|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Мъже крачат по улицата. Едни лениво, други забързани, някои със строги делови физиономии. От време на време някой се изплюва на паважа. Мъже без меки шапки. Мъже без бомбета. Мъже без панамени шапки. Мъже без цилиндри. Мъже без сламени шапки. Само някой и друг е нахлузил бейзболно кепе. "Не мисля, че съм претенциозна", тъжно казва Елена, като че ли на себе си. "Не държа чак на бастунчета, направени от екзотично дърво. Дори не държа на шапки, направени от коприна. Ама бейзболки! Никакви маниери! Толкова ли е много да си мечтая за мъже, дето учтиво поздравяват със сваляне на шапка или поне повдигане, вместо да се разминават с каменни лица и веднъж зад гърба ти да изяждат с хищни очища задника ти? Изглежда ще остана стара мома." Заглеждам се в краката си, сякаш не чувам думите й. Безсмислено е да падна на колене и да й призная любовта си. Устата ми изведнъж е суха. Аз нямам никакъв шанс. Аз не нося шапка.
© Веселин Веселинов, 2003 |