|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗСЪНИЦАВеселин Веселинов В мрака, мъчейки се да заспя, мозъкът ми се рее в странни посоки. Появява се изведнъж оня ден, в който ни посрещнаха в тази страна. Тържеството с духовата музика на градската пожарна, прочувствените речи на емиграционните служители, подаръците. Ние сме трима новопристигнали, всички ни се усмихват топло. На единия от нас подаряват пластмасова купа за салата, на другия - резервна гума за велосипед, а на мен юрган. Почервенели от смущение, мърморим благодарности. Никой от нас няма нищо и аз се радвам на юргана си. Наистина новият живот започва окуражително. Как лети времето... двайсет години от тогава... има-няма двайсет. Сега този с купата купува третата си къща, другият се хвали с третия си автомобил, никакви японки, смее се, само БМВ, а аз съм на третия си юрган. Първият бе тъмносин, вторият на шотландски карета, а новият е черен на цвят. Но старите бяха по-топли, по-солидни, по-уютни. Дали заради юргана страдам от безсъница?
© Веселин Веселинов |