БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ В СЪВРЕМЕННАТА МУЗЕЙНА МРЕЖА¹

Вера Бонева

web

Съединисткият акт от 6 септември 1885 г. и последвалите го исторически събития имат ключово значение за развитието на модерната българска държавност и на обществото като цяло. Тази преценка присъства с различна по мяра и нюансираност тежест в националното историописание през последните 130 години. При все това, "обличането" на паметта за Съединението в типични за съвременността мемориални знаци и музейни наративи се осъществява бавно и неубедително. По аналогичен начин се развиват процесите по филтриране на спомена за забележителния акт и в литературата. Знайно е, че доказани автори като Иван Вазов и Вера Мутафчиева не успяват да се представят на присъщата си белетристична висота, интерпретирайки темата за Съединението в романите си "Нова земя" (Вазов, 1896) и "Съединението прави силата" (Мутафчиева, 1985). Дори и общопризнатият връх на литературната интерпретация на българските събития от 1885 г. - романът на Цончо Родев "Изпитание" (1969), блести най-ярко в страниците си, посветени на Сръбско-българската война и на драматичните дни и нощи на преврата и контрапреврата от 1886 г.

Движейки се по следите на съединистките сюжети и образи, битуващи в полето на публичните общувания от последните 130 години, тук откроявам по-съществени наблюдения и констатации, свързани с отпечатъците на "Пловдивската революция" в музейните и парамузейни експозиции и комуникации, поддържани към настоящия момент². Визирам и част от паметниците и другите мемориални структури, прикрепени към съединистката историчност, но само в контекста на съжденията, провокирани от действащите колекции и експозиции, обект на настоящия анализ.

Подборът на музейните сегменти е осъществен на основата на репрезентативния принцип, като са анализирани поне по два обекта от тип - при отчитане приоритета на най-ярките и типични артефакти и/или експозиции. Търсена е и максимално широка хоризонтална разгърнатост на разказа в географските граници на България. Проследявайки особеностите за съединисткото музейно присъствие в разнообразни по статус, обхват и популярност институции, твърдо се придържам към убеждението, че средищен национален стожер за обгрижване и популяризиране реликтите и поуките на мирната революция от 6 септември 1885 г. е Музеят на Съединението в Пловдив.

Лишени от претенция за всеобхватност и изчерпателност, наблюденията ми върху музейните присъствия и отсъствия на съединистката тематика са скрепени с неразклатимата представа за градивния потенциал на сказанията и посланията, излъчвани от "Пловдивската революция" - не само по отношение на (общо)националния ни вървеж, но и по отношение на някои по-генерални цивилизационни линии и/или етични синтагми, присъщи на Модерността. Твърдо е и схващането ми, че Съединението помага на българските политици, военни и на гражданското общество като цяло да преодолеят първоначалния стрес от тежестта на държавността и да натрупат необходимата увереност в способността си да действат адекватно и екипно в критични за нацията ситуации.

* * *

Като повратно историческо събитие в общобългарския политически вървеж през XIX век, Съединението заема самостоятелно място в основните експозиции на двата най-големи национални музея - Националния исторически и Националния военноисторически. И двете институции пазят във фондовете си представителни артефакти от епохата с разнообразен профил, вид и съдържание. Ведно с това Националният и Военноисторическият музеи имат отличен експертен и висок логистичен потенциал за реализиране на разнообразни, смислени и атрактивни визуални наративи.

Стандартизиран и семпъл, но коректен и информативен е разказът на Националния исторически музей за Българската 1885 г. Той е положен в началото на зала "Трето българско царство (1878-1946)", която е ситуирана на третия етаж в основната сграда на Музея.

Ил. 1. Фрагмент от витрина на зала "Трето българско царство (1878-1946)" на Националния исторически музей, представящ артефакти за Съединението. В средата се вижда най-популярната групова снимка, свързана с визираното събитие, съхранила образите на членовете на Българския таен централен комитет в Пловдив от 1885 г. Дейците са се фотографирали след събитието

"Съединистките" материали заемат относително малък обем от над 800-те ценности, подредени в тази зала. Те са разположени в две витрини и в пространството около тях. Оригинали и копия на ключови документи, свързани с функционирането на Източна Румелия, печати на институции, лични вещи на водещи дейци, снимки и кавалетни портрети на княз Александър I Български (1857-1893), Гаврил Кръстевич (1813-1898) и Захарий Стоянов (1840-1889), писалищни принадлежности, ордени и медали. Това са основните групи експонати, които са етикирани надлежно и вещо разтълкувани в логиката на държавнополитическото развитие на страната през този труден период. На видими места са положени трите широко тиражирани цветни пощенски картички за Съединението и Сръбско-българската война, разпространявани десетилетия след събитието, както и литографията на Николай Павлович "Съединени Северна и Южна България".

Ил. 2. Пощенска картичка "Съединение на Северна и Южна България, 6 септември 1885 г." - един от най-широко тиражираните артефакти, свързани със Съединисткия акт от 1885 г. Върху тук експонирания екземпляр има надпис "Търново, 31 I [януари] [1]911 г.". Макар и подчертано идеализирано и стилизирано, това изображение оказва силно стандартизиращо въздействие върху образите на Съединението в пределите на българската публичност през ХХ век. Това е задължителен елемент от постоянните експозиции на най-представителните за съединистката тематика музеи в Пловдив и София

Пребивавайки изцяло в каноничната тълкувателност на съединистката проблематика, експозицията на Националния исторически музей има леко учебникарски привкус и силно стандартизиран подход към подредбата и структурирането на експозиционното съдържание. С оглед на това, визираното музейно сказание би трябвало да се впише още по-плътно в образователния процес на българските основни, средни и висши училища, в които по традиция и по действаща норма учебният материал за Съединението е разгърнат и осмислен в синтактичния ред и в тълкувателната парадигма, завещани ни още от първите историописци на събитието - Симеон Радев, Михаил Маджаров, Иван Андонов, Тодор Кантарджиев и др.

По офицерски понатруфен, но елегантен и интелигентен, експозиционният разказ на Националния военноисторически музей за Съединението е силно експресивен и концентрирано фактичен. Решен от дизайнерите в официозно тъмносин цвят, леко затъмненият интериор дава шанс на картините (оригинали и копия), на макетите и скулптурните изображения, разположени всред витрините, не само да се откроят, но и да (въз)създадат успореден на основния веществен разказ художествен наратив за драматизма и величието на "Пловдивската революция". Естествената доминация на оръжие, военни униформи, военни документи и предмети на военния бит произтича от профила на музея. Тази доминация е осезаема в попрепълнените витрини, които са аранжирани вещо и "затворени" откъм стената със снимкови колажи, разширяващи пространството и персонализиращи водещите сюжети. Изнесените извън витрините списъци с надписи на артефактите изчистват мизансцена на композициите от отвличащи вниманието текстове, но леко усложняват пряката комуникация с отделните веществени паметници.

Лишен почти изцяло от източнорумелийска тематика, разказът на Военноисторическия музей за Съединението подчертано тежнее не толкова по административната и дипломатическата страна на събитието, колкото по военнополитическите и военноисторическите му аспекти. Но дори и в този ракурс, той не е претоварен с присъщите на повечето вооенноисторически повествования усещания за трагизъм и граничност. Напротив, на преден план са изнесени внушенията за достолепието и високия боен дух на българската войска. Изящно са откроени и най-изящните художествени интерпретации на Сръбско-българската война от 1885 г., които са част от престижната колекция от творби на изобразителното изкуство, притежание на Националния военноисторически музей. С основание ключово място всред илюстративните материали е отделено на картината на Пиетро Монтани "Посрещането на княз Александър I в Пловдив".

Ил. 3. Картина на Пиетро Монтани "Посрещането на княз Александър I" в Пловдив - един от артефактите с висока представителност в музейните наративи за Съединението, заместваща донякъде почти пълното отсъствие на снимков материал от хода на пловдивските събития, разгърнали се в началото на м. септември 1885 г.

Общоисторическите музеи в страната - регионални и общински, като правило не поддържат постоянни експозиции, центрирани върху новата българска история (1878-1944 г.). Там, където има изключения, тематичният профил на съответното повествование е центриран върху отделни аспекти на градския бит (Варна, Русе), всекидневната култура (Стара Загора, Габрово), личностни присъствия (Хасково, Свищов) и др. В селищата, които (освен Пловдив и София) са пряко свързани с развоя на съединисткия акт - Варна, Велико Търново, Панагюрище - фигурират необемни експозиционни композиции, визиращи интересуващата ни проблематика. Най-представителна и атрактивна е композицията в Исторически музей - Панагюрище, включваща разнообразни оригинали и прецизно направени копия на ценности, свидетелстващи за плътната ангажираност на панагюрци с "Пловдивската революция".

Подчертано семпло и едноизмерно е загатната историята на Съединението в експозиция "Нова история" на Регионалния исторически музей - Велико Търново. Представляваща по същество една овехтяла фотоизложба, тази експозиция съдържа само една витрина със снимков материал и пояснителни текстове, които отбелязват по-ярките личностни присъствия и основните официални документи, регистрирали държавнополитическия обрат от септември 1885 г. Описаното и онагледено в приложената снимка фактическо състояние е в пълен контраст със значимостта на Търново като град със специално положение по отношение конституционните въпроси на Княжество България и със статус, прикрепен трайно към официалните функции на княжеската/царската институция в периода на съществуванието й. А и да не забравяме, че на 8 септември 1885 г. именно в столицата на Второто царство княз Александър I прокламира манифеста, с който декларира, че приема управлението на Източна Румелия, тоест придава административноправен завършек на осъществения два дни преди това в Пловдив акт на отстраняване на главния управител с цел обединение на двете автономни български държавици.

Ил. 4. Витрината в експозиция Нова история на Регионален исторически музей - Велико Търново, посветена на Съединението от 1885 г.

Особено показателна за силно стигматизирания маниер на интерпретацията на Съединението е експозицията на Исторически музей - Казанлък, в чиито зали фигурира една неголяма витрина с материали от това време - грамоти и медали от Сръбско-българската война ведно с няколко лични вещи на военнослужещи в 23-та Казанлъшка дружина.

Ил. 5. Витрината в експозицията на Исторически музей - Казанлък, посветена на Съединението от 1885 г.

Допълнени с пояснителни текстове на български и английски език, тези експонати се докосват само периферно до ключовото събитие на 1885 г. Малко по-представителни в споменатата насока са двата текстилни експоната - кърпа за хранене с изобразена върху нея карта на Княжество България и Източна Румелия (поставена във витрината) и стенен килим (135/187 см), изтъкан по мотиви от картината на Николай Павлович "Съединението на Северна и Южна България" (1886).

Ил. 6. Стенен килим (гоблен) "Съединението на Княжество България и Източна Румелия", фигуриращ във фондовете на редица български музеи и представен в част от експозициите

Композиран неумело и наивистично, този стенен килим изобразява двата символни образа на Княжество България и Източна Румелия по наложения от Павлович стереотип - две жени с корони на главите, щитове и саби в ръцете, придържащи развят български флаг. Общо четири лъва (с изображението върху флага) и шест униформени военни допълват внушението за военно и политическо величие. В централната долна част на гоблена е изобразен гербът на Княжество България, под който в два отделни медальона са извезани надписите "Сан-Стефано, 19 февруарий 1878" и Пловдив, "6 септемврий 1885". Равнополагането на митотворческия Санстефански акт от 19 февруари 1878 г. (Илчев 1996) до Пловдивския акт от 6 септември 1885 г. е повече от знаково, тъй като и по времето на създаването на стенния килим (началото на ХХ век), и към настоящия момент "Санстефанска България" е ключов символ на идеята за териториална цялост на нацията.

Непретенциозното, но показателно присъствие на кърпата за хранене и на стенния килим с втъкана в тях съединистка сюжетика в основната експозиция на Казанлъшкия музей по(дс)казва реалната вписаност на спомена за Пловдивските събития от 1885 г. във всекидневието на българите от края на XIX и началото на XX век. Разстилането на провокиращата гордост сюжетика върху масата за хранене или върху стената на гостната стая е сигнал за практическа интериоризация на Съединението в бита и във всекидневните общувания. В масовия случай тази интериоризация е осъществена с посредничеството на художествен примитив под формата на тъкан стенен килим, пазещ и възсъздаващ най-отчетливата символика на консолидираната държавност. Явявайки се удовлетворителен за вкуса и представите на масовия българин, този примитив се оказва един от най-широко тиражираните артефакти, свързани със Съединението, намерил място във фондовете и експозициите на българските музеи³.

Ил. 7. Елипсовиден метален поднос със символно изображение, свързано със Съединението - част от фонда на Регионален исторически музей - Пазарджик

Макар и в индиректен порядък, съединистката тема присъства и в единични мемориални музеи, посветени на открояващи се личности от слeдосвобожденската история. Центрирани върху творческите продукти и контакти на своите патрони, музеите на Иван Вазов в София и на Константин Величков в Пазарджик се докосват само до някои източнорумелийски изяви на двамата видни интелектуалци. Двама от дейците с най-значим принос за тласъка на събитията от есента на 1885 г. - Захарий Стоянов и Петко Каравелов - са обекти на самостойни музейни интерпретации - в село Медвен, Котленско и в Русе (Захарий Стоянов) и в град Копривщица (Петко Каравелов).

Експозицията "Захарий Стоянов" на Регионален исторически музей - Русе поставя своя акцент върху участието на радикалния деец в антиосманските движения в навечерието на Освобождението.

Ил. 8. Музей на Захарий Стоянов в Русе, интериор

Макар и малко, артефактите от румелийския период и от дните на Съединението са показателни за решителната включеност на бившия революционер в пловдивската събитийност през 1885 г. Не е подмината и значимата роля на летописеца-митосътворител за формиране на масовите представи за Съединението (чрез вестник "Борба" и чрез очерка "Чардафон Велики"), доминиращи и към момента в историческото съзнание на мнозинството българи.

Медвенската мемориална къща "Захарий Стоянов" е част от Исторически музей - Котел. Със своята поовехтяла възстановка на среднозаможен селски дом от района на Котленския Балкан в средата на XIX век, този обект дава сравнително малко визуална информация и материал за размисъл върху биографията на яркия общественик и писател. Музеят би останал изцяло лишен от пряка връзка със своя патрон, ако на втория етаж не стои в специална витрина оригиналният фрак на председателя на Петото Обикновено народно събрание и ако в близост до къщата не се възправя грубо издялания, но с лирично излъчване гранитен паметник на двигателя на двете опозиционни институции, подготвили Съединението - Българския таен централен комитет в Пловдив и вестник "Борба"⁴.

Ил. 9. Паметник на Захарий Стоянов в родното му село Медвен, Котленско

Енергичният министър-председател на Княжество България от времето на Съединението Петко Каравелов (1843-1903) е предмет на скромна музейна подредба в една от стаите на бащиния си дом в Копривщица. Именуван формално Къща музей "Петко и Любен Каравелови" , този старинен копривщенски имот е препълнен преди всичко с типични за местния бит етнографски материали и със свидетелства за жизнения път на любимеца на възрожденската историопис Любен. Съдействал сам за формирането на следосвобожденския култ към Любен Каравелов, по-малкият му брат пребивава трайно в сянката на своя недоучил и недоживял следосвобожденската епоха батко, чието име неизменно свързваме с "най-високите върхове" на националнореволюционната теория и практика от епохата на Възраждането.

Ил. 10. Къща музей "Любен и Петко Каравелови" в Копривщица, външен изглед

В средите на професионалните историци е знайно, че реалният принос на Петко Каравелов към утвърждаването на българския национален суверенитет в първите две десетилетия след учредяването на Княжество България е не само значим, но и високо заплатен от държавника с политически преследвания, емигрантство, включително и с обитаване на затворнически килии. При все това музейният наратив за Петко в Копривщенската къща музей заема една малка стая на втория кат на сградата, в която хронологически са подредени снимки и текстове, свидетелстващи за основни моменти от кариерата на държавника. Към скромната фотодокументална изложба са прикрепени няколко лични вещи с битов характер, а в един от ъглите - извън каквато и да е композиция, стои старинно бюро, етикирано като "Писалищна маса на Петко Каравелов". В тази малко схематична смесица на фотоси, текстове и вещи същинският принос на политика за голямото дело на Съединението виси недоразказан и непоказан. Приемам, че констатираната асиметрия е продукт колкото на липсата на оригинални материали за дееца в собствения му музей, толкова и на цялостната тенденция за подценяване на неговото съпричастие към големите събития на общобългарския вървеж през модерната епоха (Близнашки 2011).

Ил. 11. Експозиция Петко Каравелов в къща музей "Любен и Петко Каравелови" в Копривщица, интериор

Предимно персоналистки е и подходът към опазване спомена за 1885 г. в съвременния град Съединение - бившето село Голямо Конаре, от което тръгва четата, дала тласък на отстраняването на главния управител и на румелийското правителство. И до наши дни жителите на града и прилежащите села черпят гордост от геройското излъчване на един от предводителите на голямоконарската чета - Продан Тишков / Чардафон Велики (1860-1906). В поддържаната от градското читалище музейна сбирка се пазят и показват единични оригинални материали, свидетелстващи за формирането и похода на споменатото паравоенно формирование. Особено силен е култът към Чардафон, чиято персона доминира и в експозицията на обществената колекция⁵, и върху лицевата част на издигнатия през 1969 г. в центъра на историческото селище паметник. На почит в бившето Голямо Конаре е и паметникът на Недялка Шилева (1867-1959) - съпруга на Продан Тишков. Осигурила си място във високите редове на националния наратив с ушиване знамето на Голямоконарската чета и с ескортирането на доброволно предалия се главен управител Гаврил Кръстевич при извеждането му от Пловдив, пламенната патриотка е възвисена като женски символ на румелийския бунт; дори понякога е именувана Голямоконарската Райна Княгиня⁶.

Ил. 12. Паметникът на Недялка Шилева в град Съединение

Мемориалната епопея, свързана с видното съединистко семейство - Продан и Недялка, има своите проявления и в родния град на Чардафон - Габрово. Градът, откъдето започва и където завършва живота на полуграмотния четнически предводител и до днес обгрижва два Чардафонови паметника - надгробния, издигнат скоро след смъртта му в днешния квартал Борово, и осемметровият паметник на кон, стоящ в центъра на града. Особено показателна е историята на втория паметник, който изобразява героя на устремно движещ се кон със сабя в ръка, с развят плащ и с величествена военачалническа осанка. Замислен през 1961 г., създаден през следващото десетилетие в хода на тежки бюрократични процедури, внушителният бронзов конник е отлят през 1976 г. В навечерието на поставянето му обаче местните комунистически лидери се консолидират около тезата, че монументът е реализиран по иконографската схема, запазена за скулптирането на владетели и/или могъщи военачалници. Разколебани доколко синът на габровския берберин се доближава до социалната висота на двата посочени типажа, партийните ръководители не разрешават паметникът да бъде издигнат на предвиденото място. Но тъй като бронзовата фигура е вече отлята, прагматичните габровски умове намират компромисно решение - заменят главата на Чардафон с друга глава, представяща обобщен образ на руски войник от времето на Освободителната война и експонират конника върху красивия каменен постамент, обозначавайки го като монумент на безименен руски богатир. Така, само за няколко месеца красивият конник, създаден от проф. Илия Илиев, сменя посланието си - от възхвала на осъщественото пряко волята на Русия Съединение до аморфен "богатир", размахващ гола сабя всред центъра на овладения още на 28 юни (10 юли 1877) от руските войски без сражения и при пълна подкрепа от страна на местното население град Габрово. Оперетъчният монументен сюжет около бронзовия конник на проф. Илия Илиев намира своята развръзка през 1998 г.⁷, когато главата на руския богатир е заменена с оригинала, възсъздаващ образа на легендарния Чардафон Велики.

Ил. 13. Паметникът на Чардафон Велики в град Габрово

Преплетена в идейните предубеждения и провинциалните опасения история на Чардафоновия бронзов образ в Габрово не би разбалансирала в значима степен историческата памет за Съединението, ако останалите герои на "Пловдивската революция" присъстваха в музейните експозиции и в монументалните композиции по адекватен на същинските им приноси начин - ако княз Александър I и Гаврил Кръстевич не участваха в съвременния визуален наратив за Съединението само с кавалетните си портрети, подредени в залите на Националния исторически музей, и ако същите две държавнически особи не са увековечени само с по един берелеф - Александровия в княжеския мавзолей в София (завършен 1898), а този на Гаврил Кръстевич - върху паметника на сливенските възрожденци (създаден 1935).

Като продължение на споделената нелицеприятна констатация си позволявам да откроя и още една особеност на съединистката "героика", прикована плътно към (ос)мислянето, говоренето и писането за главните действащи фигури на повратната 1885 година. Получил своето прозвище от шеговито съчетание на турската дума чарда и на немското словесно обозначение за аристократична принадлежност фон, предводителят на Голямоконарската чета е увенчан и с титула Велики, прикачен му на шега от Захарий Стоянов; и като на шега останал споен с името на одумвания като "пройдоха, прияница и развратник" габровец. Така, непретенциозният полуграмотен доброволчески предводител се оказва на върха на титулуваните особи в модерната ни история. Аз лично не знам друг модерен български държавник или военен да има честта да свързва името си със запазеното за победоносни военачалници и миротворни владетели звание Велики. Като опозиция на откроеното словесно клише, вече над половин век княз Александър I е назоваван с предвладетелската му фамилия Батенберг, а не с официалния му титул Български. Плод на жилавата идиоматичност на езика, визираната контрапунктност е ясно свидетелство, че масовото съзнание проявява силна склонност да въздига в сан ближните по произход и манталитет и да принизява величието на фигури, дошли в колективното битие отвън и отгоре. В логиката на тези съждения се съдържа и обяснението на факта, че княз Александър I Български няма свой паметник - нито в София, нито в Пловдив, Сливница или Драгоман и че по някаква случайност на съдбата⁸ единственото паметно място, посветено на първия владетел на Княжество България е неговата гробница мавзолей в центъра на столицата.

Ил. 14. Гробница мавзолей на княз Александър I Български в София, интериор

След включването на Деня на Съединението в списъка на официалните празници през 1998 г. активността за създаване на временни изложби, кратки документални филми, репортажни материали, възстановки, виртуални експозиции и други форми за вграждане на събитието в престижните пластове на българската културна и политическа идентичност се повиши рязко. Ключовата тежест на този процес пада върху музеите и галериите - особено върху тези, които съхраняват най-много и най-представителни артефакти от епохата. Не са за пренебрегване и усилията на другите културни организации - основно библиотеки и читалища, за отваряне стълбището на миналото към представите на съвременното поколение (Русенската 2011). Полезни са инициативите на повечето регионални библиотеки да организират изложби от книги и други печатни материали по повод Деня на Съединението. С оглед относително ограничения обем и повторяемостта на книжовния фонд този тип експозиции подлежат на дигитално осъвременяване и на обогатяване с други относително достъпни в столицата и в областните градове артефакти - пощенски марки и пощенски картички, стари фотографии и ръкописи, стари монети и монетни форми, предмети на бита и изкуството от епохата на Съединението.

Временните музейни изложби за Съединението и Сръбско-българската война от 1885 г., създадени и представени на българската публика през последното десетилетие, са трайно прикрепени към описаните по-горе съдържателни подходи и изобразителни техники, присъщи на постоянните експозиции. Подредбата на снимки и документи от Пловдивския акт обикновено се съчетава с показване на оръжие, ордени, медали, лични вещи, предмети на бита, непоказани в основната експозиция на съответната институция или взаимствани от друг музей. Разширява се и практиката да се организира представяне на един или няколко сродни артефакта с висока степен на репрезентативност. Последният тип one-item-exhibition по правило е съпътствана от по-активна популяризаторска кампания в местните и/или национални медии (Историческият 2010).

Две от временните изложби, присъствали в публичния живот през последните няколко години, се открояват с иновативност и специфична въздействена сила. От септември 2013 до април 2014 г. в залите на Музея на Съединението пребиваваше стилно подредената експозиция "Българското съединение в изкуството". В нея бяха включени оригинални творби на изобразителното изкуство, както и първи издания на книги, свързани с повратния исторически акт. Особено примамливи за публиката се оказаха малко известните графики, появили се през последните месеци на 1885 г. в западноевропейски илюстровани списания (Българското 2013). Изложбата за пореден път показа омекотената от естетически инвенции и леко идеализирана визия за Пловдивската революция и за последвалата я кратка война. Неделима част от нея бяха документи, ръкописи и веществени материали, свързани с работата на творците, сглобили от факти и метафори художествения образ на Българското съединение.

През септември 2014 г. Националният военноисторически музей в София подреди друга атрактивна изложба, озаглавена "София - столица на съединена България" (Националният 2014a). В нея бяха включени около 40 стари панорамни фотографии от личния албум на княз Александър I, запечатали облика и духа на града от средата и втората половина на 80-те години на XIX век. Силно информативни са първите следосвобожденски карти и картни изображения на София и околността. Умело аранжираното експозиционно пространство и добрата медийна отразеност на изложбата я наредиха сред приоритетните събития на столичния интелектуален живот в ранната есен на отминалата година. Тази изложба показа за пореден път, че интересният разказ за национално величие и културно достолепие може да се реализира не само с посредничеството на "високи" творби и уникални артефакти, но и с помощта на малко популярен визуален и фактически материал, подреден вещо около креативна гледна точка.

Независимо от подчертаната сполука на двете споменати временни експозиции, музейната интерпретация на Пловдивския акт от 6 септември 1885 г. продължава да носи бремето на повторяемостта и отпечатъка на клишираните визуални и съдържателни решения. Една от причините за това състояние определено произтича от особеностите на самото събитие - едно нетипично за институционалния развой на балканските държави от ХIХ век случване - неокървавена революция, последвана от неочаквана по посока военна кампания и от очаквано по параметрите си дипломатическо споразумение. Макар и нелишено от силни личностни изяви и ярки контрапункти, Съединението трудно намира пътищата на своето (раз)полагане в полето на националната памет за българския XIX век. Заключено зад стандартни тези и приемливи за мнозинството съвременници оценки, то рядко преминава от периферията в центъра на публичния дебат.

Ил. 15. Картина на Николай Павлович "Съединение на Северна и Южна България", масло, Национална галерия

Ил. 16. Литография на Николай Павлович "Съединение на Северна и Южна България" - един от най-широко разпространените изобразителни материали, присъстващи в почти всички постоянни и временни експозиции, свързани със събитието

Описаното състояние на интерпретативния фон е характерно и за присъствието на съединистката тема в съвременните визуални изкуства, които чрез монументални паметници и/или живописни творби в голяма степен преповтарят очертаната от Николай Павлович образност, доверявайки се изцяло на символния капитал, завещан от старите гравюри, фотографии, ордени, медали, печати, знамена, монети, сувенири, предмети на бита. Безсилни сякаш пред лишеното от драматизъм и разгръщащо се по естествен начин Съединение, съвременните автори отново и отново се връщат към покритите от патината на времето алегории: жената - воин и стража на човечността, крилете на възвисеността, венецът на победата, възторженото множество от вдъхновени и жизнени граждани. Композирали по умел и елегантен начин и паметникът на Съединението в Пловдив с автор Величко Минеков, и емблематичната картина на Димитър Дончев "Съединението на България" (1994), споменатите фигури продължават да придърпват съединистката сюжетика към поовехтелите, но приятни за духа и разбираеми за ума на мнозинството българи метафори и сказания на Българския XIX век.

Ил. 17. Паметникът на Съединението в Пловдив, автор Величко Минеков

Ил. 18. Картина на Димитър Дончев "Съединението на България", масло, 1994

Като правило, музейните и другите мемориални топоси, обговарящи "Пловдивската революция", работят с относително малък обем еднотипни за цялата страна материали - документи и фотоси, картини и графики, оръжие, ордени, медали, лични вещи на водещи дейци. Силна е повторяемостта на снимковия материал, документалните свидетелства и текстовите илюстрации. По традиция се залага на утвърдени тези и непроблематични изобразителни и сказателни похвати. Ниска е степента на репрезентативност и провокативност, втъкана в музейните (ре)конструкции, посветени на уникалната сюжетика на пловдивските събития от септември 1885 г.

При все това, има един музей с 30-годишно присъствие в културното ни битие, който компенсира по-голяма част от изброените несъразмерности, полагайки историята на Съединението на пиедестала на високата му историчност - Музеят на Съединението в Пловдив. Наложил се през годините като престижна и отворена за публиките институция, това културно средище поддържа спомена за паметната 1885 година по съответстващ на високата си национална мисия изискан (като форма) и академичен (като съдържание) музеен маниер.

Притегателната сила на Музея на Съединението е обективно заложена в обстоятелството, че той обитава сградата, строена за нуждите на Областното събрание на Източна Румелия и неизползвана като дом на местния парламент поради ликвидирането на румелийската автономия след 6 септември 1885 г. Изящното творение на архитект Пиетро Монтани осигурява достатъчно пространство и мека естествена светлина от оберлихта на основната зала за композиране на една убедителна и атрактивна експозиция, посветена на държавнополитическото и културно развитие на Източна Румелия, на Съединението и Сръбско-българската война. Балансиран по тип, обем и послание, пловдивският музеен разказ за Съединението не пропуска нито един съществен момент от сюжетиката на повратното събитие, като ведно с това откроява всички съществени личностни присъствия, направили възможно случването от 6 септември 1885 г. Представителен както за фонда на институцията, така и за българската музейна среда, визираният веществено-документален наратив осигурява достъп до различни прочити на събитието, като отваря вратите на тълкуванието и през страниците на вестник "Борба", и през официалните държавнически актове, и през художествените интерпретации на съвременни и по-сетнешни художници. Физическото отделяне на частта, посветена на Сръбско-българската война на втория етаж в основната зала на Музея също е сполучливо с оглед различното историческо съдържание и различната типология на експонатите, чрез които се осъществява реконструкцията на драматичната поредица от военни операции, осъществени под командването на княз Александър I.

Музеят на Съединението в Пловдив поддържа жив спомена за българската събитийност от 1885 г. и чрез разнообразни временни експозиции, научни форуми, издателски инициативи, образователни програми. Неговият екип, по инициатива на Мария Карадечева, е създал единственото към момента действащо виртуално депо (електронен каталог) за дигитализирани артефакти от различни музеи, прикрепени към едно значимо събитие - в случая Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С постъпателното си обогатяване електронният каталог "Реликви от Съединението 1885 в българските музеи" осигурява видимост на веществените и документални ценности за все по-широката и все по-добре информирана интернет аудитория. Пак в интернет е базиран и виртуалният тур в две от залите на Музея на Съединението - един проект на частно дигитално студио, поддържащо качествени 3D изображения на основни обекти на пловдивското културно наследство.

Бидейки естествено средище на ежегодните национални чествания за Съединението и стожер на българската памет за повратното събитие, Музеят на Съединението продължава да обогатява фондовите си наличности и да обновява експозициите си. Добра перспектива в тази насока му осигурява стабилната мрежа на културните институции в Пловдив, както и контактите с останалите български музейни и архивни учреждения, обгрижващи артефакти и документи от първото следосвобожденско десетилетие. Във връзка с подготовката на поредната юбилейна междуинституционална изложба за Съединението, която предстои да се открие през септември 2015 г., е полезно да се създаде ефективна работна среда, в която да се доразработи платформата за дигитално експониране на документи и материали за българската събитийност от 1885 г. с цел създаване на пълноценно функциониращ Виртуален Музей на Съединението. Една такава платформа би била естественото място за концентриране на основните метаданни и записи на документи, веществени материали, изображения, фотоси, филми, звукови файлове и други носители на информация за Съединението и Сръбско-българската война. Така, освен реалния Музей на Съединението в Пловдив, следващото поколение ще получи и своя заслужен виртуален Музей на Съединението в България.

* * *

Във фонда на Исторически музей - Карлово се съхранява знаме от зелена коприна, с извезана върху него година на създаване - 1884. На лицевата му част е изобразен коронован лъв със сабя, тъпчещ турското знаме, около който се чете надпис: "За последното свързование на целокупна България". Трите житни класа, привъзрзани един към друг, символизират трите части, на които по мнението на следосвобожденските дейци е разделена етническата територия от Берлинския договор (1878) - Княжество България, Източна Румелия и Македония. Отразявайки в примитивни образи и клиширани послания "националния идеал" за обединение на разпокъсаните в различни държави части на българския народ, карловското знаме свидетелства еднозначно, че съединистката събитийност е положена в доста по-дълга хронологическа отсечка, отколкото сме свикнали да мислим. Самият акт на извезването на знаме е ясен знак за подготовка на въоръжени действия, в пределите на които пряпорецът намира основното си публично предназначение.

Ил. 19. Знаме, свързано с предисторията на Съединението, Исторически музей - Карлово, лице

Ил. 20. Знаме, свързано с предисторията на Съединението, Исторически музей - Карлово, гръб

Още по-широко тълкувание на съединистката тема задава гърбът на карловското знаме, на който са извезани образите на св. св. Кирил и Методий. Непохватно изрисувани, но затова пък разпознаваеми и знакови, двамата братя са в каноничната си иконографска позиция - изправени един до друг и държащи книга, пергамент и кръст. Левият (по презумпция Кирил) е вдигнал ръка и с кръстен знак благословя своето духовно паство. Този неприсъщ на повечето изображения на св. св. Кирил и Методий жест несъмнено е свързан с посланието на знамето за национално обединение - една трудна политическа задача, която според създателите на невлезлия в реално сражение карловски байрак, определено се нуждае от високо небесно покровителство. Фактът, че това покровителство в конкретния случай е потърсено от светците символи на културната идентичност и духовната монолитност на нацията е показателен за силното желание на следосвобожденското поколение да търси и намира опора на големите си цели в жилавите устои на словото и духа.

Днес не е трудно да предположим коя от двете страни на текстилния символ е имала по-голяма притегателна сила за съединистките деятели в драматичните месеци след 6 септември 1885 г. - лицето с изобразения войнствен лъв или гърбът със смирените просветители. Това обаче не е пречка да отчетем, че самият акт на спояването на двете парадигми в един материален носител е интригуващ и многосказателен. Този акт ведно с неизброимите следи от миналото, втъкани във веществените, книжовните, художествените и документалните ценности от следосвобожденската епоха, съхранявани в българските музеи, са същинските интелектуални и екзистенциални провокации пред осмислянето и експонирането на артефактите, свидетелстващи за начина, по който само седем години след учредяването на модерната ни държава българските политици и граждани превърнаха мечтата за Съединението от красив национален идеал в трудна обществена реалност.

БЕЛЕЖКИ

1. При подготовката на текста съм използвала и материали, предоставени ми от Кунка Неделева от Дирекция на музеите в град Копривщица, Светла Димитрова от Архитектурно-исторически резерват "Етър" в град Габрово, Чавдар Ангелов от Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа", Соня Пенкова от Националния военноисторически музей, Мадлен Янева от Националния исторически музей, Дора Недева от Регионалния исторически музей - Велико Търново. Част от идеите и фактите, експонирани в статията, са продукт на консултации с двама утвърдени експерти в областта на музейното дело в България - Пламен Събев от Историческия музей в град Попово и Атанас Шопов от Историческия музей в град Панагюрище. Всички музеи и други обекти на културно-историческото наследство, за които става дума в текста, съм ги посетила лично през последната календарна година. [обратно]

2. В аналитичното полезрение на настоящия текст влизат предимно експозициите - постоянни, временни, виртуални - на функциониращите музеи. Наблюденията по отношение на колекциите и фондовите наличности, които не са експонирани, са периферни и единични. Този изследователски избор е продукт на приоритизирането (в конкретния случай) на публично функциониращите артефакти и оценки, имащи отношение към композирането и поддържането на знанието за Съединението от 1885 г. [обратно]

3. По данни на сайта "Реликви от Съединението 1885 в българските музеи", екземпляри от този гоблен фигурират във фондовете на редица институции на паметта - София, Казанлък, Пловдив, Карлово. Допълващ нюанс към разпространението на многотиражните битови предмети, визуализиращи символиката на Съединението, е присъствието на "табла" (метален поднос) във фонда на Регионален исторически музей - Пазарджик, с пълноцветен отпечатък на дъното й на изображение, близко до изображението на стенния килим - друга реплика на картината "Съединението на Северна и Южна България" от Николай Павлович. Вж. Ил. 7. [обратно]

4. Споделените съждения са продукт на прякото ми наблюдение на обекта, но аналогични оценки присъстват и в пътните бележки на други автори, посетили през последните години Къща музей "Захарий Стоянов" в село Медвен (Къде 2008). [обратно]

5. В хода на настоящото експозе използвам термините музейна сбирка и обществена колекция като пълноценни синоними. При все че официалното име на този тип публични структури е обществена колекция, функциониращото през последния век име музейна колекция (сбирка) все още не е изпразнено от еднозначие и легитимност (Наредба 2012). [обратно]

6. С цел поддържане на този култ, през 2011 г. в центъра на град Съединение е издигнат гранитен бюст на Недялка Шилева с автор Иван Томанов (2011). [обратно]

7. Това е годината, в която Денят на Съединението влиза в календара на официалните държавни празници. Съвпадението едва ли е случайно, както не е случайна и тенденцията на постъпателно нарастване обема на писанията (включително и в интернет), преразказващи и възхваляващи публичния образ на предводителя на Голямоконарската чета (Чардафон 2006). [обратно]

8. Тук имам предвид факта, че комунистическата власт затваря Мавзолея на княз Александър I още през 1946 г. Обектът няма статус на мемориално място до 1991 г., когато е отворен за посещения и скоро след това реставриран. Разположен на средищно място в София и пазещ спомена за недолюбваната от комунистите владетелска институция, Мавзолеят лесно би могъл да бъде заличен от някой градоустройствен план, но това не се случва по необясними за мен (поне засега) причини. [обратно]

ИЗТОЧНИЦИ

Печатни

Андонов 1929: Андонов, Иван. Съединението. Пловдив: Христо Г. Данов, 1929.

Митове 2010: Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България. // Годишник на Регионален исторически музей. Пловдив, 2010.

Димитров 1985: Димитров, Илчо. Преди 100 години. Съединението. Исторически очерк. София: Септември, 1985.

Кантарджиев 1935: Кантарджиев, Тодор. Петдесетгодишнината на Съединението и войната за него: 1885-1935. София: Едисон, 1935.

Мутафчиева 1985: Мутафчиева, Вера. Съединението прави силата. София: Отечество, 1985.

Пантев 2010: Пантев, Андрей. Съединението 1885 година - епохално събитие в новата българска история. // Българско Възраждане - идеи, личности, събития: годишник на Общобългарски комитет и Фондация "Васил Левски". Том 12. София, 2010.

Станчев 1985: Станчев, Димитър. Съединението: Пловдивския край в борбата за съединение на Южна със Северна България 1878-1885. Албум. София: Септември, 1985.

Стателова, Пантев, Дончева 1985: Стателова, Елена, Пантев, Андрей, Дончева, Боянка. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София: Народна просвета, 1985.

Стателова, Пантев, Дончева 1995: Стателова, Елена, Пантев, Андрей, Дончева, Боянка. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. Второ издание. София: Просвета, 1995.

Стателова, Попов 1985: Стателова, Елена, Попов, Радослав. Съединението 1985. Спомени. София: Български писател, 1985.

Съединението 1985: Съединението 1885. Енциклопедичен справочник. Съст. Елена Стателова. София: Д-р Петър Берон, 1985.

Електронни

Сайтове и портали

Блог на Регионален исторически музей - Пловдив <http://rimplovdiv.wordpress.com> (30.08.2015).

Интернет сайт на Националния военноисторически музей <http://www.militarymuseum.bg> (30.08.2015).

Интернет сайт на Националния исторически музей <http://www.historymuseum.org> (30.08.2015).

Интернет сайт на Община Пловдив <http://www.plovdiv.bg> (30.08.2015).

Интернет сайт на Регионален исторически музей - Пловдив <http://www.historymuseumplovdiv.org> (30.08.2015).

Съединението 1885 в българските музеи Електронен каталог<http://muzeini-relikvi.net> (30.08.2015).

Текстове и визуални материали

Националният 2014а: Националният военноисторически музей представя в изложба облика на София по време на Съединението. 05.09.2014. // YouTube, 2014 <https://www.youtube.com/watch?v=aDw28lWOlq0&index=39&list=PLYhy8PgPvd0H4Gejc7U5TKCX21UcOyOA5> (30.08.2015).

Неразказаната 2014: Неразказаната приказка на град Съединение. Документален филм. 4 септември 2014. // News7.bg, 2014 <http://news7.bg/predavania/nerazkazani-prikazki/vsichki-videa/nerazkazanata-prikazka-na-grad-saedinenie/107977#.VeMpbX3F-DM> (30.08.2015).

Петков 2005: Петков, Петко Ст. Българските национални празници и българският национален идеал. 17 ноември 2005. // Електронно списание LiterNet, 17.11.2005, № 11 (72) <https://liternet.bg/publish11/petko_petkov/bylgarskite.htm> (30.08.2015).

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Близнашки 2011: Близнашки, Георги. Петко Каравелов и демокрацията в България. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2011.

Българското 2013: Българското Съединение в изкуството. 2 септември 2013. // rimplovdiv.wordpress.com, 2013 <https://rimplovdiv.wordpress.com/2013/09/02> (30.08.2015).

Иван Томанов 2011: Иван Томанов възпя в гранит знаменоската на Съединението Недялка Шилева. 19 септември 2011. // karlovobg.eu, 2011 <http://www.karlovobg.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=2602:2011-09-18-17-19-45&catid=34:2009-07-15-08-58-25&Itemid=86> (30.08.2015).

Илчев 1996: Илчев, Иван. Митът за Сан Стефанска България като "свещена крава" на българския национализъм. // История, 1996, кн. 1.

Историческият 2010: Историческият музей показва свои експонати. Габрово, 1 септември 2010. // dariknews.bg, 2010 <http://4040.dariknews.bg/view_article.php?article_id=581454> (30.08.2015).

Къде 2008: Къде е фракът на Захарий Стоянов. Една възрожденска обиколка по къщи музеи, калдъръмени улички и един водопад. // Капитал, 16 октомври 2008 <http://www.capital.bg/light/mesta/2008/10/16/566322_kude_e_frakut_na_zaharii_stoianov> (30.08.2015).

Наредба 2012: Наредба № Н-9 от 27 април 2012 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции. // Държавен вестник, бр. 39 от 22 май 2012.

Националният 2014б: Националният военноисторически музей с нова изложба по случай Съединението. // Българска телеграфна агенция, 20 ноември 2014 <http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_o57hayok> (30.08.2015).

Русенската 2011: Русенската библиотека отбелязва с изложба Съединението на България. 5 септември 2011. // dariknews.bg, 2011 <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=771096> (30.08.2011).

Чардафон Велики 2006: Чардафон Велики. Съвместно издание на Краеведското дружество "Илия Габровски", Териториалната дирекция "Държавен архив", Регионалния исторически музей и Ловно-рибарското дружество "Чардафон" в Габрово. Съст.: Ангел Ангелов и Ганчо Танев. Габрово, 2006.

© Вера Бонева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2015, № 9 (190)