никаква разлика между пътниците у вас и у нас. А седемте ни завода са построени преди близо 40 години. Планът за пристанището ни бе завършен преди 17 години. Резултати от бъдещите футболни мачове за първенството ни се публикуват всеки понеделник от 26 години. Вече три години се коментират оживено трансферите на най-добрия ни футболист, който по разчет се предполага да се роди около 60-65 години след възникването на първия ни футболен клуб. В момента се дискутират спекулациите дали "Милан" ще го продаде на "Реал Мадрид" или на "Челси". Според мен, момчето не е английски тип играч и ако отиде в "Челси", ще си провали кариерата - той е перфектен за "Реал". Прощавайте, като заговоря за футбол, се унасям... но във всяка обществена сфера планираме по същия начин. Например ние нямаме крави и мандри, но имаме най-високите изисквания за производство на кисело мляко в света. Технологични, санитарни, опаковъчни - стандартът ни е далеч по-висок от съществуващите в момента където и да е, дори в Америка. Смея да заявя, че стандартът ни е на такова ниво, че просто не съществува мляко, което да го задоволи, което е посвоему проблем. Две комисии и 786 независими експерти работят върху него и докато не го решат, една крава няма да се закупи! Моля? Ами внасяме от Мадагаскар, стандартът ни за производство не се разпростира върху вносни стоки.

Наистина бедни сме засега, но не е както си мислите. Не е като съвсем нищо да нямаме. Ние имаме богата история, достигаща най-дълбока древност. Ние сме преки наследници на най-старата световна цивилизация, Бабаягите. Епохалните изследвания на професор Дебелкож безспорно и недвусмислено доказват директната ни връзка - Бабаягите типологично са били руси, със сини очи, мускулести, високи над 2 и половина метра, а ние сме мургави, чернооки, чернокоси, със среден ръст около 1 метър и 60 сантиметра. Приликата ни е потресаваща, но още по-интересни са лингвистичните открития - доста думи от древния език на Бабаягите са запазени непокътнати до съвременността - например такива разговорни слова, като "промоцирам", "анонс", "иновенция", "аплауз", "бигбрадър", "презентирам", "клик". Езикът ни е повод за напълно законната ни гордост - както вероятно знаете, езикът на Бабаягите е най-старият в света и е дал отражение върху всички други езици. И думите на нашия обикновен, скромен национален език лесно се откриват като заемки в други езици. Особено в английския, но да не се разпростирам. Важното е, че не само се гордеем с богатата си история, но и непрекъснато продължаваме да дълбаем и това не е образно казано. Цялата ни страна е обект на археологически разкопки. Тяхната важност понякога забавя други проекти, но ние се отнасяме с разбиране - в крайна сметка, след като сме чакали стотина години засаждане на първо борче, дали ще почакаме още две-три години, не е съществено, докато археологическите ни открития са принос към цялото човечество. Например разчитането на древния надпис в Чворската пещера, дело на асистента на професор Дебелкож, Муци. Ето, ето... това е горе-долу копие на открития надпис: "Fukyou banker”. Магистър Муци, след дълги опити да го разшифрова и седем командировки на остров Крит, Бруней, Париж, Флорида и Акапулко, най-сетне го разкодира. Означава "фурми в банята". Представяте ли си само колко високо е била развита цивилизацията на прародителите ни: фурми в банята! И още колко тайни са скрити в дълбоките пластове! Напоследък нашумяха откритията в задния двор на госпожа Вещичка - там, преодолявайки над двайсет метров пласт от найлонови пазарски торбички, екипът на доктор Чунчу откри два редки артефакта от незапомнена древност. Пирон, толкова ръждясал, че възрастта му не може да се определи по никакъв начин, дори и след заливане с кока-кола. А другият предмет, открит в непосредствена близост, е мистерия - изкривена алуминиева лъжица, на която има надпис "Made in Taiwan”. Дълбочината на пласта и близостта на лъжицата до пирона безспорно доказват, че става дума за предмет, произведен от Бабаягите, а надписът е очевидно късно добавен. Но откога и за кого е мистерия. Ясно е едно - че древните Бабаяги са познавали и достигнали до всички точки на земното кълбо. И са оказали влияние, даже дали тласък, на чуждите примитивни култури. Естествено, миналото е огромна гордост за народа ми и ние всячески насърчаваме археологическите разкопки на професор Дебелкож и доктор Чунчу. Следващият месец магистър Муци започва да разкопава под къщата на семейство Дръндар. Някой ден, надявам се, ще стигнат и до моя дом. Дано само пристигнат багерите, поръчани в Гватемала.

Моля? Не, не бих казал, че живеем само в миналото и бъдещето, но все пак не може да отречете, че едва ли ще се намери друг народ, който така добре да осъзнава връзката между минало, настояще и бъдеще. Да, ние сме бедна страна, почти нищо нямаме, но най-голямата ни гордост е именно в това, което имаме сега, а това е представителната ни демокрация. Ние далеч сме изпреварили света именно в пълното практическо прилагане на представителната демокрация. Ние не избираме парламента само за политическо представителство на всеки един гражданин и за конкретно управление на страната. Нашите избори и парламент имат всеобхващаща социална функция. Нашата страна постоянно е изправена пред огромни трудности, обективно невъзможно е да се осигури каквото и да е за всички. При познатата старомодна представителна демокрация целта е практическа - доколкото е невъзможно да се организира директно участие във взимане на управленчески решения от целия народ, то тя е делегирана на ограничен брой представители, служещи на своите избиратели и изразяващи волята им. Ние отиваме по-далеч - понеже у нас няма работа, няма бизнес, и пр., и пр. за всички, то ние делегираме всичко това на народните ни представители. Така те са тези, които, вместо нас, имат работа, имат бизнес, получават заплати и други доходи, купуват жилища и автомобили, пътуват по света, взимат огромни банкови заеми, и така е с всяка дейност и човешка нужда, за която се сетите. Чрез изборите, ние делегираме всичко, което е ограничено и невъзможно да се предостави всекиму, на нашите избраници. Те действат от наше име, вместо нас - напълно разумно, нали? За всичко е помислено - дори престъпленията са предоставени на нашите избраници. Погледнете само върху тази удивителна икономия: на тези, на които е възложено да извършват престъпления, едновременно е предоставено и задължението да разкриват и наказват престъпленията. И това е най-разумното за малка нация, нямаща почти нищо - така, представително, всеки един от нас на практика има почти всичко. За да имаме равни шансове, ние правим често избори - у нас наистина всеки може да стане народен представител, но ние сме нация, гордееща се със здравия си разум. Да речем, аз мога да бъда избран - но какъв опит имам аз, за да мога изцяло и правилно да изпълня всички обществени функции? Моят опит е минимален... аз почти никога не съм работил, никога не съм се занимавал с бизнес, не зная как да извърша престъпление, дори не мога да си въобразя сексуални девиации. Мнозинството граждани сме такива - за това избираме тези, които са подготвени, които имат опит. Ние избираме едни и същи хора винаги, поколение след поколение, понеже здравият разум ни казва, че експерименти са повече от неудачни. Истината е, че само тази малка опитна група може истински да запълни обществената нужда. Това е най-справедливият начин и в демократичното си развитие ние сме изпреварили целия свят. Защото е лесно, когато имаш полезни изкопаеми, индустрия, планини и море, работа, кисело мляко и футбол. Но когато нямаш? Когато нямаш всичко това, но имаш толкова колосална история, която трябва буквално да се изрови от земните дълбини, какво да правиш? Дилема... Можеш ли да оставиш семейство Дръндар да сади домати, след като в земните пластове на двора им вероятно има свидетелства от цивилизацията на Бабаягите? Как да строиш железница, след като отдолу сигурно има древни пирони? Вие се подсмихвате, госпожо, но не забравяйте, че ние сме родили вашата цивилизация, че сме дали езика ви, такива ключови понятия като "аутсорсвам", "дегустирам", "уау", с една дума, цялата ви култура. И още много можем да ви дадем! Ние сме малка и бедна нация, госпожо, но сме горди! Да, госпожо, ще трябва да приемете голите факти - ето, вие, макар и от развита държава, може да си позволите само да прекарате отпуската си у нас. И сте недоволна, че ядете някакво кисело мляко от Мадагаскар. Докато аз, чрез моя народен представител, в момента съм на сафари в Кения, а утре ще обядвам в ресторант в Ню Йорк, за който вие дори не можете да мечтаете. О, вие може, след планиране, бюджетиране и икономисване, да се качите на Айфеловата кула - докато аз, чрез моя народен представител, мога да я купя! Да, да, да я купя - щото наистина ще я плащам!

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2012, № 5 (150)