ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО: БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ

Вера Бонева

web

---

Author/Title: Vera Boneva. Cultural heritage programs in the higher education institutions: The bulgarian experience

Abstract: The article systematizes information about the current cultural heritage programs in the Bulgarian higher education area. The data shows that in eleven Bulgarian universities a diploma of cultural heritage can be obtained. 17 master's and 3 bachelor's programs prepare over 500 students a year. Two doctoral programs are also accredited. The rich variety of curricula is an objective result of the complex structure of cultural heritage in itself. However, it is also an indicator for the fragmentation of the higher education system in Bulgaria. The conclusion proposes approaches to overcoming the mentioned fragmentation, as the interdisciplinarity of the scientific field requires pooling of competencies and efforts for better results.

---

Висшето образование е ключова система на българското общество, включваща 52 висши училища - 38 държавни и 14 частни. Покриващи с мрежата си практически цялата страна и създаващи експертни кадри за икономиката, културата, държавната администрация, здравеопазването, науката и всички останали сектори, институциите на висшето образование разполагат с относително висок обществен престиж и реална академична автономия. Въпреки негативните демографски процеси, системата запазва относителна устойчивост на мрежата си при постъпателна тенденция за намаляване броя на студентите, преподавателския състав и останалите щатни служители във висшите училища. По данни на Националния статистически институт към април 2020 г. в страната се обучават 220 168 студенти, от които - 191 908 в държавни висши училища, а 28 260 - в частни. Към посочения период преподавателите са 20 894. Професионалните направления, в които се подготвят специалисти с висше образование, са 52, от които 36 са приоритетни, а 13 специалности имат статут на защитени. Макар и неравномерно разпределени по структури, професионални направления и региони, посоченият висококвалифициран академичен състав е устойчива предпоставка за поддържането и развитието на университетите и другите висши училища в България.

В логиката на очертаните процеси темата за бакалавърските, магистърски и докторски програми по културно-историческо наследство¹ се вписва в необемния сегмент на професионалните направления по обществени и хуманитарни науки и по изкуства. Визираните професионални направления не са сред масовите. В тях се обучават малко повече от 35 000 студенти, което е естествено с оглед пазара на труда и икономическите тенденции в страната и в Европа. Въпреки осезаемата комерсиализация на съвременния свят, престижът на хуманитаристиката, изкуството и на социалните науки се запазва на осезаема висота. В този контекст се вписва и появата на университетските програми по културно-историческо наследство в страната през последните десет години. Анализирайки споменатия процес в национален план, отчитам наличието на аналогични образователни продукти и в други европейски страни, които също са иновационни по своето съдържание и относително нови по време на поява в съответните университети.

Създаването на програми по културно наследство в българските висши училища е резултат от възможността на университетите да откриват в рамките на акредитирани професионални направления бакалавърски и магистърски програми. Тласък на визирания процес даде и приемането на Закона за културното наследство през 2009 г., който ясно дефинира мястото на системата на движимите и недвижими културни ценности в съвременното общество, параметрите на нематериалното наследство и функциите на различните институции за опазване, експониране, изучаване и популяризиране на реликтите от миналото в съвременното общество.

Таблица № 1
Програми по културно наследство в българските висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени

Систематизираните в Таблица № 1 данни свидетелстват, че към настоящия момент в България се осъществява обучение по културно-историческо наследство в 11 висши училища - 9 държавни и 2 частни. Те съставляват 21% от висшите училища в страната - относително висок процент от общия брой. По профил в групата се включват големи университети с многоспектърни образователни програми - Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Югозападния университет "Неофит Рилски" и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В изброените висши училища се реализират 12 от 22-те програми, което съставлява 55% от общия брой. Останалите програми са създадени и се поддържат от университети с по-тесен профил, утвърдени в едно или няколко близки професионални направления. Съществено е да се отбележи, че програмите са създадени в утвърдените и присъщи на съответните висши училища професионални направления, обезпечаващи както преподавателския състав, така и материалната база за адекватно на съвременните стандарти обучение. Според публикуваните учебни планове и квалификационни характеристики във всички висши училища се предлага обучение, насочено не само към теоретичните и фактически страни на системата на културното наследство, но и към приложните ѝ аспекти. В зависимост от тесния профил на специалностите, в хорариумите са включени представителен обем часове за практическа работа - на терен, в институции на културния сектор или в археологически, архитектурни и исторически резервати.

Представените в Диаграма № 1 данни показват разпределението на програмите по културно наследство по професионални направления. Очевидната доминация на професионално направление 2.2. История и археология е естествена. Това е и по мое мнение най-оптималното място на визираните програми. 50% от всички тях се реализират във въпросното професионално направление. Следващата по-голяма група е на програмите в професионално направление 3.1. Обществени комуникации и информационни науки, където се реализират 5 от образователните цикли. Системата на обществените науки също е много тясно свързана с интердисциплинарния спектър на културното наследство, особено в аспектите му на опазване, социализация и дигитализация. Три са програмите в направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия. Те са част от образователната дейност на висши училища с акредитирана регулирана професия Архитектура. Насочени са към опазване на архитектурното наследство и са предпочитани от бакалаври със степен в съответното направление. По една са програмите в професионални направления 8.2. Изобразително изкуство, 4.4. Науки за земята и 2.1. Филология. Те се реализират в профилирани факултети на посочените висши училища. Осезаемото дисперсиране на програмите по културно наследство в шест професионални направления (от общо 52) е свидетелство, че в почти 12% от професионалните направления в България академичните ръководства са намерили основания да разкрият програми по културно-историческо наследство. Тази фактическа ситуация е свидетелство за широкоспектърния характер на феномена на наследството - от една страна. От друга страна, тя е израз на търсене на хибридни форми на образователни програми, които да са привлекателни за студентите и да осигуряват заетост на вече квалифицираните в съответната научна област преподаватели.

Прегледът на учебната документация на програмите, обект на настоящия обзор, показва разнообразни подходи към тематиката на културното наследство. Във всеки факултет акцентът е върху дисциплини, свързани с традиционните и утвърдени от десетилетия специалности от приложните полета на историята, археологията, изкуствата, библиотечните науки, архивистиката, архитектурата, географията. В някои от висшите училища действат по три магистърски програми по културно наследство, надграждащи съответни бакалавърски по посочени по-горе специалности. Такъв е случаят с Пловдивския и с Югозападния университети, в които - вместо да консолидират разнообразния си капацитет и да създадат една пълноценна програма по културно наследство - представителите на различните катедри са раздробили знанието в профилирани програми, гравитиращи към културологията, философията, историята, природните науки, изкуствата. Така - в търсене удовлетворение на персонални кариеристични амбиции - се е изгубила основната магия на културното наследство - неговият комплексен и интердисциплинарен характер².

Общият брой студенти и докторанти в професионалното направление е малко повече от 500, от които 63% са платено обучение. Преобладаващата част от студентите в платена форма се дължи на доминацията на магистърските програми в извадката. В Диаграма № 2 данните са разпределени по образователно-квалификационни степени. Очертаната доминация на магистърските програми - 17 от 22 (77% от общия брой), е логична. Тя съответства и на световната практика. Част от водещите университети в Италия, Финландия, Франция, Австралия, Гърция и др., обучаващи по културно наследство, реализират образователните дейности в магистърски програми. Това се налага и от по-сложния характер на феномена, предполагащ базова подготвеност на студентите по история, изкуствознание, архитектура и др., над която да се надгради знанието за културното наследство. Това е и доминиращият модел на обучение на специалисти по консервация и реставрация³, което също има пряка връзка с настоящата тема.

Бакалавърски програми по културно наследство има в три университета - УниБИТ, Пловдивския университет и Нов български университет. Те са в професионално направление 2.2. История и археология и обучават специалисти за културните институции, за държавната администрация и за частния сектор. Учебното съдържание е широкоспектърно и засяга всички елементи на наследството. И в трите учебни плана са включени значим брой часове за практически занятия, чрез които да се осигури по-пълноценна професионална подготовка на бакалаврите. Докторските програми са две - в УниБИТ и във Великотърновския университет. Те са акредитирани преди повече от пет години и обучават докторанти във всички форми - редовна, задочна, свободна. Част от успешно защитилите дисертационни трудове се реализират във висшето образование и науката и в културни институции - музеи, архиви, библиотеки, галерии, читалища. Наличието на докторски програми по културно наследство в профилите на двата университета дава тласък и на развитие на специфичното научно знание за културните ценности - както чрез методите на утвърдени науки като история, археология, теология, изкуствознание, филология - така и чрез комплексен подход към артефактите от миналото, вградени в съвременната действителност.

Утвърждаването на изследователската тематика, свързана с културното наследство, в съвременната академична практика е видимо и в статистически план. В националната база от данни COBISS търсене по ключова дума културно наследство към началото на 2021 г. извежда 808 заглавия на научни изследвания. Отрадното е, че 86 от тях са дисертации за придобиване на образователната и научна степен "доктор", а 7 - за придобиване на академичната степен "доктор на науките". Книгите са 456 библиотечни единици. Останалите материали са статии, студии и обзори. Част от визирания масив от научни трудове е свързан с творческата дейност на учени от Българската академия на науките. Част от трудовете са създадени от междуинституционални екипи и по научни проекти. Следователно, развитието на университетските програми по културно наследство по безспорен начин е обвързано и със задълбочени научни изследвания по тематиката.

В обобщение бих искала да поставя акцент върху заложените в Стратегията за развитие на висшето образование перспективи за оптимизиране на програмите във висшите училища и за по-тясното им обвързване с практиката. С оглед на това се създават възможности за конструиране на комплексни и интердисциплинарни бакалавърски и магистърски специалности в големите университети, както и за създаване на междууниверситетски програми - особено на ниво магистър и доктор. Както вече стана дума неколкократно, работейки в сферата на една престижна и силно дисперсирана като положеност в обществената среда система - културното наследство, би трябвало по-скоро да обединяваме усилията си в национален план, създавайки адекватни на интердисциплинарността на сферата университетски програми, отколкото да продължаваме да действаме в относително тесните пространства на собствените си катедри и факултети. Във времето, когато знанието за части от секундата достига до другия край на земното кълбо, трябва да сме способни да мислим и действаме солидарно и динамично - както в пределите на националната научна общност, така и отвъд нея.

БЕЛЕЖКИ

1. С оглед обзорния характер на настоящата статия, термините културно наследство и културно-историческо наследство се ползват като синоними. При все че някои автори им придават различно съдържание, в конкретния контекст те са близки по смисъл, тъй като обозначават основно учебни програми, които в базовата си структура и в съдържанието си гравитират към идентични социални реалности - съхранените от миналото следи/артефакти с висока ценност за съвременността, полагането на тези следи/артефакти в актуалния обществен контекст и създаването на гаранции, че ще бъдат съхранени за следващите поколения. [обратно]

2. Парцелираният подход спрямо конструирането на магистърските програми не е приоритет само на посочените два университета. Като цяло, след включването в Болонския процес, българските висши училища създадоха практика да поддържат десетки магистърски програми в едно професионално направление, което раздробява усилията, минимизира капацитета и води до обективна девалвация на магистърската степен. [обратно]

3. Програмите по реставрация и консервация на културни ценности, които се предлагат в нашите висши училища, не са предмет на настоящото експозе, тъй като те са силно специализирани в приложното поле на изкуствата. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Константинов 2016: Константинов, Константин. Взаимодействието община - музей - университет при опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на Шуменския регион. // Музеи и общини. Т. 1. София, 2016, 97-106.

Културно-историческото 2011: Културно-историческото наследство: Образователни и научноизследователски аспекти. / Cultural and historical heritage: Еducational and research aspects. София: За буквите - О писменехь, 2011.

Национална 2017: Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 година. // Държавен вестник, бр. 47, 13.06.2017.

Радойнова 2014: Радойнова, Диана. Културно-историческо наследство и туризъм. Бургас: Университет "Проф. д-р Асен Златаров", 2014.

Стратегия 2021: Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г. // Държавен вестник, бр. 2, 08.01.2021.

Фол 2013: Фол, Валерия. Насоки за обучение по културно наследство. София: Издателство "За буквите - О писменехь", 2013.

Backman, Nilsson 2018: Backman, Mikaela, Nilsson, Pia. The role of cultural heritage in attracting skilled individuals. // Journal of Cultural Economics, vol. 42, 2018, pp. 111-138.

Falser 2015: Falser, Michael. Cultural Heritage as Civilizing Mission. From Decay to Recovery. Heidelberg, New York: Springer, 2015.

Pozzi, Ott 2011: Ott, Michela, Pozzi, Francesca. Towards a new era for Cultural Heritage Education: Discussing the role of ICT. // Computers in Human Behavior, vol. 27, Issue 4, July 2011, 1365-1371.

Smith 2018: Smith, Georges S. Higher Education and Cultural Heritage Management Programs: A Personal Perspective. In Relevance and Application of Heritage in Contemporary Society. Routledge, 2018, pp. 91-95.

ИЗТОЧНИЦИ

Бакалавърска програма "Българска културна история и музеи" в Нов български университет (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3cKRkZY> (16.03.2021).

Бакалавърска програма "История и културно наследство" във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://uni-plovdiv.bg/pages/index/1580> (16.03.2021).

Бакалавърска програма "Културно-историческо наследство" във Факултета по библиотекознание и културно наследство в Университета по библиотекознание и информационни технологии (квалификационна характеристика и учебен план) <https://www.unibit.bg/learning-activity/bachelor/bachelor-specialties#KIN> (16.03.2021).

Магистърски програми "Защита на културното наследство" и "Историческо наследство и културни институции" във Факултета по библиотекознание и културно наследство на Университета по библиотекознание и информационни технологии (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/30MIOnu> (16.03.2021).

Магистърска програма "Изкуствознание и културно наследство" в Националната художествена академия (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3bTjKlb> (16.03.2021).

Магистърска програма "Културно-историческо наследство и туризъм" във Факултет по хуманитарни науки на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3cFcZT9> (16.03.2021).

Магистърска програма "Културно-историческо наследство (Културен туризъм) в Исторически факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3qRb3vP> (16.03.2021).

Магистърска програма "Културно наследство и културен туризъм" във Факултет по изкуствата на Югозападния университет "Неофит Рилски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3bUlWcg> (16.03.2021).

Магистърска програма "Архиви и музеи. Опазване на културното наследство в информационното общество" в Историко-юридическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3lnxN5o> (16.03.2021).

Магистърска програма "Природно и историческо наследство" в Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3eZIDOb> (16.03.2021).

Магистърска програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3rYKvdE> (16.03.2021).

Магистърска програма "Опазване на архитектурното наследство" в Архитектурен факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (квалификационна характеристика и учебен план) <https://uacg.bg/?p=210&l=1&id=214&m=1> (16.03.2021).

Магистърска програма "Опазване на българското културно наследство" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/magistri-programi/224> (16.03.2021).

Магистърска програма "Опазване на културното наследство" във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" (квалификационна характеристика и учебен план) <https://bit.ly/3vwZjSG> (16.03.2021).

Министерство на образованието и науката <https://www.mon.bg> (16.03.2021).

Национален статистически институт <https://www.nsi.bg> (16.03.2021).

Рейтингова система на висшите училища в България <https://rsvu.mon.bg> (16.03.2021).

Своден каталог на българските библиотеки - COBISS <https://plus.bg.cobiss.net> (16.03.2021).

Department for the Cultural Heritage at the University of Bologna <https://beniculturali.unibo.it> (16.03.2021).

Department of Cultural Heritage Studies at the University of Turku <https://bit.ly/3rUZLrS> (16.03.2021).

© Вера Бонева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2021, № 3 (256)