ЗА РИБА

Веселин Веселинов

web

Към политиката се отнасям... с неприлични думи и липса на интерес. Не съм рибар, ама като дойдат избори, ходя за риба един вид. Няма ме. Понеже някога си политиката ме е интересувала, сега си позволявам само вятърничави коментари. В българия (нарочно с малка буква) политика бол и нейната висша проява - избори - още по-бол. Таман едни минат и други идват. Богати държави ги правят по-рядко, но в българия има пари за усвояване, присвояване, узаконяване, преразпределение, харчене, оправдаване, и прочие до безкрайност. Избори до безкрайност. Дайте сега да се готвим, че идат следващи. Госпожици, госпожи, господа - купувайте въдици!

Като махнем прокрадналата се информация за някаква политическа мощност на име ПЕС (само заради името забелязана от мен) - голяма прозявка. Тревогите за вечните избори оставям на Юлиан Попов и нервните души из форумите на електронните издания на вестниците. Тука само ще подхвърля какво ми щъка из чутурата, когато я поя с верно червено вино.

Първи постулат. БЪЛГАРИНЪТ НЕ Е ГРАЖДАНИН в политически смисъл. Това обикновено се приема с тъга - бил селянин и от селяци какво да чакаш. Стара тъга... Алеко Константинов, Симеон Радев, и т.н. Аз тръгвам от друга позиция: от едно сухо мнение на Хорхе Борхес (цитирано изцяло преди години - който иска, да го види в LiterNet), че аржентинецът не е гражданин и точно затова има към какво да се обърне като алтернатива. Ако имаше из българско някой да се замисли в същата посока, можеше да се намери алтернатива. Да се изходи точно от факта, че не сме граждани, от културната ни нагласа. Но не... вместо това се тъжи, че пак избирателите отишли за риба. Ами ще идат - да не би политиците да не ходят за риба? Тяхното рибарство са изборите. Въпрос на прехрана - не на граждански идеал.

Втори постулат. ВСЕКИ РОДЕН В БЪЛГАРИЯ Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН - казва конституцията. Етническите групи тя не ги прави чужденци и защищаващи чуждестранни интереси. Който обаче си е дал труда да прочете статиите за истинските чужденци в българия - англичаните из селата например - би трябвало да отчете особеностите на европейските избори: след като чужденци могат да гласуват в тях, как така конституционни граждани да бъдат ограничавани, щото имали друга етническа принадлежност? Анкара била спечелила... вятър и мъгла. Сокола си има дисциплиниран електорат - което връща към културни нагласи - и до ден-днешен си го ползва. Ама те не знаели български... да не би това да е езика на ЕС? Ай сиктир! Като не щете Сокола - дисциплинирайте се де. Ама те и другите не били стока... е, дойдохме ли си на думата? Не са криви нито турците, нито циганите - криви са политиците. Нали и с 23% се класираха? Така.

Трети постулат. СТРАХ ОТ ПРИВИДЕНИЯ вместо търсене на решение какво е добре за “мен”. Добре за мен е да няма мафия - но тревогата е Турция. Аз само за това съм съгласен с Юлиан Попов например - макар и от друга посока: богата и мъдра култура е Отоманската. Има какво да се научи от нея - ако за миг забравим националистическата си омраза към “500 години робство”. Самите турци ама хич не са кофти хора и дори политически от всичките ни комшии само те ни приемат точно като комшии. Много евтино е да се заменя мафията с Турция, исляма и тем подобни щуротии. Там, вижте из форумите, явяват се разни списъци на застреляни “бизнесмени” - турско име няма. Ма те били вързани и с политиката... ама не турската... ама до ден-днешен не бил осъден ни един... ама циркове в съдебната зала, в Народното събрание... Каква Турция? Те това е страхът от привидения!

Пети постулат. БЪЛГАРИЯ СЕ ИЗЧЕРПА. Това вече е мисленето на политиците. Хаталята е в европейската бюрокрация. Това е целият зор, а вас, гласоподавателите, вълци ви яли. Както до сега. Аз лично не виня отишлите за риба.

Сега съберете тези пет постулата - безсмислица нали? От нея може да се излезе... да нямаше капаци пред очите. А наздраве! (И това е последният ми намек - който не вдява намеци, си заслужава дереджето според съвсем европейската свобода на личен избор и отговорност.)

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2007, № 5 (90)