web

Къде отвеждат тия улици от думи?
Вървя и се покланям аз на вси светии:
Владо, Георги, Кольо, Константин, Вазкен...
Къде отвеждат тия улици от думи?
Къде е крал Артур,
къде са другите ми братя?
И тия сънища, които трябва да опиша,
пълни с гарвани - аристократи в черно,
застанали на входа на всемира.
А там, сред тях,
и Гарванът на По - "невермор" повтаря,
учтиво се покланя, усмихва се,
вратата ми отваря...

Но оставам тук...

О, приказна страна!

Страна-странноприемница,
в която нощем си разказваме
страшнички истории,
сбъдващи се през деня.

Страшно обичам страната си -
балканска Швейцария,
в която има всичко,
разфасовано в индустриални количества:
адвокати, съдии, прокурори,
депутати, чиновници, бюрократи,
министри (с портфейли и без портфейли,
но с многоцифрени чекови книжки),
търговци, реститути и проститутки
от всякакъв род,
водачи на "тази страна",
на "този народ"...

Само хора май не останаха.

Не си намирам мястото сред тая гмеж.
О нарцисизъм на пубертети,
отгледани от огледалото,
от което плъзват кохорти сменящи се образи,
като във филм на Хичкок.

И е страшно - кое е сън, кое е истина?

Действителност, която те преследва и в съня.
И няма никога да победиш страха,
в който се затваряш, плетеш си паяжина -
превръщаш се в отровен паяк:
хапеш, хапеш, хапеш...

Събуждаш се с изгризано сърце.

Не знаеш жив ли си или си мъртъв.
Разбутваш въздуха подобно гробна пръст.
И правиш кръст. Отвориш ли очи -
край тебе ходят само мъртъвци.

И някакви подобия на хора.

Искат твоя мозък, твоите ръце.
Как искат да те уподобят на себе си,
да ти прелеят от неистовия си идиотизъм.
Тогава ти ще си един от тях,
тогава ти ще станеш брат от племето на вълците
и като Маугли - свой ще бъдеш в джунглата,
додето те намерят хора.

Хора, хора, хора...

Само вятърът се смесва с твоя глас,
превръща го на песен. Животно на Фаларий^*,
невинна весела играчка - дар за боговете.
За чие ли име и прослава
машината сега ни мачка?

Страшна хекатомба!

...безчислен
мъртъв хоровод
от думи и от жестове
безсмислени...

*. Владетел от древността, известен със жестокостта си. По негова заповед била направена медна фигура на бик, в която опичали хора на бавен огън. Статуята била изработена така, че виковете на жертвите се чували като прекрасна музика. [обратно]

© Тильо Тилев, 2002
© Издателство LiterNet, 25. 01. 2003
=============================
Първо издание, електронно.