Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Когато мечтите умират…
Това става толкова простичко,
съвсем незначително, скучно и делнично.
Просто в сивата утрин се събуждаш усмихнат
и тайничко горд, че си тъй мъдър.
Обличаш костюма, суетиш се над възела
и своята мирис убиваш с парфюма.
И тръгваш - практичен, усмихнат, циничен.
Ти тръгваш, и стъпваш със нови обувки.
Не обувките скърцат, както си мислиш,
защото са нови, а старата скитница,
плаче под стъпките - старата истина…
Мечтите умират толкова простичко.
© Светослав Иванов, 2002
© Издателство LiterNet, 01. 02.
2003
=============================
Първо издание, електронно.
|